Решение № 3493 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3493 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100506202 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Л. И. С., подадена чрез пълномощника адв.В.М. длъжник по изпълнително дело № 20168410402704 по описа на ЧСИ Н.М. срещу разпореждане от 27.03.2024 г., с което е отказано да се уважи постъпилата молба с вх.

№ 023123/25.03.2024 г. на длъжника Л. И. С. за прекратяване на изпълнителното производство, както и е отказано да се уважи постъпилата молба с вх.№ 023123/25.03.2024 г. на длъжника Л. И. С., в частта относно възражението за изтекла погасителна давност, като недопустимо и неподлежащо за разглеждане от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство, с искане същото да бъде отменено, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че в случая са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнително дело № 2704/2016 г., тъй като взискателят по същото в продължение на повече от две години не е поискал предприемане на валидни изпълнителни действия спрямо длъжника.

Взискателят по изпълнението “М.“ АД, гр.София, чрез юрк.Л. И.а в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното разпореждане на ЧСИ, като правилно и 1 законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЧСИ Н.М. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 25.03.2024 год. е депозирана по изп.дело № 20168410402704 по описа на ЧСИ Н.М., молба вх.№ 023123/25.03.2024 г. от длъжника Л. И. С., подадена чрез пълномощника му адв.В.М., с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършване на валидни изпълнителни действия в продължение на две години. В молбата са изложени доводи, че вземанията предмет на настоящето изпълнително дело са погасени по давност на основание чл.111 от ЗЗД.

С разпореждане от 27.03.2024 г., издадено от ЧСИ Н.М. е отказано да се уважи постъпилата молба с вх.№ 023123/25.03.2024 г. на длъжника Л. И. С. за прекратяване на изпълнителното производство, както и е отказано да се уважи постъпилата молба с вх.№ 023123/25.03.2024 г. на длъжника Л. И. С., в частта относно възражението за изтекла погасителна давност, като недопустимо и неподлежащо за разглеждане от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство. В обжалваното разпореждане е прието за установено, че с оглед материалите по делото, че липсват предпоставки за прекратяване на производството, а именно, че нямало период повече от две години, в които взискателят да не е поискал предприемане на валидни изпълнителни действия.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д ело № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.

Взискателят винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл.435, ал.1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя.

Съгласно приетото в мотивите на т.10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено 3 разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. В конкретния случай при преценка висящността на изпълнителното призводство, съдът намира че не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал.

Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия по процесното изпълнително дело /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че липсват основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. С оглед данните по делото съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по процесното изпълнително дело не е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл.433, ал.1 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия. Доводите изложени в тази насока в жалбата, с оглед данните по делото съдът намира за изцяло неоснователни.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските по производството.

С оглед крайния изход на делото - оставяне без уважение на подадената жалба, жалбоподателят няма право на разноски, а дължи такива на ответникът по жалбата и взискател по изпълнението. С настоящето решение в полза на взискателят по изпълнението следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя по изпълнението, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на 4 възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП. И тъй като чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от жалбоподателя в полза на ответника по жалбата и взискател по изпълнението юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда в размер на сумата от 50 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна жалбата на Л. И. С., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.В.М. - длъжник по изпълнително дело № 20168410402704 по описа на ЧСИ Н.М. срещу разпореждане от 27.03.2024 г., с което е отказано да се уважи постъпилата молба с вх.№ 023123/25.03.2024 г. на длъжника Л.

И. С. за прекратяване на изпълнителното производство, както и е отказано да се уважи постъпилата молба с вх.№ 023123/25.03.2024 г. на длъжника Л. И. С., в частта относно възражението за изтекла погасителна давност, като недопустимо и неподлежащо за разглеждане от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство.

ОСЪЖДА Л. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Перник, ул.“****, да заплати на “М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г.С.****“ № 147, **, ****, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски / юрисконсултско възнаграждение/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________