Решение № 1 от 05.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА

Секретар:

МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500332 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 173/ 13.07.2020 г. по Гр.д. № 680/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч Община Угърчин е осъдена да заплати на Е. А. Щ. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4296.80 лв., претърпени от нея в резултат на падане на 18.12.2018 г. в помещение на Община Угърчин, ведно със законната лихва върху тези обезщетения, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 386.06 лв. – лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на забавата до 21.11.2019 г. С решението е отхвърлена исковата претенция на Щ. за присъждане на сумата 3300 лв. – пропусната полза за 2019 г., която тя би реализирала при изпълнение на задълженията си по сключения с Община Угърчин граждански договор.

Въззивното производство е по депозирана въззивна жалба от Община Угърчин срещу решението в цялата му осъдителна част. Счита обжалвания акт за неправилен.

Възприетото от съда, че ищцата е пострадала при спъване в необезопасени кабели, намиращи се на теракотения под на помещението, не почивало на събраните по делото гласни доказателства, които установявали, че тя се спънала в кабели, спускащи се отстрани, покрай бюро. Безспорно било, че ищцата е работила дълги години в 1 процесното помещение, при което тя го познавала добре работната обстановка и нито тя, нито друг служител или гражданин са имали проблеми или инциденти с намиращите се там кабели, както и никой не бил сигнализирал ръководството за препятстване на предвижването поради наличието им, като поначало липсвало нормативно задължение кабелите да бъдат поставени в кабелни канали. Поддържа, че Общината не следва да носи отговорност за претърпените от ищцата вреди и отделно счита, че присъденото обезщетение е в твърде завишен размер. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковите претенции на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Е. А. Щ. е подала отговор, в който оспорва жалбата. Заема становище, че постановеното от ПОС решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Жалбоподателят едностранчиво анализирал събраните по делото доказателства. По делото било доказано неизпълнение на задълженията му да осигури здравословна и безопасна работна среда, вследствие на което настъпила и процесната злополука. Неоснователно било оплакването за присъждане на обезщетение в завишен размер, като не били изложени съображения, обосноваващи подобен извод. Моли в тази му част решението да бъде потвърдено.

Депозирана е насрещна въззивна жалба срещу решението на ОС – Ловеч в частта, с която исковата претенция на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза в размер на 3300 лв. от реализиране на доходи по сключения между страните граждански договор е отхвърлена като неоснователна. Счита, че съдът неправилно е приел, че между страните липсва договорно правоотношение за 2019 г., защото от една страна законът не изисквал договорът за изработка да е сключен в писмена форма, а от друга – по делото било установено, че ищцата е имала сключен срочен договор, след изтичане на срока на който на 01.10.2014 г. тя е продължила да изпълнява поетите по него задължения срещу изплащано й ежемесечно възнаграждение. По делото не били ангажирани доказателства за прекратяване на договора от възложителя. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да му присъди претендираното обезщетение.

Община Угърчин не е заела становище насрещната жалба.

Във въззивната жалба на Е. А. Щ. се съдържат оплаквания срещу решението и в частта за присъдените й разноски, които счита, че не са правилно изчислени. Тази част от жалбата правилно е приета от първоинстанционния съд като искане по чл.248 ал.1 ГПК и с Определение № 260055/ 28.09.2020 г. съдът е оставил същото без разглеждане като недопустимо. На жалбоподателката са дадени указания за възможността да обжалва този акт, но в законовия срок частна жалба срещу определението в частта за 2 разноските не е постъпила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Релевантните за спора факти са детайлно изяснени от първоинстанционния съд.

Между Община Угърчин и АГКК София е сключен договор за сътрудничество на 01.10.2012 г., по силата на който Общината се е задължила да осигури подходящо помещение за приемане и обработване на заявления по ЗКИР, подавани от гражданите на територията на Общината и свой служител, който да осъществява дейност по обслужване на гражданите в това изнесено работно място. Договорът е със срок 3 г. от подписването му при уговорка, че се счита продължен за неопределено време, ако не бъде прекратен след изтичане на срока. Не е спорно, че той не е прекратен вкл. до приключване на делото пред ОС – Ловеч. В Приложение № 1 – неразделна част от договора съгласно чл.4 ал.5 – Общината е посочила ищцата Е. А. Щ. като служителя, който ще извършва обслужването на гражданите. От представени предходни договор от 2010 г. и анекси към него се установява, че и преди тази дата Щ. е изпълнявала същата дейност, но по договор между нея и АГКК. Общината е сключила с нея договор № 62/ 01.10.2012 г., като й е възложила да набира и предоставя в СГКК – Ловеч заявления за услуги от АГКК, да доставя и предава материалите по изпълнените услуги срещу възнаграждение в размер на 150 лв. На 01.10.2013 г. между тях е сключен нов договор със същия предмет със срок до 01.10.2014 г. Не се спори, че ищцата е изпълнявала задълженията си до 18.12.2018 г., като считано от м.02.2018 г. възнаграждението й е увеличено на 300 лв. месечно, което се установява и от представените по делото сметки за изплатени суми по чл.45 ал.4 ЗДДФЛ и служебна бележка на НАП. Ищцата е изпълнявала задълженията си в помещение на партерния етаж в сградата на Община Угърчин – Център за услуги и информация на гражданите и на 18.12.2018 г. при придвижване между бюрата в него /те са общо четири според показанията на св. Г./ тя се спънала в захранващи един от компютрите и принтер кабели, спускащи се покрай бюрото, свободно лежащи на теракотения под и включени 3 в разклонители. Според св. М. мястото, откъдето минала Щ., било обичайното за преминаване при обслужване на гражданите. Свидетелката видяла, как ищцата се спънала – тя предала някакъв копиран документ на гражданин и завъртайки се, за да се върне на своето бюро, се спънала в кабелите, захранващи компютъра и принтера на бюрото на св. Г.. При спъването си паднала на дясната си страна и изпитала силна болка в областта на десния крак и дясната китка. След откарването й в болница били установен счупвания на дясната й китка, на лъчевата кост на дясната й ръка и на шийката на дясната тазобедрена става. От Епикриза от 25.12.2018 г. на МБАЛ – Плевен се установява, че на ищцата са извършени две последователни оперативни интервенции – при местна упойка на долната част на тялото е извършена смяна на тазобедрената й става и при пълна упойка – операция на дясната ръка. В терапевтичната схема на лечението й бил включен морфин за туширане на изпитваните от нея болки. След изписването й от болницата тя е била на домашно лечение, а в периода от 04.02. до 11.02.2019 г. е приета в Отделение по физикална терапия и рехабилитация й по повод затруднена походка, самообслужване, болезненост и ограничени движения в оперираните крайници, където й е проведена физиотерапия.

