Определение № 2128 от 14.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2128 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502295 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против определение № 6285/02.06.2023г. по гр.д.№ 3638/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е допълнено определение № 4083/04.04.2023г. в частта относно разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв.Р. Р. сумата от 462,78 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В частната жалба се сочи, че размерът на присъденото адв.възнаграждение не е съобразено с изискванията на чл.36, ал.2 от ЗА за обоснованост и справедливост, тъй като същият не съответствал на предоставената адв.услуга.

От адв.Р. Р., в качеството му на пълномощник на ответницата по първоинстанционното дело Т. С., е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 3638/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Т. Й. С., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2410,34 лева- главница по договор за кредит № *** от 10.02.2021г., сключен между Т. С. и „Кредисимо“ ЕАД, платени от „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител по договор за поръчителство от 10.02.2021 г., което вземане с Приложение № 1 към Договор продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 413,50 лева- възнаградителна лихва за периода 31.03.2021г.- 31.12.2021 г., сумата от 431,79 лева- обезщетение за забава за периода от 01.04.2021г.- 28.11.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. С определение № 4083/04.04.2023г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете.

Молбата, с която от страна на жалбоподателя е заявено оттегляне на исковете, е 1 подадена преди на ответницата- въззиваема в настоящето производство, да бъдат изпратени и връчени преписи от исковата молба и доказателствата. Обжалваното определение е постановено по молба от адв.Р. Р., в която се сочи, че с подаденото възражение по чл.414 от ГПК е направил искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Размерът на това възнаграждение се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.7 от наредбата, за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

Общият сбор на претендираните със заявлението по чл.410 от ГПК и съответно- с исковата молба, суми е в размер от 3255,63 лева, половината от която се равнява на 1627,82 лева.

Съгласно ал.2 на чл.7 от наредбата, при материален интерес от 1000 до 10 000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева или в конкретния случай 400 лева плюс 62,78 лева- точно колкото е определил и първоинстанционният съд. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че съдът намира за неприложима в заповедното производство разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата предвиждаща за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, минимално адв.възнаграждение в размер от 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лева, тъй като по своето естество правната защита, за която е определено това възнаграждение, е различна от защитата на длъжника в заповедното производство. При това тази разпоредба не е поблагоприятна за жалбоподателя / при приложението на чл.9, ал.1 възнаграждението би следвало да бъде определено в размер от 543,75 лева/. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против определение № 6285/02.06.2023г. по гр.д.№ 3638/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е допълнено определение № 4083/04.04.2023г. в частта относно разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв.Р. Р. сумата от 462,78 леваадв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2