Протокол № 2268 от 30.12.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 349/2021
- Вид
- Протокол № 2268
- Подписан
- 30.12.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- Нейко Симеонов Димитров
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 2268 гр. Варна, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20213100100349 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:41 часа се явиха:
Ищецът Д. Т. СТ., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от АДВ. Д.М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът С. Г. Щ., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от АДВ. Б.Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице К. В. В., редовно призована, се явява. Не е депозирала заключение в законния срок.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молба вх. № 25060/03.12.2021 г. от вещото лице К.В. и писмо вх. № 23327/15.11.2021 г. от Районна прокуратура – Варна.
Страните не възразяват да се приеме молбата на вещото лице и преписката.
1
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице за явяването на извършените огледи, сумата в размер на 50.00 лева.
Да се издаде РКО.
АДВ. М.: С оглед невъзможността да се извърши експертиза е образувано изпълнително дело срещу С.Щ., с оглед на което правя искане настоящото дело да бъде спряно до завършването на изпълнителното дело и въвеждането във владение на ищеца.
Считам, че е от съществено значение за исясняване на делото да се направи оглед. Водим допуснатите ни свидетели.
АДВ. Р.: И ние водим нашите свидетели.
По отношение на искането за спиране на делото, считам, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като ищецът е собственик на имота и би могъл да влезе в имота като бъде сменена ключалката на собствената му врата. Не е необходимо спиране на делото, доколкото не са налице предпоставките разписани в закона, водещи до наличие на причини за спиране на настоящото производство. Нямам други искания.
АДВ. М.: Вярно е, че ищецът е собственик на имота, но както сме написали в исковата молба този собственик не е ползвал имота си от 2001 г. Там са живели отевтницата, нейни роднини и както и тя заяви на изнесеното заседание, тя не е знаела, че трябва да предава на някого ключове и че ключовете били изгубени по време на ремонта.
СЪДЪТ по направеното искане за спиране на делото намира, че спирането е допустимо само когато в същия или в друг съд се разглежда дело, т.е. не и до приключването на изпълнително дело, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за спиране на делото до приключване на изпълнително дело.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в 2 днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетели: В.Р.П., Г.Х. С.а, Е.Д.Т., Р.Г. Щ. и Е.Е.Д. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снЕ. самоличността му, както следва:
В.Р.П., ЕГН ********** на 54 години, българска гражданка, разведена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. П.: Познавам Д.Т. и С., но нея съм я виждала няколко пъти. Не съм влизала вътре в имота, но като съм се качвала със сина на Д. - Е. съм ходила до площадката на апартамента. Единият път беше през 2008 г. и през 2014-15 година. Тогава имаше само една врата. Сега не съм ходила и не мога да кажа колко врати има. Знам, че до сега апартаментът се ползваше от С.. Мисля, че го ползва до миналата година. Доколкото знам от Г. и от бате М., все още не им е върнат ключа. Доколкото знам от Д.С. той е строил апартамента с помощта на сина им Е., който с неговата фирма правеше самите строежи и ремонти. Знам, че преди това на мястото на апартамента са имали къща, но не знам на кого е била.
Споделяли са ми, но не помня. Чувала съм и са ми споделяли и тримата, че ремонта и строежа го е правили синът им чрез неговата фирма. Като съм ходила и преди това, преди да се разведат при отворена врата съм видяла какво има и след това няма промяна. Т.е. след развода като съм ходила съм видяла, че няма никаква промяна в апартамента. Ходила съм през 2015 г., тогава нямаше никой в апартамента само Е.. Е. Д. отвори вратата, той имаше ключ тогава. С Е. Д. сме в служебни отношения. Работя към „Винпром Албена“, където е управител Г., която е съпруга на Д.. Не съм купувала имоти от Е. Д.. Чувала съм за дела на Е.. Не са ме викали за свидетел по други дела на Е.. Не се сещам да са ме викали по други дела на Е. като свидетел. Ходила съм като свидетел може би през 2019 г. или 2020 г. по едно дело. По делото получих призовка. Не се сещам за други дела да съм била свидетел.
