Акт от 21.01.2020, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № 118

21.01.2020 год., гр. Бургас

АПЕЛАТИВЕН СЪД -

БУРГАС, Гражданско отделение на 11 декември 2019 година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА

2.

РОСИЦА СТОЕВА секретар Пенка Шивачева като разгледа докладваното от съдия Росица

Стоева възз.гр.дело № 344/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред

Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на П. Р. Й. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв. С. от САК против Решение №448/11.02.2019 г., постановено по гр.д. №1864/2017 г. по описа на ОС-Бургас.

С посоченото решение първоинстанционния съд е отхвърлил предявените от П. Й. против "Айдиъл апартмънтс" ЕООД с ЕИК175455905 обективно кумулативно съединени искове за обявяване за окончателен на сключен помежду им на 03.05.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент А15, находящ се на тавански етаж, кота +8,10 метра, със застроена площ от 63,68 кв.м., състоящ се от антре, тоалетна, кухня, дневна, спалня и две тераси, а по кадастрална карта представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с посочена в документа площ 58,44 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива: 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта -

***, над обекта - няма и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща неустойка по чл.11 от същия договор. Със същото решение П. Й. е осъден да заплати на "Айдиъл апартмънтс" ЕООД съдебни разноски в размер на 101,94 лв.

С въззивната жалба решението на БОС се атакува изцяло. На първо място е заявено оплакване за произнасяне на първостепенния съд свръхпетитум, респ. по иск по чл.152 ЗЗД, който не е бил допуснат до разглеждане и не е бил предявен, което според въззивника прави атакуваното решение недопустимо, съответно подлежащо на обезсилване. На следваща място са заявени подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че съда позовавайки се само на предположения, съмнения и формални критерии е извел изводи, въз основа на които е приел твърденията на ответника за верни, а тези на ищеца - за неверни. Сочи се, че в мотивите си съдът е акцентирал на пълномощното за изповядване на сделката, което е нотариално заверено, без да вземе безспорния факт на неявяване на ответника на 03.08.2016 г. за подписване на НА за прехвърляне на имота в изпълнение на задължението му по предварителния договор, което съставлява неизпълнение на поети от него задължения по последния. Сочи се още за недоказаност на твърдението на ответника, че процесния предварителен договор прикрива договор за заем с трето неучастващо в делото лице. Излага се, че подписването на процесния предварителен договор е скрепено със заплащане от страна на въззивника - купувач на част от продажната цена в размер на 10000 евро, която сума не е върната от ответника. Заявени са твърдения за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, довели до неправилна преценка на събраните доказателства. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в жалбата се иска проверка на допустимостта на атакуваното решение. Ако въззивния съд прецени атакуваното решение за допустимо - се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявените в производството искове да бъдат уважени изцяло. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна "Айдиъл апартмънтс" ЕООД, чрез пълномощника си адв. П. С. от ДАК е депозирала писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, като се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и обосновано. Изложени са доводи за неоснователност на оплакванията на въззивника за недопустимост, съответно - неправилност на решението. Сочи се за неоснователност на твърдението на въззивника, че е доказал кумулативното осъществяване на всички предпоставки за успешно провеждане на конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, както и за несъответствие между съдържанието на процесния предварителен договор с твърденията на ищеца и свидетелските показания. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в отговора на жалбата се иска потвърждаване на атакуваното решение. Претенция за присъждане на разноски не е заявена. В отговора на въззивната жалба е направено искане за допускане до разпит на двамата свидетели, които не били разпитани в първоинстанционното производство: Д. Т. - при режим на довеждане и А. А. - чрез призоваване на адреса, посочен в първоинстанционното производство.

В производство по чл.248 ГПК, инициирано по молба на "Айдиъл апартмънтс" ЕООД, БОС е постановил по делото Определение №801/08.05.2019 г., с което оставил без уважение искането на ответника "Айдиъл апартмънтс" ЕООД за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, чрез присъждане в негова полза и в тежест на ищеца сумата 2700 лв. за възнаграждение за адвокат.

Срещу описаното определение е депозирана частна жалба от "Айдиъл апартмънтс" ЕООД, в която са заявени твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че искането за присъждане на разноски е своевременно заявено, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане на претендираните разноски. Иска се отмяна на атакуваното определение и присъждане на претендираната сума от 2700 лв. - разноски за платено възнаграждение за адвокат.

По частната жалба е депозиран отговор от насрещната страна - П. Й., в който е заявено становище за недопустимост на частната жалба, мотивирано с твърдение за липса на представен списък по чл.80 ГПК, което от своя страна водело до това страната да няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Иска се оставяне на частната жалба без разглеждане.

В о.с.з. въззивника П. Р. Й. не се явява и не се представлява.

В о.с.з. въззиваемата страна "Айдиъл апартмънтс" ЕООД не изпраща представител, но чрез пълномощника адв. С. оспорва жалбата, по изложените в писмения отговор съображения, като иска оставянето й без уважение, съответно - потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа и депозираната частна жалба, като претендира уважаването й.

По въззивната жалба:

След преценка на доводите по жалбата, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Заявено от въззивника оплакване за недопустимост на атакуваното решение, поради произнасяне на първостепенния съд свръхпетитум, респ. по иск по чл.152 ЗЗД, какъвто не бил допуснат до разглеждане и не бил предявен, се прецени от въззивния съд за неоснователно. Действително ответника по делото (понастоящем въззиваема страна) не е предявявал иск по чл.152 ГПК, а се е позовал на цитираната норма под формата на възражение за недействителност на процесния предварителен договор, по което възражение е налице и произнасяне на решаващия съд в мотивите на атакуваното решение. Произнасянето на първоинстанционният съд е по възражение, направено от ответника като средство за защита срещу предявения иск и не може да има за последица недопустимост на съдебния акт, а би могло да доведе до неправилност на този съдебен акт, ако съдът неправилно е уважил едно такова възражение. Както е известно, възражението е средство за защита на ответника по иска, а не е отделен иск, предявен от него, поради което и не предполага самостоятелно, отделно произнасяне в диспозитива на съдебното решение по възражението, с което ответникът само се брани срещу претенцията на ищеца, но не иска насрещно осъждане на този ищец. По друг начин би стоял въпроса, ако обстоятелствата, на които ответникът се позовава в своя защита се въведат в предмета на спора не под формата на възражение, а като насрещен иск или като инцидентен установителен иск. Настоящия случай, обаче не е такъв – ответникът не е предявявал такъв иск в процеса. Поради изложеното, въззивния съд намери, че решението на ОС-Бургас не е недопустимо, както счита въззивникът и не се налага неговото обезсилване.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.

В производството пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.19, ал.3 и чл.92 ЗЗД. В защита срещу иска ответника е въвел възражение за нищожност на процесния предварителен договор, основано на чл.26, вр. чл.152 ЗЗД.

С исковата молба ищеца П. Й. е предявил против ответното дружество "Айдиъл апартмънтс" ЕООД обективно кумулативно съединени искове за обявяване за окончателен на сключен помежду им на 03.05.2016 г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент А15, находящ се на тавански етаж, кота +8,10 метра, със застроена площ от 63,68 кв.м., състоящ се от антре, тоалетна, кухня, дневна, спалня и две тераси, а по кадастрална карта представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с посочена в документа площ 58,44 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива: 1 , при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - няма и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща неустойка по чл.11 от същия договор.

Ищеца е основал претенцията си на следните твърдения: На 03.05.2016 г. между страните е сключен договор, по който ответникът се задължил да продаде на ищеца процесния недвижим имот - апартамент срещу цена от 19 104 евро, платима на две вноски - първата от 10 000 евро, платима при сключване на предварителния договор, а втората - в размер на 9104 евро, дължима на продавача при сключване на окончателния договор за продажба. Ищецът твърди, че е изпълнил поетите по чл.4, вр. чл.5 от предварителния договор задължения, като заплатил по банков път сумата от 10 000 евро и се явил в 13,00 ч. на 03.08.2016 г. в кантората на Нотариус С. А., рег. №208 на НК за сключване на окончателен договор, но представител на ответното дружество не се явил, за което бил съставен констативен протокол от нотариуса. Твърди, че до момента имотът не му е прехвърлен по нотариален ред, а ответникът бездействал без да предприема каквото и да е във връзка с изпълнение на своята част от задълженията по договора, а именно - да прехвърли собствеността върху процесния имот. Предвид неосъществяването на факта на прехвърляне собствеността върху имота към настоящия момент, както и това, че е изправна страна по предварителния договор - внесъл е половината от продажната цена и се явил на уговорената дата за изповядване на сделката, като заявил готовност да заплати и остатъка от продажната цена, ищецът обосновава правния си интерес от заявената претенция. Предявеният иск по чл.92 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати неустойка в размер на 10 000 евро, е обоснован от ищеца с виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на поети задължения по предварителния договор, за което тя е предвидена като отговорност в чл.11 от него. Ищецът допълнително е уточнил, че неизпълнените задължения, са: пункт II, чл.4 във вр. с чл.5 от договора - неизпълнение на задължението за прехвърляне собствеността върху апартамента, което е следвало да стане на 03.08.2016 год., както и неизпълнение на задължението по чл.6 от договора - ответното дружество да предаде владението към датата на сключване на договора, която е 03.05.2016 г.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7838f7a8-5349-4777-a4cf-1d152e63e8f6