Решение № 805 от 18.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 958/2026
- Вид
- Решение № 805
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 805 гр. София, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000500958 по описа за 2026 година
С решение № 508 от 23.01.2026 г. по гр. д. № 14 310/2023 г., СГС, І-16 св, ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Н. А. Е. сума в размер на 7 700 евро (15 059,89 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до 24 250,99 евро (47 430,81 лв.). С решението е присъдено и обезщетение за имуществени вреди.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от Н. А. Е., в която се сочи, че съдът не е взел предвид данните по делото и неправилно е приложил принципа на чл. 52 ЗЗД. Моли решението да се измени в обжалваната част.
Ответникът по жалбата Столична община оспорва същата, като намира определения от съда размер за правилен и съответен на търпените вреди и възстановеното състояние на пострадалата ищца. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не взема становище по жалбата.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата Н. А. Е. твърди, че на 10.11.2023 г. в гр. София, в началото на бул. "Витоша" стъпила в дупка на плочките на тротоара, паднала и получила съчетано открито счупване на долните краища на дясната лакътна и лъчева кост, както и фрактура на пубисната кост. Като сочи, че била лекувана с операция, имала нужда от чужда помощ при лечението и възстановяването, била трайно обездвижена, търпял физически болки и психически дискомфорт, ищцата претендира обезщетение от Столична община за неимуществените вреди в размер 47 430,81 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 10.11.2023 г. до окончателното изплащане. Претендирано е и обезщетение на имуществените вреди.
Ответникът Столична община оспорва исковете по основание и размер, като сочи, че мястото, където е станал инцидента, представлява прилежаща зона на електроразпределителна шахта, чиято поддръжка е задължение на "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД.
Третото лице помагач "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД твърди, че не стопанисва мястото на инцидента, оспорва и размера на исковата претенция.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор, че на 10.11.2023 г. ищцата паднала на тротоара и получила физически травми.
Приетото заключение на СМЕ установява, че ищцата получила открито счупване в долните краища на лакътната и лъчева кости на дясна предраменница с разместване на счупени фрагменти, която травма довела до причиняване на силни болки, кървене от раната над счупването и тежки функционални нарушения на десния горен крайник, с характер на средна телесна повреда. Лечението е било оперативно с поставяне на импланти, 2 които още не са извадени. Времето за функционално възстановяване е определено на 4-6 месеца, като болките могат да продължат и попродължително време с оглед натоварване и промени във времето. В последствие ищцата е потърсила допълнително лекарска помощ с оглед болки в тазобедрената става (на 24.11.2023 г.), като при прегледа е установено прекъсване по горната повърхностна на пубисна кост, вдясно, суспектно за фрактура. Според вещото лице обаче, наличните данни не позволяват еднозначно да се приеме, че счупването в областта на горното рамо на лонната кост на таза в дясно е пряк резултат от процесния инцидент. Това е така и поради обстоятелството, че в медицинската документация по делото няма данни ищцата да се е оплаквала по време на първоначалния й престоя от 4 дни в травматологична клиника от болки в тазовата област. Лечението на такава изолирана травма, без нарушаване целостта на тазовия пръстен, изисква строг постелен режим от 2-3 седмици, като възстановяването настъпва след около 2 месеца. В експертизата е отразено, че за увреждането липса проследяване, освен приложено разчитане на образно изследване от 12.12.2023 г. Установено е от СМЕ, че при преглед е констатирано функционално възстановяване, но въпреки физиотерапията, към момента са налични леко ограничение на активните движения в дясна киткова става, с болезнени в крайната фаза пасивни движения на свиване напред и разгъване назад на дланта на китковата става, както и данни за леко намалена сила на захват на ръка. Посочено е, че при провеждане на ЛФК и рехабилитация е възможно да се постигне подобрение на движенията на дясната ръка.
