Определение № 133 от 05.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600163 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

6 НПК, вр. Глава XXII от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от защитника на подсъдимия Х. П. Г.

– адв. Й. Н. против определение от проведено разпоредително заседание на 12.02.2026 г., по НОХД № 493/2025 г. на Районен съд - С., в частта с която съдът се е произнесъл на осн. чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК по отношение на взетата спрямо подсъдимия Г. мярка за неотклонение „гаранция“, като е потвърдил същата.

В подадената частна жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за това, че продължителността на наказателното производство не се явява ново обстоятелство, доколкото се касае за мярка за неотклонение „гаранция в пари“. В тази връзка счита, че срокът на наказателното производство, в това число и периодът на действие на мярката за неотклонение винаги подлежат на обсъждане и коментар при оценка необходимостта от продължаване действието на наложената мярка за процесуална принуда. От налагането на мярката за неотклонение до настоящият момент е изтекъл период по-дълъг от една година и шест месеца, в хода на който подс. Г. е демонстрирал безупречно процесуално поведение. Посочва още, че от събраните по делото доказателства не би могло да се направи извод за наличие на реална опасност от укриване и/или извършване на престъпление.

Подсъдимият е лице с установена самоличност и адрес на територията на страната, трудово и семейно ангажиран, като последният е и неосъждан. Обстоятелството, че обвинението е за тежко умишлено престъпление не може да обоснове извод за налична реална опасност от извършване на престъпление, доколкото е налична презумпцията за невиновност. По изложените съображения моли да бъде отменено определението на Районен съд – С. и да бъде изменена мярката за неотклонение от „гаранция в пари“ в „подписка“, алтернативно да бъде намален размерът на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „гаранция в пари“.

Софийски окръжен съд съобрази обстоятелството, че жалбата е подадена в 1 срока по чл. 249, ал. 3 НПК, от страна с правен интерес, поради което същата е процесуално допустима.

След като обсъди изложените от страните доводи и материалите по делото, намира за установено следното:

Подсъдимият Х. П. Г. е бил привлечен с постановление на разследващия орган от 25.07.2024 г. като обвиняем по досъдебно производство № 129/2024 г. по описа на РУ - С., пр.пр. № 613/24 г. по описа на РП-С. за следните престъпления: чл. 144, ал. 3, т. 1 и т.3, вр. ал. 1 НК, чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК, 325, ал. 2, вр. ал.

1 НК и такова по чл. 144а, ал. 3, вр. ал. 1 НК. С посоченото постановление спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лв.

Така взетата мярка за неотклонение е била обжалвана по реда на чл. 61, ал. 3 НПК, като с определение № 137 от 08.08.2024 г. е потвърдена.

Определената парична гаранция е била внесена на 13.08.2024 г.

На 16.06.2025 г. РП - С. е внесла в Районен съд - С. обвинителен акт по горецитираното досъдебно производство против подс. Х. П. Г. за престъпленията за които е бил привлечен с цитираното постановление, а именно по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т.3, вр. ал. 1 НК, чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК, 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и такова по чл. 144а, ал. 3, вр. ал. 1 НК, въз основа на който е било образувано НОХД № 251/2025 г. по описа на Районен съд – С.. На 27.08.2025 г. районният съд е провел разпоредително заседание, изслушвайки становищата на участниците в това заседание по въпросите в чл. 248, ал. 1 НПК. Приел е, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като на осн. чл.

249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3 НПК, като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването им. В това разпоредително заседание съдът не се е произнасял по мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК.

Въз основа на дадените от съда указания е постановено ново привличане на обвиняемия Х. П. Г. с постановление от 16.09.2025 г. по посоченото досъдебно производство, като са прецезирани повдигнатите му обвинения.

На 11.12.2025 г. РП - С. е внесла в Районен съд - С. нов обвинителен акт по горецитираното досъдебно производство против подс. Х. П. Г. за престъпленията за които е бил привлечен с новото постановление за привличане на обвиняем, а именно по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т.3, вр. ал. 1 НК, чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК, 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и такова по чл. 144а, ал. 3, вр. ал. 1 НК, въз основа на който е било образувано и настоящото НОХД № 493/2025 г. по описа на Районен съд – С..

На 12.02.2026 г. районният съд е провел разпоредително заседание, изслушвайки становищата на участниците в това заседание по въпросите в чл. 248, ал. 1 НПК, като отново е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и на осн. чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването им.