Не съм влизала вътре в апартамента и не мога да кажа от колко стаи се състои. Знам едно дело, по което бях свидетел, но дали Д. е завел делото не мога да кажа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
3
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снЕ. самоличността му, както следва:
Г.Х. С.а, ЕГН ********** на 72 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, съпруга с ищеца, с висящи дела срещу ответницата, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. С.А: На мястото на апартамента имахме къща, която мъжът ми закупи по време на брака. Съборихме къщата и дадохме мястото на фирма, която ни построи два апартамента и два гаража. По документи се води така. Четири фирми се смениха докато построихме кооперацията и накрая синът ми с неговата фирма довърши апартаментите.
Направи гръмоотвода, стълбището и други работи. Не мога да се сетя дали съм плащала или не съм плащала за довършването нещо на сина ми. Не сме доплащали със съпруга ми нищо.
Бяхме на квартира четири години. Е. приключи с довършителните работи мисля, че през 1997 г., но не съм сигурна. Веднага когато Е. довърши кооперацията и взе Акт 16, всички собственици започнаха да се нанасят. Жилището на първия етаж беше с една врата, защото ние предоставихме апартамента на Е. и той си купи апартамента до нашия. Може би през 2000 година започнаха да живеят там. Живяха там докато се разведат през 2008-9 година.
След развода имаше все още една врата. След развода Е. дойде да живее при нас, а С. остана да живее в двата съединени апартамента с децата. С. остана в това жилище защото децата бяха малки. След това децата пораснаха, изгледахме ги, а С. остана да живее там. След това си завъди приятели и те живееха там. Имаше поне трима приятели, които през годините живееха там. Също така и сестра й живя там една година, а ние не сме имали достъп до този апартамент.
Нещата се промениха, когато тя не си плати водата и осъдиха Е. да плаща вода 7000 лева. Това беше през 2010-12 година и тъй като партидата се води на него, осъдиха него.
Мен със съпруга ми ни осъдиха да платим тока през 2020 г., тъй като партидата се води на наше име. Е. плати водата и тогава започна да иска от С. да освободи жилището, но тя отказа и му каза, че ще се съдят. Многократно сме ходили да говорим с нея. Може би през 2015 г. сме ходили да говорим с нея да освободи апартамента. Тя заведе много дела срещу Е. и накрая заведе и дело срещу мъжа ми за 50 000 лева. И Д. е ходил при нея да говори и аз съм ходила да говоря с нея през годините. На тези срещи не са присъствали други хора.
Срещите бяха в офиса на С., който пак се намира на ул. „Козлодуй“. Д. е ходил доста често при нея да иска да освободи апартамента, но тя му казва, че ще се съдим. Сега ходих един път и видях, че има поставена и друга врата. Ходила съм само на стълбите по повод на някакъв теч. Ние нямаме ключове за дясната врата. Е. имаше ключ, но какво е станало с неговия ключ не знам. Не знам кога е сложена новата врата. Аз преди десетина дена видях, че има врата. Аз никога не съм влизала в апартамента.
Ремонтите в апартамента ги прави Е. чрез неговата фирма. Апартамента го 4 получихме на тухла и всичко е правил Е. до пълното завършване – шпакловки, теракоти, бани, вана, душ кабини, ел. инсталация, алуминиева дограма, всичко направи той. Когато се правиха тези имоти С. не работеше. Малката внучка е родена 2003 г. Отделно си имаше учителка, която да гледа Е., отделно имаше и чистачка на апартамента.
Сигурна съм, че не съм казвала нищо пред С. за ползването на жилището. Не съм казвала и пред децата, че могат да ползват жилището докато навършат пълнолетие и нещо друго. Не знам и съпругът ми да е казвал такова нещо на С. или децата. Той постоянно си искаше жилището след 2015 г. Сигурна съм, че през 2015 г. сме си поискали жилището.
