Решение № 103 от 13.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. К., 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500136 по описа за 2025 година

С решение № 126 от 22.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1633/2024 г., Районен съд – К. е осъдил Д. г. „В., Н. и Л.“ гр. К. да заплати на Н. Р. Л. от гр.

К. следните суми: 1 610 лева, представляваща разликата между полученото, за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., трудово възнаграждение и правно дължимото; 407.97 лева, представляваща разликата между дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 27 дни и полученото; 3 491.44 лева, представляваща разликата между полученото и дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 31, ал.

1, т. 2 от КТД. С решението съдът е осъдил Д. г. „В., Н. и Л.“ гр. К. да заплати на Н. Р. Л. сумата от 1 200 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил е ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К. да заплати по сметка на РС – К. сумата от 254.05 лева – държавна такса, и сумата 250 лева – разноски за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – Д. г.

„В., Н. и Л.“ гр. К., който го обжалва чрез своя законен представител като неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост. Оплакванията на жалбоподателя се изразяват в несъгласие с 1 приетото от първоинстанционния съд, че по отношение на получаваната индивидуалната основна заплата от Н. Р. Л. преди прекратяване на трудовото й правоотношение, са били налице предпоставките и условията за приложението на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за системата за предучилищното и училищното образование, изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД, с довод, че от задължителния характер на Анекса и КТД не следва, че могат да бъдат приложени пряко към индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, тъй като в анекса не се договоря конкретен размер на същите и той се договаря от работодателя съгласно чл. 23 от посочения КТД и чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ чрез сключване на трудов договор, в който се съдържа конкретния размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения, съответно конкретното увеличение се извършва при условията на индивидуално договаряне с допълнително споразумение към трудовия договор по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ, вр. чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, осъществяването на което в случая не е възможно, тъй като трудовият договор на ищеца е бил прекратен. Наред с това, към 10.08.2023 г. ищцата не е била член на синдикалната организация и по аргумент на чл. 57 от КТ и чл. 4 от КТД същият е нямал действие спрямо нея, защото тя е била член до прекратяване на трудовия й договор, в която връзка неправилно съдът приел, че е налице обратно действие на сочения анекс, с който е изменен текста на т.

1 на чл. 27, ал. 1 и същият следва да се тълкува в смисъл, че за лицата, които са били в трудово отношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование, се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., т.е. договореностите по него се прилагат само за заетите в народната просвета и по действащи трудови договори. В този смисъл се сочи, че било изразеното от Министерство на образованието и науката, страна по КТД, становище с писмо с изх. № ОД024320/05.10.2023 г. и с писмо № 0602-987/28.09.2023г. на заместник-министър на образованието и науката относно прилагането на анекса от 10.08.2023 г. към КТД, дало в същото и задължително тълкуване съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗНА.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа подадената жалба. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н. Р. Л. от гр. К., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от ищцата Н. Р. Л., с която срещу ответника Д. г. „В., Н. и Л.“ гр. К. са предявени (в т. ч. и след допуснато изменение по размер) обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумите, за които е постановено обжалваното решение. Исковете са основани на следните обстоятелства: полаган от ищцата труд по силата на сключен трудов договор на длъжност „старши учител“ в ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К., прекратяване на трудовото правоотношение при условията на предизвестие, считано от 01.08.2023 г., със заповед № 352/31.07.2023 г. на директора на ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, в която са посочени дължимите й се обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 27 работни дни и по чл. 222, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД в размер на 11 брутни работни заплати; получавано основното възнаграждение от ищцата преди прекратяване на трудовото й правоотношение в размер на 1 533 лева; сключен на 10.08.2023г. между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор /КТД/ № Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б.

“б“ и чл. 27, ал. 3, т. 2 от който за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати с увеличение не помалко от 15 %, като конкретно предвидените в тези разпоредби условия са приложими и спрямо получаваната от ищцата индивидуална основна заплата 3 преди 01.08.2023г., за което ищцата отправила искане към ДГ „В., Н. и Л.“ гр.

К., с получен отговор, че не са налице условията за увеличение на тази заплата за минал период, обуславящо правния интерес от предявяване на исковете за изплащане на разликата в дължимите се на ищцата индивидуална основна заплата за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. включително и обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 222 от КТ във връзка с чл. 31, ал.

1, т. 2 от КТД в резултат на увеличението.

С отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К., чрез представител по пълномощие, е оспорил исковете по съображения, изложени и във въззивната жалба, за недължимост на претендираните суми поради неприложимост спрямо ищцата на разпоредбите на Анекс № Д01-192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 10.08.2023 г., с оглед обстоятелството, че към датата на подписването му, ищцата не е била в трудово правоотношение с ответника, не е била член на съответната синдикална организация и е нямало основание да се начислят претендираните суми.

Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, наличие на трудово правоотношение между страните, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ със заповед № 352/31.07.2023 г. на директора на ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К., считано от 01.08.2023 г., докогато от ищцата е изпълнявана длъжността „старши учител“. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на уволнената да се изплатят обезщетения по чл. 222, ал. 3 и във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни заплати, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 27 работни дни.

Установява се от служебна бележка изх. № 28/14.11.2024 г., изд. от председател на ИК на СБУ при КНСБ гр. К., че ищцата е дългогодишен синдикален член в синдикалната организация към ДГ и до прекратяване на трудовите й правоотношения е била редовен синдикален член, в което качество ползва всички права, дадени й от Кодекса на труда и Колективния трудов договор /КТД/ за отрасъл „Образование“ от 28.12.2023 г. и КТД на ниво Община К..

4

Приети са като доказателство по делото Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование N Д01-269 от 06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование и Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г., подписани между Министерство на образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна, в качеството им на работодатели, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, в качеството им на синдикати, от трета страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2, б. “б“ от Анекса, за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за педагогически специалист –старши учител и старши възпитател то е 1 763 лева. В чл. 27, ал.

2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл. 27, ал. 3, т.

2 от анекса, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Не е спорно, че преди прекратяване на процесния трудов договор основната заплата на ищцата Н. Р. Л. е в размер на 1 533 лева, т.е. не надвишава предвидения в чл. 27, ал. 1, т. 2, б. “б“ от Анекса нов размер на минимална основа заплата от 1 763 лева и не се спори, че размерът от 1 533 лева попада в хипотезата на увеличението от гл.т. на предвидения диапазон на размер.

От неоспореното заключение на назначената пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че разликата между полученото от ищцата 5 възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. и увеличението при база на минимална работна заплата след увеличението от 1 763 лева, с 15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, е в размер на 1 610 лева; разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 407.97 лева, разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 3 491.44 лева.

След изслушване на заключението по съдебно - счетоводната експертиза ищцата е увеличила предявения иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и е намалила иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.

224, ал. 1 от КТ, до размерите, установени от заключението, до които размери, в това число и размера на иска за трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е уважил исковете, като върху всяка главница съгласно заявеното в исковата молба е присъдил законна лихва, считано от 25.11.2024 г. /дата на предявяване на исковете/ до окончателното им изплащане.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: