Присъда № 2 от 30.01.2025, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №2/30.01.2025г. по НОХД №185/2024г. по описа на АРС-ІІІ-ти, н.с. .

Против подсъдимия А. Д. К. от с. Тополово, обл. Пловдивска, е повдигнато обвинение и същия е предаден на съда за извършено от него престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.07.2023 г. в с. Тополово, общ. Асеновград, обл.

Пловдивска, се е заканил на Р. Х. В. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В проведено на 01.10.2024г. разпоредително заседание по делото, беше докладвана и разгледана постъпилата молба по чл.76 от НПК от Р. Х. В.. Така депозираната молба беше уважена, като Р. Х. В. бе конституиран по делото, в качеството на частен обвинител. В хода последното проведено по делото съдебно заседание частния обвинител Р. Х. В. не се явява, като вместо него се явява упълномощения повереник адв. С. К. от АК София.

В хода на съдебното производство подс. А. Д. К. се явява с упълномощените от него двама защитници адв. М. П. от АК Пловдив и адв. Е. Н. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предлага, с оглед характера и вида на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и липсата на предишни осъждания, на същия да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК. С оглед на това счита, че следва да му се наложи наказание в размер от три години„Лишаване от свобода”, като бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

По отношение на така определеното наказание, представителя на държавното обвинение счита, че няма пречка да се приложи текста на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението му да се отложи с изпитателен срок от три години. При отлагане изпълнението на определеното наказание „Лишаване от свобода“, прокурора е на становище, че е необходимо да се приложи и разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК и се наложи мярката по чл. 42, ал.2,т.2 от НК, като по време на изпитателния срок, съдът постанови спрямо подс. К. и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. По този начин прокурора, счита че биха се изпълнили целите предвидени в чл.36 от НК.

Повереникът на частния обвинител е на становище, подкрепящо тезата на представителя на държавното обвинение. Той също счита, че събраните по делото доказателства установяват,че вината на подс. К. е доказана по един безспорен начин.

По отношение на вида и размера на наказанието счита, че то следва да бъде определено по справедливост от съда, като предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства, то не се следва да се изтърпи ефективно.

В качеството си на защитник на подсъдимия, адв. М. П. по същество счита на първо място, че подс. К. следва да бъде признат за невинен и оправдан. По отношение на възприетата и установила се в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и изводите които следват от това, защитника е становище различно от това на представителя на държавното обвинение. Анализирайки подробно събраните по делото доказателства, защитника счита, че обвинението е останало недоказано, като в 1 този смисъл няма как да се приеме, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил предаден на съд. Като алтернативно, ако съдът все пак приеме,че с действията си подс. К. е реализирал състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, то счита, че неговото противоправно деяние покрива всички белези на маловажен случай по чл.9, ал.2 от НК, за което също следва да бъде признат за невинен и оправдан. На трето място, отново като алтернативно, ако съдът приеме, че подс. К. е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК и е виновен, то на същия следва да се определи наказание при условията на чл.55 от НК, като по отношение на него са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, като и най-лекото предвидено от закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното от подс. К..

Становище, в посока пълното оневиняване и оправдаване на подс. К. изразява и адв. Е. Н.. След извършен собствен анализ на събраните по делото доказателства и акцентирайки на тези в подкрепа на защитната теза, защитника счита, че част от отразените факти в обстоятелствената част на обвинителния са били опровергани, а други останали недоказани, вследствие на което обвинението е било разколебано. В тази насока, според защитника, съдът следва да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае.

Подс. А. Д. К. не се признава за виновен, отрича да се е заканвал, поради което следва да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. Д. К. е роден на 25.01.1944 г. в с. Тополово, българин, български гражданин, пенсионер, женен, неосъждан с ЕГН **********. Подс. К. има завършени няколко висши образования, едно от които е по електроника, като същия има квалификация за машинен инженер. През трудовата си кариера подс. К. работил, като разузнавач в службите на бившата на Държавна сигурност /ДС/ на Република България, като освен, че се пенсионирал като полковник, натрупал богат професионален и житейски опит. След оттеглЯ.то си от активна служба, известно време подс. К. са занимавал с частен бизнес, след което се установил със съпругата си в къща в с. Тополово, * През годините подс. К. придобил няколко огнестрелни оръжия като съответно към 09.07.2023г. имал издадено от РУ Асеновград разрешение № 20220831750 за съхранение, носене и употреба на 1 брой гладкоцевно оръжие “Silma“ кал. 12 с № 093322, 1 брой късоцевно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм с № AD382549 и 1 брой ловна карабина „Арсенал“ /SLR-96HMB/, кал. 7.62х39 с № AD470121, както и боеприпаси за тях /справка 107 от съд.дело и докладни записки листи 35 и 56 от ДП/. Подс.К. съхранявал оръжията си в специално пригодена каса, намираща се във всекидневната стая на къщата му в с.Тополово.

Подс. К. има две дъщери, едната от които живее в Дания. Втората му дъщеря се казва * А. К.а, като тя е съпруга на пострадалия свидетел Р. Х. В. и съответно майка на св. Т. Х. В.. Семейството на св. Р. В. живее в гр. София, като до инкриминираната дата често посещавало дома на подс. К. в с.Тополово. Една от причините била роднинската връзка между членовете на двете семейства, а другата било обстоятелството, че самия 2

Р. В. бил „запален“ ловец. Като ловец той често участвал в ловни излети с членовете на дружинката от същото село, като държал своите ловни пушки в касата на подс. К..

В миналото отношенията между подс. А. К. и св.Р. В. били добри, но с течение на годините,те започнали да се променят, като това не било в положителна насока.

На 09.07.2023г. св. Р. В. отново се намирал в дома на тъста си в с.Тополово.

Заедно със св. Р. В. там бил и синът му-св.Т. В.. Сутринта на същата дата, св. Р. В. извикал свой познат, който му донесъл нов дисплей /монитор/ и устройство за него т.н. „трансмитер“. Техниката се нуждаела от допълнителни настройки за да се гледат различни телевизионни канали, като с това се бил заел дошлия гостенин. Докато св. Р.

В. и негови познат се намирали на лятната тераса и настройвали техниката, между тях възникнала разправия. В последствие човекът си тръгнал, а св. Р. В. решил да направи закуска на синът си. Около 10.00 часа на терасата дошъл и св. Т. В., като двамата с баща му започнали да закусват, като си били пуснали някакъв тв канал, който се възпроизвеждал на монитора. По същото време подс. А. К. се намирал във всекидневната, но след като чул звука идващ от терасата, проявил любопитство и излязъл навън да види какво се случва. С намерение да завърже разговор, подс. К. попитал св. Р. В., какъв е този телевизор и поискал да го научат да борави с дистанционното. Без да прояви каквато и да любезност, св. Р. В. му отвърнал сопнато, че това не било телевизор, а монитор. Освен това, явно подценявайки интелектуалните способности на подс. К., св. Р. В. добавил и това, че трябвало да се занимава много с него и по-добре да не му показва. Доколкото имал самочувствие, че разбира от такава техника подс. К. се засегнал от това отношение на зет си, като му отвърнал с думите „ Ти ще ми казваш аз какво да правя? Нали ти казах, тука си на гости, това е моята къща и не можеш да ми говориш така!“. Св. Р. В. се ядосал и развикал на висок глас, като заявил на подс. К.: „Че къщата е и негова“ както и го нарекъл „Дебелак, толуп такъв, , торба с лайна, само ядеш и сереш“ и му казал „да се маха от там“. Всичко това видимо засегнало и обидило подс. К., който с променена интонация на гласа и заплашителен вид се заканил на св. Р. В., като му казал: „Аз си мислех от много време, че исках да те приключа! Ще те убия! Какво си мислиш, че правиш тука?“. Св. Т. В. останал изненадан от разразилата се разправия, като най-силно въздействие му оказали отправените от дядо му закани, вследствие на които той изтървал вилицата от ръката.

Св. Р. В. осъзнал, че е прекалил и опитвайки се да намали напрежението казал на подс.