Св. Л. М. Ф., свидетел на падането, разказва, че ищцата стъпила в дупка, хлътнала и изведнъж паднала напред на ръцете си. Казала, че много я боли ръката и че не може да мърда. Приели я за лечение в болница и когато се чули, ищцата казала, че няма да може да поеме работата за почистване на входа, която свидетелката й предлагала, тъй като в следващите 35 дни няма да може да работи. По-късно Н. се оплакала, че има болки ниско долу отпред и се оказало, че срамната кост също е била пукната.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция няма спор, че ищцата е паднала на площ, стопанисвана от Столична община и поради това отговорността на последната 3 следва да бъде ангажирана по реда на чл. 49 ЗЗД за претърпените от пострадалата вреди.
Обемът на отговорността на Общината следва да се ограничи само относно фрактурата в областта на левия горен крайник, тъй като от събраните доказателства не може да се установи по пътя на пълното и главно доказване, че ищцата е получила счупване в областта на пубисната кост. На първо място оплаквания, индициращи такава травма, не са били констатирани при първоначалния болничен престой на пациентката. На следващо място документирани образни изследвания на тазовата област са налични едва близо половин месец след процесния инцидент, което поставя под съмнение твърдението, че падането е провокирало травми в областта на таза. На последно място отразяването в медицинските документи на прекъсване по горната повърхностна на пубисната кост е визирано само като суспектно, но не и с категорични данни за фрактура. Следва да се отчете факта, че според вещото лице наличието на такава фрактура в областта на таза ще изисква 2-3 седмици неподвижно лечение, а по делото няма данни ищцата да е била лекувана в такъв режим за посочения период. Липсват други доказателства, върху които да може да се изгради обоснован извод, че при падането на 10.11.2023 г. ищцата е получила и счупване в тазовата зона. Събраните гласни доказателства не могат да оборят горните заключения, тъй като свидетелката само е възпроизвела оплаквания на пострадалата и то в един по-късен момент, след падането, макар св. Ф. да е била очевидка.
На обезщетение за търпени болки и страдания подлежи обаче полученото открито, тежко, разместено счупване на горен десен крайник.
Според експерта то е причинило силни болки, тежки функционални нарушения, лекувано е оперативно, а времето за възстановяване е сравнително продължително – до половин година. Отделно от това е изяснено, че болките могат да персистират и за в бъдеще при натоварване, като в тази връзка следва да се отчете, че ищцата се занимава с дейност по почистване и неминуемо трудовите й функции ще бъдат негативно повлияни и за в бъдеще. От значение за обезщетението е още, че и понастоящем са налични леки ограничение на активните движения в дясна киткова става, с болезненост и намален захват.
Ето защо размерът на обезвредата следва да се завиши на 12 000 евро, 4 като в този смисъл се коригира първоинстанционното решение. На жалбоподателката се следват допълнително разноски за адвокат за въззивната инстанция в размер на 660 евро, с оглед уважената част от жалбата и предвид възражението за прекомерност, което е основателно с оглед естеството на правния спор и обема на извършената работа пред въззивния съд. На Столична община се следват разноски за юрисконсулт в размер на 150 евро, като общината дължи допълнително държавна такса в размер на 258 евро и за двете инстанции. Разноските присъдени в тежест на ищцата пред СГС следва да се намалят до 46 евро.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 508 от 23.01.2026 г. по гр. д. № 14 310/2023 г., СГС, І-16 с-в, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД предявен от Н. А. Е. срещу Столична община за разликата над сумата от 7 700 евро (15 059,89 лв.) до сумата от 12 000 евро (8 410,06 лв.), както и в частта, в която Н. А. Е. е осъдена да заплати на Столична община разноски над сумата от 46 евро до сумата от 66,20 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Н. А. Е., ЕГН **********, допълнително сумата от 4300 евро (8 410,06 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 12 000 евро до 24 250,99 евро.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Н. А. Е. разноски за адвокат в размер на 660 евро за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. А. Е. да заплати на Столична община разноски в размер на 150 евро.
ОСЪЖДА Столична община да заплати по сметка на бюджета на съда допълнителна държавна такса в размер на 258 евро и за двете инстанции.
Решението е постановено при участие в процеса на третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на страната на 5
Столична община.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6