Присъда № 56 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 56/14.04.2026г. по НОХД № 249/2026г. по описа на БРС.

Производството по делото е образувано по внесен от *****ка районна прокуратура обвинителен акт по Досъдебно производство № 434 ЗМ656/2018г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – *****, преписка пр. вх. № 7259/2018г. по описа на РП - *****, пор. № 2507/2018г. по описа на Районна прокуратура - гр. *****, с който е повдигнато обвинение срещу Т. И. Б., ЕГН **********, роден на ********г. в гр. ********************* към инкриминирания период, понастоящем осъждан, с постоянен адрес: гр.

******************* и настоящ адрес в гр. *********************, за това, че в периода от месец май 2018г. до месец септември 2022г. включително, в гр.

*****, след като е бил осъден с влязло в сила на 04.04.2018г. съдебно определение № 2541/04.04.2018г. по гр. дело № 8771/2017г. по описа на PC ***** да издържа свой низходящ /син/ - Г. Т. И., роден на *****г., чрез неговата майка и законен представител М. Ж. В., с установена по делото самоличност, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, платими в гр. *****, а именно 53 /петдесет и три/ месечни вноски по 150,00 /сто и петдесет/ лева, превалутирани в евро - 76,69 евро, всяка, възлизащи общо на сумата от 7950,00 лева /седем хиляди деветстотин и петдесет лева/, превалутирани в евро - 4 064,77 евро – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като застъпва тезата за обективна и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Счита, че след като се отчете дългият период от време, в който подсъдимият е бездействал, както и това, че свидетелката В. се е ползвала и от социална издръжка от Община *****, би могло да се приеме, че в случая не може да се приложи нормата на чл. 183, ал. 3 от НК. Предлага, в случай, че съдът споделя тези доводи на прокуратурата, на подсъдимия да се наложи максимално наказание от една година „лишаване от свобода“, което след редукцията да се определи на осем месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години, предвид чистото съдебно минало на Б..

Защитникът на подсъдимия – адв. А. А. от САК изтъква, че с направените в хода на съдебно производство плащания от Б., както и установените плащания през годините, посочени в обвинителния акт, подсъдимият е изпълнил изцяло задължението си и за пострадалия не са настъпили други вредни последици, поради което и доколкото до момента Б.

1 не се е ползвал от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, то в случая са налице основания същата да бъде приложена и подсъдимият да не се накаже. Моли за присъда в този смисъл.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от своя защитник, а в последната си дума заявява, че си е гледал детето и то може да го потвърди.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. И. Б., ЕГН **********, е роден на ********г. в гр.

********************, с постоянен адрес: гр. ******************* и настоящ адрес в гр. *********************

Видно от приложената по делото справка за съдимост , към инкриминирания период същият не е бил осъждан.

Подсъдимият Т. Б. и свидетелката М. В. са родители на детето Г. Т. И., роден на ********г. по време на тяхното дългогодишно съвместно съжителство, прекратено през 2016г.

С влязло в сила на 04.04.2018г. съдебно определение № 2541/04.04.2018г. по гр. дело № 8771/2017г. по описа на P C – *****, съдът осъдил подсъдимия Б. да заплаща месечна издръжка на малолетния си син в размер на 150,00 лева /76,69 евро/, чрез неговата майка и законен представител – М. Ж. В., до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на това задължение.

Независимо от горецитирания акт на съда, подсъдимият Б. съзнателно не изпълнявал регулярно и навреме своите задължения по заплащане на месечна издръжка в полза на сина си. Свидетелката В. и детето изгубили контакт с подсъдимия Б., освен няколкото пъти, когато Б. взимал сина си и му купувал подаръци. Свидетелката В. работела и издържала сина си, като през 2022г. поискала помощ от Община ***** в размер на месечна издръжка от 100,00 лева /51,13 евро/. В. получила издръжка от подсъдимия Б. само за месеците май и април на 2018г.

