Решение № 683 от 29.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Стара Загора, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100517 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „Сити Кеш” ООД, гр. София твърди в исковата си молба, че ответницата Н.

И. Н. отправила искане за сключване на договор за заем между нея и „Сити Кеш“ ООД.

Искането било попълнено собственоръчно от заемателя посредством сайта на заемодателяhttps://credirect.bg. Договорът за заем се сключвал съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.

„Сити Кеш“ ООД изпратило на посочената от заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставило чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, и то при условията при които последните му били предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление било получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна система. Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпращал на 1 посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № ..., заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя (27/09/2023г.) и ставал задължителен и за двете страни. Всички действия на потребителя можели да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата. Твърди, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не заплатил дължимите суми. Длъжникът не погасил задълженията си по заема. Предвид горното дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № 951/2025г. РС - Луковит издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по-горе суми. Твърди, че между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят „Сити Кеш“ ООД изплатил на заемателя Н. И.

Н. заемната сума, а от своя страна длъжникът се задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата била получена от клиента на каса на Изи Пей срещу предоставена от него лична карта. Налице било неизпълнение на задълженията на длъжника.

От това произтичал и правният интерес на дружеството да депозира срещу същия заявление по 410 ГПК, а след депозираното възражение - да предяви установителен иск за дължите суми. Сочи, че ако длъжникът не изпълни задължението си, както било в настоящия случай, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава - в случая обезщетението било в размер на законната лихва за забава - съгласно чл. 86 ЗЗД - от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изпълнение на задължението.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. И. Н. му дължи следните суми: главница: 409.03 € - дължима и неплатена по договор за паричен заем № .../27.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението. Моли съда да му присъди сторените в производствата (заповедно и исково) разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 281,21 евро на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответницата Н. И. Н. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от електронното досие в ЕИСС на ч. гр. д. № 951/2025 г. по описа на Районен съд - Луковит, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 2

№ 752/10.12.2025 г. сумите: 800,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 05.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 321,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.09.2023 г. до 27.03.2025 г., 440,75 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.12.2023 г. до 01.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на:

50,00 лева, държавна такса в размер на: 26,55 лева. В законоустановения срок от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, във връзка с което заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК е представен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ..., сключен на 27.09.2023 г.

По силата на същия ищецът се е съгласил да предостави на ответницата потребителски кредит под формата на заем в размер на 800,00 лева, която сума ответницата се е съгласила да върне на 18 броя месечни вноски, при годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 48,13 %. От представения по същото дело Лог файл по договор за паричен заем № ... се установява, че на 27.09.2023 г., сумата в размер на 800,00 лева е изплатена на ответницата чрез превод в „Изипей“.

Ответницата не е представила доказателства, от които да се установява, че е изпълнила задълженията си по Договор за паричен заем „Кредирект“ № ..., сключен на 27.09.2023 г., като няма данни това неизпълнение да се дължи на причина, за която ответницата не отговаря, поради което съдът приема, че последната вероятно дължи на заемодателя заплащането на посочената в исковата молба сума.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 39,14 евро, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 114,78 евро, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ... съществуването на вземането на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.4 за сумата от 409,03 евро, представляваща дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № .../27.09.2023 г., ведно със законната лихва от 05.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 3

№ 752/09.12.2025 г. по ч. гр. д.№ 951/2025 г. по описа на Районен съд - Луковит.

ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ... да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ №115Е, ет.4, сумата 39,14 евро, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 114,78 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ответника, на основание чл.240, ал.1 ГПК.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4