След като тя заведе множество дела срещу Е. и Д. ние решихме да си потърсим жилището по съдебен ред, подадохме жалба и тогава упълномощихме адвокат. Ние даже я помолихме, извикахме я пред адвокат и я помолихме доброволно да си вземем жилището и да се разберем. Това беше преди да заведем този иск. Искахме доброволно да се разберем, но тя се обърна и каза, че ще се съдим. Мисля, че делата започнаха преди 2019 г. Срещу Д. за 50 000 лева започна мисля, че през 2015 г.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снЕ. самоличността му, както следва:
Е.Д.Т., ЕГН ********** на 53 години, български гражданин, разведен, неосъждан, син на ищеца с висящи дела с ответницата, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Т.: На мястото на апартамента имаше къща. Баща ми имаше един наследствен имот от дядо ми откъм страната на баща ми, който продаде и с тези пари закупи тази къща, която след това събориха и построиха на нейно място кооперация.
СВИД. Г. С.А: Къщата я купихме изцяло със средства на бащата на Д.. Тя не беше скъпа.
СВИД. Т.: Няколко години майка ми и баща ми живяха в къщата и след това баща ми сключи договор с някаква фирма, която събори къщата, направиха дупка и после фирмата фалира, след това дадоха на друга фирма, която също фалира и накрая се наложи моята фирма да завърши обекта. Процесът продължи около 2-3 години. Минахме Акт 16 може би 2001-2 година. След като влязохме да живеем в апартамента се роди малката ми дъщеря. Първоначално на етажа бяха две врати. След Акт 16 зазидахме едната врата и направихме един апартамент. Живяхме там до развода, който започна 2008 г. и приключи 5
2009 г. Повечето неща си ги изнесох в началото и след това си изнесох останалото. Когато се изнесох от жилището отидох да живея при родителите ми. Когато се изнесох не съм възстановявал вратата. Така си остана. В апартамента останаха да живеят бившата ми съпруга и децата. Когато се изнесох ключът за жилището остана в мен, но тя започна да живее с разни мъже и ми беше неудобно да ходя там защото нямаше стена между двата апартамента.
Когато се разведохме съдът присъди С. да живее в жилището, което се води ет. 1, ап, 1. По принцип етаж 2 е на баща ми. Т.е. баща ми има апартамент и на 1 етаж и на втория етаж. Получи се така, че като й присъдиха жилището то се води ет. 1, ап. 1 и когато отидеш там, то излиза, че влизаш в нейното жилище. Понеже С. не искаше да се разделят жилищата, жилището на баща ми не можеше да се ползва, тъй като беше съединено с другото и е един цял апартамент. Ако остана да нощувам там, тя може да се обади на 112 и да ме извадят от там защото съм влязъл да нощувам в жилището, което е присъдено на нея, защото по документ тя вади нот. акт там пише ет. 1, ап. 1. Тя не искаше да се раздели и да станат два апартамента. Баща ми постоянно искаше тя да освободи неговия апартамент. Още след като се разведохме баща ми не беше много съгласен С. да остане да живее в апартамента и като се чу че там живеят и спят различни мъже на него не му стана приятно и почна да иска да я гоним оттам, но не беше толкова настоятелен. От 2009 г. до 2015 г. не, че не е имал против С. да живее там, но не беше толкова настоятелен да я гони. През 2015 г. С. започна да продава имоти, които бяха земеделски земи, за които баща ми и аз имахме договори за аренда и тогава, вследствие на продажбата на тези имоти се заведоха серия дела срещу мен и баща ми и отношенията ни съвсем се влошиха. Веднъж ходих при нея с нотариус, веднъж с колежката В. да търсим вариант да правим доброволна делба на имотите, които имаме.