Изписана е с подобрение – редуциран болков и оточен синдром, увеличен обем на движенията, подобрена походка, тонизирана мускулатура и дадени препоръки за спазване на щадящ двигателен режим и продължаване на рехабилитацията в домашни условия. Св. Ц. дава показания, че преди инцидента ищцата била активен човек, ходели на разходки с колелета, поддържала зеленчукова градина, но сега вече нямала сили, когато повървели малко, тя се оплаквала от болки и спирали да си почива. Във връзка с лечението си ищцата е направила разходи за материали, медикаменти и потребителски такси, за които е представила по делото платежни документи. Видно от ЕР на ТЕЛК от 10.09.2018 г. Щ. е освидетелствана с 50 % намалена работоспособност поради наличието на ортопедичен имплант на ставата. Заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е, че с оглед тежестта на счупванията и възрастта на пострадалата – 67 г., причинените й травматични увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на долния крайник за срок от 1 г. и на ръката – за 56 месеца, като пълно възстановяване не е възможно. Относно направените разходи е посочил, че същите в размер на 4296.80 лв. са пряко свързани с оперативните намеси и възстановяването на ищцата.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че размерът на дължимата лихва за забава върху претендираните от ищцата разходи по лечението й възлиза на 386.06 лв., като е изчислило същата от съответните дати на извършеното от нея плащане. Относно размера на дохода, който ищцата би реализирала, ако полагаше труд по граждански договор с Общината при възнаграждение 300 лв. месечно, е изчислило същия на 3300 лв.

4

При така изяснената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира за правилни формираните от първоинстанционния съд правни изводи за осъществяване фактическият състав на чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, обуславящ ангажиране отговорността на Общината за репариране на причинените вреди и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Безспорно е установено, че ищцата е пострадала при инцидент в помещение, стопанисвано от Община Угърчин, вследствие от спъване в кабели, които в конкретното помещение не са били обезопасени по начин, че да бъде избегната всяка опасност от спъване в тях, а са минавали свободно по пода до свързването им със захранващите ги разклонители. Ирелевантно е, че тези кабели винаги са били разположени по този начин и обстановката е била отлично позната на ищцата, която години наред в работила в помещението, защото тези обстоятелства не са обусловили или допринеси за настъпването на вредоносния резултат, нито са от естество да го предотвратят, и съответно не могат да освободят Общината от отговорност или да доведат до намаляване на отговорността й. Без значение е и че с никого преди не са се случвали злополуки, защото конкретната злополука е обективен факт. Ищцата е имала право да се намира в помещението, извършвала е обичайна ежедневна дейност, която сама по себе си не е свързана с риск за здравето, при придвижването си не е проявила небрежност. Претърпените от нея вреди са пряка последица от необезопасяване на работната среда в съответствие с изискванията на КТ, ЗЗБУТ и Наредба № 7/ 23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно оборудване. Тъй като в помещението наред с ищцата са работили и служители на Общината, последната като работодател е била длъжна да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността им. Съгласно чл.14 ал.1 ЗЗБУТ юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи или ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съгласно чл.28 ал.1 от Наредба № 7 подовете на работните помещения и на обособените работни места и техните елементи се изработват и поддържат така, че да са неподвижни и стабилни, да не са хлъзгави, да нямат опасни неравности, наклони, препятствия, а чл.184 изисква за осигуряване на безопасността и здравето на работещите работното оборудване и неговите части да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства. Видно е с оглед събраните доказателства, че тези изисквания не са изпълнени и средата, в която ищцата е изпълнявала задълженията си, не е била безопасна, защото свободно лежащите по пода множество кабели са препятствие, което във всеки един момент 5 създава риск от спъване. Налице е бездействие на Общината чрез нейните служители, на които е възложено да оценяват риска на работната среда и да предприемат съответните необходими мерки за намаляването и отстраняването му, при което за тяхното противоправно поведение отговорност носи Общината. Отговорността й е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна.