Определение № 544 от 19.06.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Шумен, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500273 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2981/27.05.2026 при ШРС, депозирана от „Сити кеш“ ООД гр. София, представлявано от Н.П.П., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. С., против разпореждане № 5296/20.05.2026 г. по ч.гр.д. № 2414/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта му, с която е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. Г.

Х. за плащане на следните суми: 535,31 евро, представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2025 г. до 12.03.2026 г.; 7,87 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 22.04.2026 г. до 05.05.2026 г. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че изводът на заповедния съд, че ГПР в договора е неправилно изчислен, е неправилен. Сочи, че съдът извършил разширена материалноправна преценка извън пределите на проверката по чл. 411, ал. 2 от ГПК, като се позовал на неупоменат онлайн калкулатор, извършвайки собствени изчисления. Освен това, неправилен бил и изводът на ШРС за противоречие с нормата на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Цитира ПМС № 426/18.12.2014 г., според което размерът на законната лихва по просрочени парични задължения се определя като сбор от основния лихвен процент на БНБ, приложим, съответно от 01 януари или от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Изчислен по този начин към датата на сключване на договора – 11.04.2025 г. с приложен основен лихвен процент на БНБ, определен към 01.01.2025 г. – 2,95%, размерът на законната лихва възлиза на 12,95 %, а максимално допустимия размер на ГПР съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК е бил 64,75%, поради което предвидения в договора такъв – 63,00% съответства на разпоредбата на ЗПК.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваните му части като неправилно, като съдът се произнесе по същество на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на 1 обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 2414/2026 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от „Сити кеш“ ООД гр. София, представлявано от Н.П.П., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. С. срещу Е. Г. Х. с ЕГН **********.

Претендира се плащане на следните вземания: за сума в размер на 1993,95 евро, представляваща претендирана главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 11.05.2026 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 535,31 евро, представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2025 г. до 12.03.2026 г.; за сума в размер на 7,87 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 22.04.2026 г. до 05.05.2026 г.; за сума в размер на 211,86 евро, от които платена държавна такса в размер на 43,13 евро и 168,73 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника по сключен между него и „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № 1283075/11.04.2025 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги на банката към 19.04.2024 г., уведомление за предсрочна изискуемост и доказателства за връчването му чрез ЧСИ.

С разпореждане № 5296/20.05.2026 г., ШРС отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 535,31 евро, представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2025 г. до 12.03.2026 г. и 7,87 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 22.04.2026 г. до 05.05.2026 г.

Заповедният съд посочил, че в договора е отразен ГПР в размер на 63%, като след изчисление на съда от свободно достъпен в интернет пространството калкулатор, изчислил, че действителният размер на ГПР възлиза на 63,21%. Приел, че невярното посочване на ГПР в договора води до недействителност на последния на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Освен това, към момента на сключване на договора законната лихва се равнявала на 12,39%, а размерът на максимално допустимия ГПР – 61,95% съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поради това, посочения в договора ГПР надвишавал тази стойност. Поради това, заключил, че длъжникът дължи единствено главницата по договора.

С оглед така установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният 2 съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.

Годишният процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК/, като неспазването на изискването за посочването му съставлява основание за недействителност на договора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т.н./, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит.

В случая, предвидения в процесния договор за потребителски кредит /чл. 2, ал. 3/ се съдържа посочване и компоненти на ГПР, липсват данни за скрити такси и разходи, не е налице клауза, която очевидно противоречи на ЗПК. Съгласно приетото в т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, не разрешава материалноправни спорове, като извършва проверка на твърденията в заявлението. След изменението на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за посочените по-горе факти. За установяване на действителния ГПР са необходими математически изчисления, анализ на погасителния план или събиране на допълнителни данни. Такава дейност, обаче, излиза извън пределите на проверката по чл.

411 от ГПК и превръща заповедното производство в спорно такова.

С оглед на горното, приемайки, че договорът за кредит е недействителен, поради неточно посочване на ГПР, първоинстанционният съд е излязъл извън обективните предели на дължимата потребителска защита по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и неправилно е отрекъл и съществуването на основанието на които се претендира уговорената с договора за паричен заем договорна лихва.

По отношение на довода на съда, че предвидения в договора ГПР надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК: според цитирания текст, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В редакцията на постановление № 426/18.12.2024 г., действала през 2025 г., текстът на чл. единствен, ал. 1 гласи: определя годишния размер на законна лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 01 3 януари, съответно от 01 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 11.04.2025 г. За първото полугодие на 2025 г. приложим е ОЛП, обявен от БНБ в сила от 01.01.2025 г. – 2,95%. Тоест, размерът на законната лихва за забава е 12,95% годишно. Съобразно предвиденото в нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, максимално допустимия размер на ГПР към 11.04.2025 г. е бил 64,75%. Ето защо, ШОС констатира, че предвидения в договора ГПР в размер на 63% не противоречи на цитираната правна норма, поради което сключения между страните договор не е недействителен поради противоречие със същата.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е частично отхвърлено се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Вместо разпореждането, следва да бъде разпоредено издаването от ШРС на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по заявлението на „Сити кеш“ ООД гр. София, представлявано от Н.П.П., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. С. срещу длъжника Е. Г. Х. с ЕГН ********** за плащане на сумите: 535,31 евро, представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2025 г. до 12.03.2026 г.; 7,87 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 22.04.2026 г. до 05.05.2026 г.

Съдът не следва да се произнася по искането за разноски, направено в настоящото производство, тъй като същите ще бъдат предмет на обсъждане в евентуалното исково производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 5296/20.05.2026 г. по ч.гр.д. № 2414/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Сити кеш“ ООД гр. София, представлявано от Н.П.П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Е. Г. Х. с ЕГН ********** за плащане на следните суми: 535,31 евро, представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2025 г. до 12.03.2026 г.; 7,87 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 22.04.2026 г. до 05.05.2026 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявлението на „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район „....... представлявано по закон от Н.П.П., представлявано по пълномощие от юрисконсулт М. И. С. срещу длъжника Е. Г. Х. с ЕГН **********, с настоящ 4 адрес гр. София, .... за сумите: 535,31 евро, представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2025 г. до 12.03.2026 г.; 7,87 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 22.04.2026 г. до 05.05.2026 г..

ВРЪЩА делото на ШРС за техническото издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5