Решение № 868 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110216088 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. Ю. М. с ЕГН ********** с адрес /ххххх/ срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-016134 от 02.08.2021 г., издадено от Г.В.Б. на длъжност Началник група към СДВР -отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, които според него не отговарят на действителната фактическа обстановка. Относно случилото се на пътя, 1 жалбоподателят обяснява, че когато зад неговия автомобил се е приближила полицейска кола, с включени сигнализации, той веднага е спрял в дясно. При проведен разговор със служителите на пътен контрол същите му казали, че са го спрели още преди около 2 км., на което той не се е подчинил.

Жалбоподателят им отговорил, че действително на посоченото място е видял силует на човек, намиращ се зад товарен автомобил, който е бил спрял в дясно, който е ръкомахал, но е помислил, че човекът маха за помощ. Тъй като се движил в лявата лента със скорост от около 120 км./ч., а отделно от това точно в този момент товарният автомобил потеглил, жалбоподателят твърди, че е преценил да не спира, за да не създаде предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Същият категорично отрича да е видял, че човекът, който стои зад камиона и маха с ръце, е полицейски служител, както и че държи стоп – палка по образец на МВР. В тази връзка жалбоподателят акцентира, че е било тъмно, след полунощ, и не са се виждали ръцете на махащия човек, нито какво има в тях. Когато след това са го доближили с полицейския автомобил и са му дали сигнал да спре, тогава вече жалбоподателят е разбрал, че това са полицейски служители, на които той се е подчинил. На следващо място жалбоподателят подчертава, че след спирането му е оказал пълно съдействие на служителите на реда при извършената му проверка, при която нарушения от негова страна не са били констатирани.

Въззиваемата страна - Началник група към СДВР -отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № 410742 от 23.07.2021 г., съставен от Б. Н. З. на длъжност „мл. автоконтрольор“ при ОПП – СДВР е установено, че на същата дата в 01:13 часа в гр. София по бул.

„Ботевградско шосе“ с посока на движение от Околовръстен път към Северната скоростна тангента жалбоподателят З. Ю. М. управлявал лек 2 автомобил марка „В.“ модел „В 50” с рег. № /хххх/, регистриран на Д.А.Х. с ЕГН-**********, като на около 100 метра след Околовръстен път при ясно подаден сигнал със стоп-палка по образец на МВР и светлинен сигнал с фенер, същият не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение и увеличил скоростта си на движение. Жалбоподателят бил настигнат и спрян от служителите на ОПП - СДВР на Северната скоростна тангента около 3 км. преди разклона за Чепинско шосе.

В акта е отразено, че е била нарушена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, но същият отказал да го подпише.

В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление № 21-4332-016134 от 02.08.2021 г. на Г.В.Б. на длъжност Началник група към СДВР -отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Б. Н. З., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна, по следните

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, п ри подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен 3 да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетеля Б. Н. З., не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е възприел подадения му на около 100 метра след Околовръстен път сигнал със стоп-палка по образец на МВР. От разпита на свидетеля З. е видно, че същият не може да конкретизира дали той или колегата му И. И. Б. е подал сигнала със стоп палка на жалбоподателя. Освен това св.З. твърди, че въпросният участък от пътя е осветен, поради което водачът е възприел сигнала. Видно от съставения АУАН и НП, в същите е посочено, че освен стоп палка, служителите на пътен контрол са използвали и светлинен сигнал с фенер, което обстоятелство не се потвърждава от показанията на свидетеля З., а напротив същото се опровергава от заявеното от свидетеля, че мястото е било осветено. По този начин не се изключват твърденията на жалбоподателя, че не е имал възможност зрително да възприеме първия отправен му сигнал за спиране.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП , регламентира че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За да изпълни това задължение обаче водача на МПС следва да е възприел ясно и недвусмислено подадения към него сигнал.

Начинът, по който следва да се осъществи спирането на лекия автомобил, с който се твърди, че е извършено нарушение, е разписан в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

В случая от събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че сигналът за спиране е бил ясно подаден със стоп-палка, по начин, по който да бъде възприет от водача. Горното рефлектира върху субективната страна на нарушението, което може да бъде извършено при 4 формата на вина умисъл, тъй като жалбоподателят не е съзнавал, че му е подаден сигнал за спиране от органите на МВР, на който сигнал същият да не се е подчинил. По този начин не може да се приеме, че жалбоподателят умишлено не е спрял на подадената стоп-палка от контролния орган и е целял избягване на проверката. Следователно по делото не се доказва субективната съставомерност на деянието, описано в НП, поради което неправилно е ангажирана отговорност за това деяние. Аргумент в подкрепа на горния извод е обстоятелството, че след подадена светлинна и звукова сигнализация от служебния автомобил, жалбоподателят е спрял, като е съдействал да му бъде извършена проверка, вкл. и за употребата на алкохол и нарушения не са констатирани.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения. Съобразени са изискванията на разпоредбите на чл.

42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като е описано нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.

Доколкото нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не е установено по безспорен начин от субективна страна, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-016134 от 02.08.2021 г., издадено от Г.В.Б. на длъжност Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя З. Ю. М. с ЕГН - ********** с адрес /хххххх/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6