К.: „Не те ли е срам така да ми говориш на мен?!“ и дори посегнал и го бутнал небрежно с ръка по главата. Подс. К. не отвърнал, като с непреклонен и решителен вид напуснал терасата, като недвусмислено се насочил към стаята, където се намирала касата с оръжията. Познавайки способностите на дядо си и свързвайки това с намиращите се в касата оръжия, станало причина св. Т. В. два се стъписа и уплаши от случилото се, като решил, че той в действителност може да изпълни отправените към баща му закани. С цел да му попречи и отклони от целта, а и за да го успокои колкото може, св. Т. В. последвал подс. К. в стаята. Заставайки пред него, той го запитал „Какво правиш бе човек? Осъзнай се малко!“. Подс. К. потупал по рамото внукът си с ръка и му отвърнал: „Ти ще останеш сирак, моето момче, днес!“. Невярвайки на чутото, св. Т. В. го запитал: „Ти осъзнаваш ли се какво говориш в момента?“. Подс. К. отново потвърдил пред внукът си своето непоколебимо намерение, като му казал:

„Сирак ще останеш!“. Въпреки, че имал представи на какво е способен дядо му, св. Т.

В. решил да го принуди да се откаже и да не изпълни намисленото. Стоейки пред дядо си той му казал: „Това няма как да стане!“. В резултат на упоритостта на св. Т. В., подс. К. явно променил първоначалните си намерения, като видимо вече обезкуражен, той заявил на внукът си: „Добре, хайде, няма да го правя сега, ама ще го направя тебе 3 като те няма!“. Св. Т. В. пък отвърнал: „Добре, хайде да видим дали ще го направиш!“.

След като се убедил, че дядо му все пак се е разколебал и няма да предприеме по нататъшни действия с цел да изпълни заканата си, св. Т. В. оставил подс. К. и се върнал при баща си. Като съдържание, това което подс. К. казал на св. Р. В. било достатъчно за възбуди у него необходимия страх от реализиране на тази закана. За поддържане на предизвикания страх, допринесли и последните думи на подс.К., които макар и да се отнасяли за бъдещите му намерения, да осъществи замисленото в подходящ момент, то имало вероятност да се реализират предвид наличните в касата оръжия. С оглед елиминиране на тази заплаха, след известно колебание, у свидетелите Р. В. и Т. В. се зародила идеята да отидат и да подадат сигнал в РУ Асеновград.

Предвид взетото решение, още на същата дата, двамата посетили РУ Асеновград, където св. Р. В. подал заявление против подс. К. /лист 7 от ДП № 400/23/. Макар, че към онзи момент основната цел на св. Р. В. била да се вземат оръжията на подс. К., в подаденото заявление, той все пак посочил и това, че е бил заплашен от тъста си, който му казал, че ще то застреля. По устно разпореждане на св. Я. А. Я.- тогава „дежурен по управление“ в РУ Асеновград, проверката по сигнала била възложена на служителите от АП-524-Н. И. Б. и П. Г. И.. Свидетелите Б. и И. разговаряли със свидетелите В.и, след което заедно с тях отишли до къщата в с. Тополово. Отивайки там, служителите заварили подс. А. К., който се намирал в стаята си. Докато св. И. разговарял отвън със св. Р. В., св. Б. снел обяснения от подс. К., като последния потвърдил, че е имало скандал, но отрекъл да се е заканвал с убийство на зет си. Наред със снетите писмени обяснения, св. Б. съставил спрямо подс.К. и протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР/листи 10 и 11 от ДП/. Впоследствие, подс. К. бил помолен да отключи касата в която съхранявал огнестрелните оръжия, като той направил това доброволно. След нейното отварЯ., била дадена най-напред възможност на св. Р. В. да изнесе намиращите се вътре общо четири негови пушки. Във връзка с дадените им указания, двамата полицейски служители взели от касата останалите три оръжия, които се оказали тези собственост на подс. К.. След като оръжията на подс. К. били качени в служебния автомобил, двамата служители си тръгнали. След случилото се, свидетелите Р. В. и Т. В. решили, че не е уместно да остават в къщата и решили да пътуват за София. Докато те си стягали багажа, на адреса дошли отново служителите Н. Б. и П. И., като от техните думи се разбрало, че подс. К. ще бъде отведен в РУ Асеновград. Той от своя страна не се възпротивил, като впоследствие бил откаран в РУ Асеновград. Във връзка с образуваната по сигнала на св.Р. В. полицейска проверка, със Заповед № 239-зз-144, издадена от св. Я. *, считано от 15.00 часа на 09.07.2023г., подс.