Същевременно съдът се е произнесъл и по стореното от защитата искане за изменение на взетата спрямо подс. Г. мярка за неотклонение по реда на чл. 248, ал.

1, т. 6 НПК, като е потвърдил същата, в която част определението е предмет на въззивна проверка.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са настъпили основания, които да доведат до решаващ извод за отмяна на мярката за неотклонение и замяната й с по-лека такава, нито за намаляване на нейния размер, 2 доколкото изминалия период от време е релевантен единствено по отношение на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Счел е, че друга промяна в обстоятелствата при които е взета не са настъпили.

В проверяваното определение съставът на първия по степен съд, незаконосъобразно не се е занимал и не е обсъждал въпроса дали е налице обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия в инкриминираното му с обвинителния акт престъпление. Съставът на въззивния съд приема, че от преценката на събраните по делото доказателствени материали, може да се направи извод за наличието на една висока степен на вероятност подсъдимия Г. да е съпричастен в извършването на твърдените престъпления. Това предположение, конкретно се обосновава от ангажираните по делото гласни доказателства, установени от показанията на пострадалите свидетели Ц.Д. и М.Д., от писмените доказателства, в които са обективирани данни, имащи отношение към предмета на делото, заключенията на изготвените по делото експертизи. Така изброените доказателствени материали правят основателно подозрението за възможна съпричастност на подсъдимия Г. към процесните деяния.

Настоящият състав на съда, проверявайки на следващо място законосъобразността на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лв., намира, че същата правилно не е била отменена, респ. изменена в по-лека от първостепенния съд, с оглед високата степен на обществена опасност на инкриминираните му деяния /предвид извършването на няколко деяния в условията на реална съвкупност; обстоятелството, че две от тях са тежки умишлени престъпления и са извършени, чрез използване на огнестрелно оръжие; едно от тях се отличава с изключителна дързост и две от тях са извършени при условията на домашно насилие/.

В частност, въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния, че към настоящия момент не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да налагат изменението на тази мярка за неотклонение, определена на подсъдимия, в по-лека такава, респ. намаляване на размера на паричната гаранция.

Досежно размера на паричната гаранция, който е бил определен за внасяне от подсъдимия Г., следва да се посочи, че същия е съобразен и понастоящем, както със законоустановените критерий по чл.56 ал.3 НПК, така и с имущественото положение на подсъдимия, в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.2 НПК. Като вид процесуална мярка, която следва да се прилага спрямо подсъдимия Г., изпълняваната такава - „гаранция в пари” е съобразена с тежестта на инкриминираното деяние, завишената му степен на обществена опасност и претендирания механизъм на извършването му, материалното състояние на подсъдимия, в резултат на което въззивната инстанция не съзира и основания за изменението й в по-лека такава.

Противно на доводите на защитата, отправени в жалбата, този размер на паричната гаранция, остава обективно определен в граници, които подсъдимия може да си позволи да заплати и в никакъв случай не може да бъде счетен за прекомерно завишен, предвид данните, касаещи материалното положение и имотното състояние на същия – сведенията, дадени от него в декларацията му за семейно и материално положение, и имотно състояние /л.100, том. II от ДП/, както и справките за притежавано движимо и недвижимо имущество /л. 47-87, том. II от ДП/.

3

Въззивната инстанция не може да се съгласи и с доводите на защитата, че продължителното спазване на мярката за неотклонение от страна на подсъдимия Г. във времето, в съчетание с добросъвестното му процесуално поведение, обезсмислят продължаване на прилагането й. Следва да се отбележи, че мярката за неотклонение „парична гаранция” се прилага спрямо подсъдимия Г. в темпорални граници /считано от 25.07.2024 г./, които не могат да се приемат за неразумни, предвид сложността на делото – касае се за обвинение за четири деяния, извършени в условията на реална съвкупност.

По изложените съображения, съставът на Софийски окръжен съд прие, че атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането на защитата за отмяната на мярката за неотклонение „гаранция в пари” на подсъдимия Х. П. Г., респ. изменението й в „подписка”, или намаляване на нейния размер е правилно – законосъобразно и обосновано, поради което не са налице основания за отменяването му.

С оглед на това и на основание чл.345 НПК, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.02.2026 г. на Районен съд -С., постановено по НОХД № 493/2025 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия Х. П. Г. за отмяна на прилаганата по отношение на него мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лв., респ. за изменението й в по-лека такава – „подписка”, или намаляването на нейния размер.

Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4