Определение № 91 от 13.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. София, 12.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20241001000014 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 104766/13.11.2023 г. , на „ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ РУСАЛКА“ АД, ЕИК 834025737, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Невена Коканова“, № 8, в качеството му на член на СД на „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621 срещу Определение № 3599/20.10.2023 г. , по т.д. № 288/2023 г., на СГС, ТО, VI-19 с., с което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес, обуславящ процесуалната недопустимост на предявеният иск.

Частният въззивник счита, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и постановен без да е изследван доказателствения материал по делото. Счита, че правен интерес от воденето на иска е налице, тъй като постановяването на решение по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ би установило, че вписването на З. И. е било незаконосъобразно към момента на вписването. Счита, че постановеното решение би било „солидно“ доказателство за неправомерното й вписване и доказаването на причинените от нея вреди щяло да бъде лесно доказуемо.

Счита за незаконосъобразен извода на СГС, че наличието на нов представляващ на дружеството, водел до отпадане на правния интерес от иска по чл. 29 ЗТР. Счита, че заличаването на неистинско обстоятелство, водело до това, че сключените от действителния представляващ договори и взети решения, следвало да имат правно действие. Счита, че в резултат на действията на заличения вече представляващ дружеството трето недобросъвестно лице „ Джи енд Джи – 90“ ЕООД е придобило права по сключени договори. По същество моли за отмяна на постановеното определение.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК 102004621, не депозира отговор на жалбата. В границите на срока е депозиран отговор на исковата молба вх. № 1

121959/29.12.2023 г., идентичен с постъпилият пред СГС, вх. № 56021/13.06.2023 г., съдържащ доводи по съществото на спора.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по искова молба „Ваканционно селище Русалка“ АД, в качеството му на член на СД на „Хелио-тур-с“ АД срещу „Хелио-турс-с“ АД, с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Твърдението на ищеца е, че извършеното вписване в ТР на З. И. като изпълнителен директор на ответното дружество, за периода 31.03.2016 г. – 15.06.2016 г. е неистинско обстоятелство. Това било така защото заседание на 16.03.2016 г. за избирането й като изпълнителен директор не е било провеждано и положените подписи на посоченото решение от името на Е. Б. и С. Г. не били изпълнени от посочените лица. Определя вписването на посоченото обстоятелство като „невярно“ и неистинско. Вписването било извършено от адвокат без нотариално заверено пълномощно, което също било порок на вписването. В резултат на посоченото вписване дружеството „Хелио-тур-с“ АД търпяло имуществени и неимуществени вреди, в резултат на извършени действия от вписаният изпълн. Директор, изразяващи се в сключени договори и издадени записи на заповед. Още сочи, че уважаването на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ би довело до прогласяване на относителната недействителност на сключените договори и поетите задължения от името на ответното дружество. Излага, че предявеният на осн. чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ иск се явява преюрициален спрямо иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предмет на т.д. № 257/2021 г. на БОС, предявен от дружество, упражняващо правата си по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с И. като изпълн. Директор на ответното дружество.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответника „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК 102004621депозира писмен отговор вх. № 56021/13.06.2023 г., в който е изразено становище за допустимост и основателност на предявеният иск.

С атакуваното Определение № 3599/20.10.2023 г., първоинстанционния съдът прекратил производството като е преценил предявеният иск за недопустим, в хипотезата на чл. 130 ГПК, поради липса на правен интерес.

Произнасянето е обосновано с мотиви, че след извършена служебна справка съдът е установил, че с последващо вписване от 17.06.2016 г. е налице вписана промяна относно същото обстоятелство – З. И. е заличена като представител на ответното дружество и е вписан друг представител, поради което и вписването, предмет на предявения иск, е прекратило своето правно действие. Посочено е, че решението по предявеният иск би имало действие само занапред и не би довело до възстановяване на правната и имуществената сфера на ответника.

Произнасянето се преценява като правилно. Безспорно, наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, от категорията на абсолютните, за наличието или липсата, на която съдът следи служебно, както при предявяването на иска, така и по всяко време на процеса до неговото приключване. Именно поради 2 посоченото, проверката извършвана по реда на чл. 130 ГПК може да бъде упражнявана във всеки момент от производството.

По силата на прогласеното от действащия процесуален закон, диспозитивно начало в гражданския процес, ищецът сам определя обема и интензивността на търсената защита. Възоснова на твърденията на ищеца съдът извършва преценката за съществуването на правен спор, кръга на легитимираните по него страни, наличието на правен интерес и основанието на иска.

Съгласно разясненията дадени в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, липсващите (невзети) решения на орган на дружеството са нищожни.

Когато такова решение е било вписано в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29 ЗТР и установяването му е по този ред – чл. 29 ЗТР. Поради това обаче, че този иск е установителен, правният интерес от провеждането му се обуславя именно от последващото му действие по отношение на охранителното производство.

Следва да се посочи, че несъществуващо обстоятелство има в две разграничени хипотези: липсващо (невзето) решение, за което е допуснато вписване в ТР, т.е. има неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение.

Последицата от това установяване, е заличаване на вписаното обстоятелство като заличаването няма обратно действие. В този случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването до заличаването. Втората хипотеза се отнася до случаите, когато е вписано обстоятелство, което е съществувало, но в последствие по исков ред е установена нищожността му, което е отразено в последствие в ТР. И в този случай вписването няма обратно действие (така О № 45/31.01.2013 г., т.д. № 752/2012 г., на ВКС).

Посочените теоретични постановки, водят до извод, че след като вписването на З. И., в качеството й на представител на юридическото лице „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“, ЕИК 175411221, за представляващ „Хелиотур-с“ АД, на 30.03.2016 г., е заличено чрез последващо вписване на Е. Б., в качеството й на представител на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“, ЕИК 175411221, за представляващ „Хелио-тур-с“ АД, извършено на 17.06.2016 г., то целеното от ищеца по делото заличаване на това вписано обстоятелство, няма да породи присъщите на решението по иска с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, правни последици.

Настоящият състав на САС не споделя изложените в жалбата доводи на жалбоподателя, че правният му интерес бил обоснован с доказването недобросъвестността на трети, неучастващи в настоящото дело, лица, но сключвали със заличения представител договори и, в чиято полза били издавани записи на заповеди, както и, че решението по настоящото дело щяло да бъде доказателство в други производства. Посочените доводи не са относими към този вид иск, предвид посочените негови специфики, и не могат да обосноват наличие на правен интерес. Във всеки случай, недобросъвестността на трети лица, няма да произтече пряко от евентуалното позитивно за ищеца решение по настоящото дело, а ще следва да бъде доказана в съответните производства и между надлежните страни по тях. Още повече, че самото съдебно решение няма характер на писмено доказателство и не подлежи на приемане като такова в други производства, предвид невъзможността същото да бъде оспорвано по реда предвиден за 3 писмените доказателства.

Що се касае до изложените твърдения за търпяни неимуществени и имуществени вреди от ответното дружество „Хелио-тур-с“ АД следва да се отбележи, че тези твърдения са относими не към правния интерес на ищеца, а към интереса на ответника, т. е. правният интерес от иска е обоснован със защитата на чужди права, което е недопустимо.

По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3599/20.10.2023 г. , по т.д. № 288/2023 г., на СГС, ТО, VI-19 с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4