Решение № 70 от 02.08.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Шумен , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500214 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН.

С решение №260058 от 30.03.2021г. по гр.д.№1043/2019г. НПРС е уважил молбата на Т.. А.. Д. срещу И.. С. К. за издаване на заповед за защита от домашно насилие по повод извършено от последния акт на домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и унизителни за нея думи и изрази в периода от раздялата им до началото на м. октомври 2020 г, като е задължил последния да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Т..

А.. Д., както и да посещава специализирани програми за справяне с гнева и с последиците от раздялата при ЦОП-В., а молбата на Т.А. Д., действаща лично и като майка на малолетния Е.И.К., за защита от домашно насилие в останалата част, е оставил без уважение/непрецизно съдът не е посочил, че молбата на Д. е оставена без уважение в останалата част/. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН е наложил на К. глоба в размер на 300лв. и е възложил в негова тежест следващата се държавна такса по делото.

С определение №260290 от 10.05.2021г. К. е осъден да заплати на Д. сумата от 1300лв., направени от последната разноски в производството, съобразно уважената част от исковете, съответно Д. да заплати на К. 450лв.-направени разноски от последния съобразно отхвърлената част от исковете. Осъдил е всяка от страните да заплати по сметка на съда направен разноски в производството-възнаграждение за вещите лица по КСППЕ.

Недоволен от така постановеното решение останал К., който го обжалва в частта, с която е издадена заповед срещу му, задължаваща го да се въздържа от упражняване на 1 домашно насилие спрямо Д., наложена му е глоба и е осъден да заплати държавна такса, както и да посещава специализирани програми. Твърди, че същото било незаконосъобразно и противоречало на материалния и процесуалния закон. Била му наложена мярка за действия, по отношение на които липсвало сезиране от съда. Освен това с решение по гр.д.

№348/2020г. на НПРС съдът се бил произнесъл за липса на извършено от жалбоподателя на 27.04.2020г. и всеки ден от 01.05.2020г. до постановяване на заповедта за незабавна защита11.05.2020г., насилие. Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което молбата срещу му бъде оставена без уважение изцяло. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Недоволна от решението, но в частта, с която молбата за налагане на мерки за защита е отхвърлена, останала Т.. А.. Д., действаща лично и като законен представител на детето Е. сочи, че в тази част решението се явявало неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, по подробно изложени съображения. В резултат на липсата на задълбочен и пълен анализ на всички събрани доказателства, първоинстанционният съд до грешни изводи относно липсата осъществено от ответника по молбата домашно насилие след раздялата на страните, както и в периода 05.09.-08.09.2020г.. Моли за отмяната му в тази част и постановяване на друго, с което молбата бъде уважена изцяло.

Всяка от страните взема становище по неоснователността на жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби са подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, че са съжителствали на съпружески начала около 5 години в гр.В., до 27.04.2020г., от което съжителство имат родено едно дете-Е., р. на 09.11.2016г.. Не е спорно и че майката с детето след раздялата заживели при родителите й в с.Л., Ш. обл., а ответникът останал в гр.В.. Между страните е налице висящо гр.д.

№879/2020г. на НПРС, с предмет разрешаване на спора досежно упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето Е.. В хода на същото са постановени четири определения досежно привременните мерки по отношение на детето, като съгласно последното- това от 23.04.2021г., до приключване на производството по делото е определен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: през м.май 2021г.-първа, трета и пета неделя от месеца от 10ч. до 16ч., като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т.. А.. Д.; през м.юни 2021г.-всяка събота от месеца от 10ч. до 16ч., като контактите се осъществяват в присъствието на майката; през м.юли 2021г.-всяка 2 неделя от месеца от 10 до 16ч., като контактите се осъществяват в присъствието на майката; от м.август 2021г. нататък -всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до 16ч., като детето се взема от бащата от дома на майката, находящ се в с.Л., Ш. обл. и се връща от него там.

Съдът е постановил решение по делото, с което е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като е определил режим на лични конаткти на детето с бащата:всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 12ч. в неделя с преспиване, пет дни през пролетната, един месец през лятната ваканция, с преспиване, определени часове на рождения ден на детето и различните празници през годината. Решението по бракоразводното дело е обжалвано и към момента не е влязло в законна сила. Съгласно изявленията на процесуалните представители и на двете страни във въззивното производство, съгласно определените привременни мерки се осъществява режим на лични отношения между бащата и детето, като спор е налице досежно продължителността и условията при които се осъществява режимът.

Съгласно социален доклад от 23.10.2020г., изготвен от ДСП-К..детето Е. към момента на изготвяне на доклада се отглежда в семейството на майката Т.Д., като потребностите му се задоволяват от страна на майката. От проведения разговор се установило, че майката има необходимия родителски капацитет, възможност и желание да се грижи за детето в своето семейство, като потребностите на детето се задоволявали адекватно от майката, бабата и дядото по майчина линия. Отношенията между родителите били силно обтегнати и те не били в състояние да общуват спокойно при разрешаване на въпроси касаещи детето им.

Необходимо било подобряване комуникацията между двамата родители, за да се даде право на детето свободно да общува и с двамата. Същите се нуждаели от предоставяне на социална услуга. Майката била консултирана за ползване на социална услуга, но отказвала ползването й, като не съдействала на ОЗД при съгласуване на плана за действие по отношение на детето.

