Решение № 617 от 29.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Русе, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520104042 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от “ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 131001375, със седалище гр. *******, чрез адв. П. В. САК, с която са предявени установителни искове срещу С. С. Й., ЕГН ********** от гр. Русе, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД за съществуването на следните вземания: 1/ вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума от 1433,76 лв. – главница, по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 20.10.2020 г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и ответницата; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 569,35 лв. – договорна лихва за периода 20.10.2020 г. /датата на сключване на договора/ до 25.10.2023 г. /дата на която кредитът е станал изискуем/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 712 на 14.03.25 г. по ч.гр.д. № 1512/2025 г. на РРС. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело разноски.

Ищецът извежда своето материално и процесуално право от договор за цесия, съгласно извлечение от Приложение № 1, като по силата на сключен на 25.04.2024 г. договор за цесия „Ти Би Ай Банк“ЕАД е прехвърлител, а ,,ЕОС Матрикс“ЕООД е собственик на вземането спрямо С. С. Й..

І. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит трето лице „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предоставило на ответницата сума в размер общо 3815,39 лв., не по – малък от претендираната главница от 1433,76 лв., усвоена изцяло, а ответницата се е задължила да я върне съобразно уговорените условия на 36 месечни анюитетни вноски, включващи главница, договорна лихва и застрахователна премия, като падежът на първата е на 25.11.2020 г., а падежът на 1 последната 25.10.2023 г.; сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от кредитодателя на ищеца в предвидената от закона форма, за което уведомяване прехвърлителят е уведомил длъжника; настъпване на основания, водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 25.10.2023 г. и тогава е станал изцяло изискуем.

ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит трето лице Ти Би Ай Банк“ЕАД е предоставило на ответницата претендираната по първия иск сума, а ответницата се е задължила да върне сумата заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер 569,35 лв. – договорна лихва за периода 20.10.2020 г. /датата на сключване на договора/ до 25.10.2023 г. /дата на която кредитът е станал изискуем/, формирана от годишен лихвен процент е 21,53 % и годишен процент на разходите в размер на 13,7423,53 %.

С молба от 19.03.2026 г. ищецът е направил искане за неприсъствено решение предвид неявяване на ответницата, както и липсата на искане да се гледа делото в нейно отсъствие.

В законоустановения едномесечен срок ответницата, редовно уведомена, не е подала отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Не се оспорват посочените по-горе обстоятелства, включени в пораждащия претендираното право юридически състав, а именно: наличие на неизпълнено парично задължение от страна на ответницата по отношение на третото лице; прехвърляне на това вземане с договор за цесия в полза на ищеца; изпадане на ответницта в забава и изтеклия след това срок.

В съдебно заседание ищецът не се явява, депозирана е молба от процесуалния му представител адв. П. В., който моли да се уважат предявените искове, съобразно представените писмени доказателства и да се постанови неприсъствено решение, като се присъдят и разноските по делото.

Съдът като взе предвид, че ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявените искове следва да се уважат изцяло. Видно от приложеното ч.гр.д. № 1512/25 г. на РРС и представените по настоящото дело писмени доказателства: Договор за целеви потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуги от 20.10.2020 г., Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.04.2024 г. и Приложение № 1 към него, Обратна разписка, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, Справка-извлечение от ТР за актуалното състояние на ЕОС Матрикс ЕООД, се установява, че ответницата дължи на ищеца следните вземания: 1/ вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума от 1433,76 лв. – главница, по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 20.10.2020 г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и ответницата; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 569,35 лв. – договорна лихва за периода 20.10.2020 г. /датата на сключване на договора/ до 25.10.2023 г. /дата на която кредитът е станал изискуем/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 712 на 14.03.25 г. по ч.гр.д. № 2

1512/2025 г. на РРС.

Съдът намира, че исковете са основателни и доказани, с оглед на събраните доказателства и следва да се уважат.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по настоящото дело разноски на ищеца в размер на 54,89 евро държавна такса и 122,71 евро юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство в размер на 20,48 евро държавна такса и 51,13 за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на ответницата С. С. Й., ЕГН ********** от гр. *******, ЧЕ ДЪЛЖИ на “ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от Р. И. М. Т.-Управител, следните суми:

1/ сума от 1433,76 лв. /733,07 евро/ – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 20.10.2020 г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и С. С. Й.;

2/ ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2025 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане;

3/ сума от 569,35 лв. /291,10 евро/ – договорна лихва за периода 20.10.2020 г.

/датата на сключване на договора/ до 25.10.2023 г. /дата на която кредитът е станал изискуем кредита/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 712 на 14.03.25 г. по ч.гр.д. № 1512/2025 г. на РРС.

ОСЪЖДА С. С. Й., ЕГН ********** от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от Р. И. М. Т.-Управител, направените по настоящото дело разноски в размер на 54,89 евро държавна такса и 122,71 евро юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство в размер на 20,48 евро държавна такса и 51,13 за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3