В периода от месец май 2018г. до месец септември 2022г. включително, подсъдимият Т. Б. не изплащал регулярно дължимите месечни издръжки за сина си Г. Т. И., възлизащи в общ размер на сумата от 7 950 лева /4 064,77 евро/, като от тази сума платил на свидетелката В. сумата от 1 200,00 лева /613,55 евро/.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия Т. И. Б., дадени при 2 разпита му в качеството на обвиняем и показанията на свидетелите М. Ж. В., Г. Т. И., С.В.В., Е.П.Р., Д. В. Д.; вещественото доказателство – СD-R диск, съдържащ данни за движение по банкова сметка на М. Ж. В., разкрита в „ОББ“ АД; писмените доказателства и доказателствени средства: заверен препис от протоколно определение № 2541/04.04.2018г. по гр. д. № 8771/2017г. по описа на БРС, удостоверение за раждане на Г. Т. И., разписки за изплащане на паричен превод, справка за съдимост на подсъдимия Т. И. Б., справки от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – гр. П. и от ТД на НАП - В.Т., както и от останалите приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, включително представените в хода на съдебното следствие такива за изпълнение на задължението – предмет на обвинителния акт.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Б. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, първоинстанционнният съд не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Аргумент за това се извежда и от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.

За постановяването на осъдителна присъда по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязъл в сила съдебен акт на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно, т.е. умишлено.

Престъплението по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време, не по-кратък от два последователни месеца.

По делото безспорно се установи, че като е имал задължение да издържа свой низходящ – сина си Г. Т. И., роден на *****г. , установено с влязъл в сила 3 съдебен акт, подсъдимият не е изпълнил задължението си за плащане на дължимата издръжка за повече от два месеца – за периода от месец май 2018г. до месец септември 2022г. включително, а именно 53 месечни вноски по 150,00 лева /76,69 евро/ всяка, възлизащи общо на сумата от 7950,00 лева /4 064,77 евро/. С това си поведение, от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

Налице е и особеният субект на престъплението – лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.

Съдът намира, че деянието на подсъдимия е съставомерно и от гледна точка на субективната страна, като изводът за това се основава на обективните признаци на самото деяние. От субективна страна, престъплението е извършено от Б. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.

Престъплението е на формално извършване и изискването за "съзнателно неизпълнение" се свързва единствено със субективното предвиждане на неплащане на поне две месечни вноски, което да е било във възможностите на дееца.

Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за това, че преди началото на инкриминирания период, подсъдимият е бил запознат с протоколно определение № 2541/04.04.2018г. по гр. д. № 8771/2017г. по описа на БРС, с което е осъден да заплаща в полза на сина си, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 02.03.2018г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на това задължение. Поради това съдът счита, че подсъдимият е осъзнавал, че дължи да изплаща месечна издръжка на сина си Г. Т. И. в размер на 150 лева. Той е имал възможност да изплаща такава издръжка, тъй като е бил работоспособен, следователно, неизпълнението на тези му задължения не е било обективно невъзможно, а се дължи на субективни фактори, а именно неговото лично решение да не го стори.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

След достигнатия извод за осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия Т. И. Б. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, съдът взе предвид и настъпилото плащане на инкриминираното задължение в хода на наказателния процес.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, след края на инкриминирания период, но преди постановяване на присъдата, подсъдимият Б. е заплатил на свидетелката М. Ж. В. сумата в общ размер на 7950,00 лева /4 064,77 евро/, която изцяло съответства на посоченото като неизпълнено задължение в обвинителния акт.

Съдът намира, че с това са реализирани предпоставките по чл. 183, ал. 3 НК, доколкото по делото не са събрани каквито и да е било доказателства за 4 пострадалия да са настъпили други вредни последици от закъснението на изпълнението на задължението за издръжка. За липсата на вредни последици, като отрицателен факт, съдът заключава от липсата на доказателства в обратна посока.

Именно поради така приетите фактически и правни съображения, съдът е приложил поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК по отношение на осъщественото от подсъдимия престъпление, като го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, но не го е наказал, на основание чл. 183, ал. 3 НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

По делото не са направени разноски.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът се произнесе и по вещественото доказателство по делото, като постанови същото – СD-R диск, приложен на л . 252 от ДП, да остане приложен по делото в срока на съхранението му в „Архив“, след което да се унищожи заедно с делото по предвидения в ПАС ред.