Съгласно отразеното в докладна записка от 08.09.2020г., органите на реда на сочената дата около 14.30ч. получили сигнал, за възникнал скандал между мъж и жена относно дете на детска площадка зад „козирката“ в гр.В., като на място установили двама мъже, от които единия бил легнал на земята и жена с дете на възраст около 4г.. Лицата били И.. С. К., Т.. А.. Д. и А.Х. Д.. При разговор станало ясно, че възникнал скандал относно гледането на детето, тъй като двамата родители не живеели заедно и нямали съдебно решение относно родителските права. По време на скандала К. блъснал А. Д./баща на майката на детето/ и същият паднал на оградата на детската площадка и се ударил в областта на ребрата. Поискали съдействие от екип на бърза помощ, който отвел пострадалия в МБАЛ“Света Анна“ за обстоен преглед, а след доклад на ОДГ, отвели К. и Д. в РУ за изясняване на случая. В този смисъл са и показанията на свид.Х.Х./дежурен полицай, извикан на детската площадка във връзка с инцидента/.

Съгласно писмо от ОД на МВР-В., отдел „Разследване“, с постановление от 01.10.2020г. на прокурор при ВРП е образувано досъдебно производство по чл.149, ал.1 от НК, във 3 връзка с жалба на Т.. А.. Д. срещу И.С. К., като към момента на изготвяне на писмото не били извършени процесуални действия предвид началния етап на образуването му.

Съгласно представеното пред въззивната инстанция постановление от 22.04.2021г., на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по ДП№1593/2020г. на РУ при ОД на МВР-В. по пр.№13824/2020г. на РП-В., водено за престъпление по чл.149, ал.1 от НК, е прекратено. Липсват данни към момента същото да е влязло в сила.

Във връзка с изискано от първоинстанционния съд изготвяне на индивидуална оценка на детето Е., от ДЦЗП“Зона закрила“ е отговорено, че след преценка състоянието и степента на развитие на детето, не считат за целесъобразно изслушването му дори и по щадящи за децата процедури в специализирано помещение. Съгласно отразеното в доклада, изготвен относно информиране, подготовка и изготвяне на индивидуална оценка и проведената среща с детето и майката на 20.10.2020г. , при проведеното наблюдение на детето не можело да се посочи категорично, че са налице симптоми или преживявания, които могат да се дължат на оказано насилие над него, като в хода на срещата от страна на детето не е споделена информация свързана с баща му, поведението му или нещо случило се с него по време на гостуването. Цялата налична информация била подадена от страна на майката. С оглед емоционалната състояние на детето по време на срещата, личностните особености и ниво на развитие, същото не успяло да възпроизведе информация, данни или факти, които биха могли да бъдат свързани с оказано над него насилие. Не се констатирала симпотаматика, която категорично да бъде свързана с преживяно насилие, а по скоро се касаело за задръжки в психоемоционалното и личностово развитие на детето, което би могло да бъде обект на психолого-педагогическа експертиза, за което родителят бил информиран. В доклада е посочено, че целенасочено от страна на специалиста били задавани въпроси, свързани с бащата на момчето, но при споменаване на имено му детето не реагирало и не била отчетена промяна в състоянието му.Предвид неумението на Е. да разбира и говори български език, от страна на детския център било осигурено присъствието на социален работник от КСУДС, владеещ турски език, който опосредявал срещата.

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство комплексна психологично-психиатрична експертиза, при детето Е.И.К. на 4,5 г., цялостното интелектуално и НПР не отговаряли на неговата възрастова група. Експресивната реч била добре развита в говорим турски език. Налице били проблеми в социокомуникативността и афективната сфера. Интелектуален капацитет като цяло също имало, който обаче било необходимо да бъде развиван с индивидуален подход в посока очакваното за възрастите му нататък. Установените с експертния анализ дефицити, а именно социокомуникативни и афективни нямали психотравмен характер. Вероятността да са свързани с преживяванията на детето, както и единствено с възпитателния модел на разделеното семейство, не би могло да се твърди в настоящия период. Възрастта на детето, както и нивото му на интелектуално развитие не предполагали това да разбира достатъчно зряло и добре реалното съдържание 4 на възприятията си, да ги подрежда, свързва и осмисля като факти и обстоятелства в заобикалящата го действителност. Описаната в данните по делото фактология за интерпретация на сексуални посегателства, детето не би я възприело като такова посегателство, тъй като в тази възраст липсва знанието и представното мислене за добро и лошо в сексуалната сфера. За него това би било типа на играта, която не осъзнава като травматично събитие. При изследването не се забелязвали признаци, с оглед наблюдаваното поведение и състояние на детето, даващи индикации, че детето е било свидетел или жертва на насилие, или агресивно поведение. Агресивността която експертизата описва била от друг характер, и във връзка с индивидуалното НПР на детето до момента. Тази агресивност по данни от майката е с по-голяма давност, и не би могла да бъде коментирана във връзка с контакта на детето с бащата - като източника на тази агресия. При детето не се установявали данни за постравматичен стрес. Цялостното наблюдавано поведение на детето и типа емоционален контакт с бащата не сочели да са налице критериите на постравматичния стрес в тази възраст.