Решение № 3838 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3838 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100514413 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дойче Луфтханза“ АД срещу решение от 19.09.2025 г. по гр.д. №15668/2024 г. на Софийския районен съд, 148 състав, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на З. С. Н. на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.7 пар.1 б. „а“ вр. чл.4 Регламент 261/2004 /ЕО/ на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г./ сумата от 250,00 евро, представляваща за oбезщетениe за отмяна на полет LH2169 от Лайпциг до Мюнхен, част от единна резервация със свързващ полет LH1706, планиран по разписание на 26.08.2023 г., резервация №U8QPE4, ведно със законна лихва за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. №68528/2023 г. по описа на СРС, 148 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5 пар.3 Регламент 261/2004 /ЕО/, тъй като не е налице положена достатъчно грижа във връзка с ангажирането на достатъчен ресурс, за да избегне отмяната. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения установителен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна З. С. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 1 изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл.1 и 19 от същия, противно на твърденията във въззивните жалби. В разпоредбите на чл.5 – чл.8 Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на ЕС, какъвто и превозът, осъществен от ответника.

Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2 б. „б“ Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет, съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. Съгласно чл.3 пар.5 Регламента, същият се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от пар.1 и 2.

Съгласно чл.5 Регламента, при отмяна на полета пътниците получават помощ от опериращия въздушен превозвач по чл.9 пар.1 б. „a“ и чл.9 пар.2, както и при премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в чл.9 пар.1 б. „б“, и чл.9 пар.1 б. „в“; и имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл.7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат най-рано два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат най-рано един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

В случая не е спорно и е установено, че процесният полет е бил отменен, както и че ищецът се е явил навреме за полета. Ето защо, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.5 Регламента. Спорен е единствено въпросът дали е налице хипотезата на чл.5 пар.3 Регламента.

Според пар.14 и 15 Преамбюла на Регламент /ЕО/ №261/2004 г. се изключва отговорността на превозвача, в случай че се позове и докаже наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички 2 необходими мерки. Доколкото нормата на чл.5 пар.3 Регламент /ЕО/ №261/2004 г. дерогира установения принцип, че пътниците имат право на обезщетение при закъснение на полет, същата следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 Преамбюла на Регламент /ЕО/ №261/2004 г. се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредните обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 Преамбюла на Регламент /ЕО/ №261/2004 г. е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Като извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5 пар.3 Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол /в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin Hermann, C-549/07, EU: C: 2008: 771, т.23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C-12/11, EU: C: 2013: 43, т.29 и от 17 септември 2015 г., Van der Lans, C-257/14, EU: C: 2015: 618, т.36/.

Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач /решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т.25/. В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа /така решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, EU: C: 2009: 716, т.61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т.25/.

Съгласно Решение по дело С-315/2015, Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a.s., не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки.

Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен наличието на извънредно обстоятелство, също така че са били взети всички необходими/разумни мерки, за да се избегнат последиците от извънредното обстоятелство.

В Решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/19 е посочено, че „разумните мерки“, които въздушният превозвач е длъжен да предприеме на основание чл.5 пар.3 Регламент /ЕО/ №261/2004 г., трябва да целят да се избегнат типичните последици от извънредните обстоятелства, т.е. отмяната и голямото закъснение при пристигане. Въздушният превозвач следва да докаже, че е взел съобразените с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не 3 допусне извънредното обстоятелство да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент. Мерките, които в този контекст могат да се изискват конкретно от въздушния превозвач, за да се избегнат последиците от извънредно обстоятелство, трябва да се преценяват във всеки отделен случай - дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително закъснението н а полета, като използването на заместващо въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника към други въздушни маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни превозвачи.

Понятието „слот“ е дефинирано в Регламент /ЕО/ №793/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в летищата на общността – това е „разрешението, дадено от координатора съгласно настоящия регламент за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от координатора съгласно настоящия регламент“. На територията на Европа управлението на въздушния трафик се осъществява от организацията Евроконтрол, като дадените регулации на полетите /слотове/ са задължителни за превозвача, независимо дали са обусловени от фактори с природен характер или действия на трети лица, обслужващи въздушния превоз и летищните дейности.