Решение № 19378 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19378 гр. С., 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20261110110969 по описа за 2026 година

Предмет на делото e предявеният от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу К.

З. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С., Ц.Ш, №**, ЕТ.*, АП.**, общ. Столична, обл. С. (столица) установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца мораторна лихва в размер на 1,52 EUR (един евро и 52 евроцента) за периода от 16.07.2023 г. до 07.01.2026 г. - върху главница за дялово разпределение, което вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 39/26 г. по описа на РС Левски.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответницата дължи претендираните суми, в качеството на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия и е осъществявана услуга дялово разпределение, цената на която не е била заплатена.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е 1 постъпил от страна на ответницата. Видно от материалите по длеото ответницата е получила лично исковата молба за отговор, срокът за отговор е изтекъл. По делото е депозирана молба от процесуален представител на ответницата да му се изпрати исковата молба за отговор с твърдение, че същата не е получена от ответницата. Това обстоятелство обаче не се установява по делото, поради което исковата молба не следва да се изпраща повторно след вече изтекъл срок за отговор.

Съдът е сезиран и с молба по чл. 248 ГПК за допълване на определение за частично прекратяване на делото с разноски за ответника.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Между страните е влязла в сила Заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 39/26 г. по описа на РС Левски, че ответницата дължи на ищеца главница в размер на 285,30 EUR (двеста осемдесет и пет евро и 30 евроцента) за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 16.01.2026 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 43,86 EUR (четиридесет и три евро и 86 евроцента) за периода от 16.07.2023 г. до 07.01.2026 г. - върху главница за топлинна енергия, главница в размер на 7,61 EUR (седем евро и 61 евроцента) за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. - за дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 16.01.2026 г. до изплащане на вземането. По заповедното производство ответницата е възразила единствено, че не дължи мораторна лихва върху главница за дялово разпределение и това е предметът на настоящия спор.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на 2 цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ответникът, който обаче не доказва да е сторил такива, поради което разноски не му се 3 дължат.

Видно от материалите по делото исковата молба е връчена на ответника лично на 08.06.2026 г. и отговор на исковата молба не е депозиран.

Процесуален представител на ответника не се е явил в открито съдебно заседание и не е представен договор за правна помощ, въпреки че призовката за о.с.з. е получена лично от адв. С., а същият има и електронен достъп по делото и се запознава със същото, видно от молбата за разноски по чл. 248 ГПК срещу определението за прекратяване, която е депозирал.

По сходни мотиви, съдът намира, че не следва да присъжда разноски и за прекратеното производство и да остави молбата по чл. 248 ГПК без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу К. З. с ЕГН:

********** с адрес: гр. С., Ц.Ш, №**, ЕТ.*, АП.**, общ. Столична, обл. С.

(столица) установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца мораторна лихва в размер на 1,52 EUR (един евро и 52 евроцента) за периода от 16.07.2023 г. до 07.01.2026 г. - върху главница за дялово разпределение, което вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 39/26 г. по описа на РС Левски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ответника за допълване на определение за частично прекратяване на делото с разноски за ответника.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Далсия ООД.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4