Решение № 61 от 13.02.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Габрово, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103758 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс.

Производството образувано по предявен от Х. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 39, ет. 2, ап. 4, против ЕТ „ШАНС - МИЛКО БАЙЧЕВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, община Горна Оряховица, конститутивен иск за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 4/15.09.2025 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „Шофьор на автомобил до 3.5 т., НКПД код 4941". Със заповед № 4 от 15.09.2025 г. му било наложено наказание - дисциплинарно уволнение на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, aл. 1, т. 2 КТ. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като оспорва да е извършвал твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че в дадените от него обяснения е описал реално съществуващите причини за неизпълнение на възложените му задачи, а именно автомобилът не отговарял на базовите технически изисквания за безопасно движение по пътя, както и за неявяването му на работа – липсата на уведомяване от работодателя, че неизправностите на автомобила са му преодолени. Отделно от горното ищецът от своя страна бил прекратил трудовия договор, поради недопускане на работа и неосигуряване на необходимите условия за работа. При тези твърдения претендира за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 4/15.09.2025 г.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, както и факта, че със заповед № 4 от 15.09.2025 г. на ищеца било наложено наказание - дисциплинарно уволнение. Излага, че ищецът самоволно е отказал да изпълнява служебните си задължение и спрял да се явява на работа. В съдебно заседание признава да е получил дадените от работника обяснения изпратени му чрез съобщение по Вайбър.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а от представения трудов договор № 71, сключен на 28.04.2022 г., се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът С. е изпълнявал при ответника длъжността „Шофьор товарен автомобил".

Със заповед № 4/15.09.2025 г. на ЕТ „Шанс Милко Байчев", трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 15.09.2025 г., на основание чл.190, т.2 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” за това че на 22.08.2025 г. е взел служебен аванс от 50 евро и 50 лева и е решил да не е изпълни служебните си задължения и следните заявки по направление: Нови Хан – NL 6669, София – Ат6212, Доброван – FP 57450, с което е нанесъл щети и уронил престижа на фирмата и за неявяването му на работа от 25.08.2025 г. до датата на издаване на заповедта.

Заповедта е връчена на работника на 30.09.2025 г., от който момент, на основание чл.335, ал.2, т.3 КТ, прекратяването е произвело действие. В заповедта е отразено, че в дадения тридневен срок не са постъпили обяснения от Х. С. С..

Останалите събрани в производството доказателства, съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими, или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване, с оглед релевирания правен спор.

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Съществувалото между страните валидно безсрочно трудово правоотношение е прекратено с наложено наказание дисциплинарно уволнение. За да е законно уволнението законът изисква заповедта да отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ и да е спазена установената в чл.193, ал.1 КТ процедура. При оспорване на законосъобразността на уволнителната заповед, работодателят на основание чл.154, ал.1 ГПК носи тежестта да проведе пълно и пряко доказване относно наличието на елементите от фактическия състав, обуславящи, законността на уволнението.

Установената в чл.195, ал.1 КТ писмена форма на заповедта е такава за действителност, с посочване на задължителните реквизити, които следва да съдържа, като липсата на който и да е от тях прави заповедта незаконосъобразна и съответно само на това формално основание уволнението би било незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Императивната норма на чл.195, ал.1 КТ изисква заповедта да е мотивирана, като са посочени нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.

Изследването на заповедта като акт на работодателя от гледна точка формална и материална законосъобразност, се предшества от осъществяване на контрол за изпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл.193 КТ – да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Неизпълнението на това задължение е абсолютно отменително основание, като не следва спора да бъде разглеждан по същество.

В настоящият случай работодателят не е приел дадените от работника писмени обяснения във връзка с провеждане на дисциплинарната процедура. В съдебно заседание работодателят признава, че е получи писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание, които са му били изпратени чрез съобщение по Вайбър, но в съдържането на процесната заповед е отразено, че обяснения от работника не са постъпили. От значение е достигането на обясненията до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, който да ги вземе предвид 2 в дисциплинарната процедура. Нормата не въвежда изискване за форма на даването на обяснения и в практиката трайно се приема, че даването на обяснения може да се направи както устно, така и писмено, като в случая се установи, че макар същите да са достигнали до знанието на работодателя, последният не ги е взел предвид в дисциплинарната процедура. Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Неприемането на обяснения за определени действия или бездействия, предприети във връзка с осъществяването на трудовата функция, довело именно до вземане на решението за уволняване на служителя, категорично сочи на неспазена процедура по чл.193 КТ.

На основание чл.193, ал.2 КТ наложеното дисциплинарно наказание – уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда спора по същество и да се обсъждат събраните в тази връзка доказателства.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски, а именно платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 639.11 евро.

Така мотивиран Районен съд - Габрово,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Х. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 39, ет. 2, ап. 4, извършено със заповед № 4/15.09.2025 г. на ЕТ „ШАНС - МИЛКО БАЙЧЕВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, община Горна Оряховица, като отменя заповед № 4/15.09.2025 г. на ЕТ „ШАНС МИЛКО БАЙЧЕВ“, ЕИК *********.

ОСЪЖДА ЕТ „ШАНС - МИЛКО БАЙЧЕВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, община Горна Оряховица, да заплати на Х. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 39, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 639.11 евро /шестстотин тридесет и девет евро и 11 цента/ – съдебни разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от 13.02.2026 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Габрово, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103758 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс.

Производството образувано по предявен от Х. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 39, ет. 2, ап. 4, против ЕТ „ШАНС - МИЛКО БАЙЧЕВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Поликраище, община Горна Оряховица, конститутивен иск за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 4/15.09.2025 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „Шофьор на автомобил до 3.5 т., НКПД код 4941". Със заповед № 4 от 15.09.2025 г. му било наложено наказание - дисциплинарно уволнение на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, aл. 1, т. 2 КТ. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като оспорва да е извършвал твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че в дадените от него обяснения е описал реално съществуващите причини за неизпълнение на възложените му задачи, а именно автомобилът не отговарял на базовите технически изисквания за безопасно движение по пътя, както и за неявяването му на работа – липсата на уведомяване от работодателя, че неизправностите на автомобила са му преодолени. Отделно от горното ищецът от своя страна бил прекратил трудовия договор, поради недопускане на работа и неосигуряване на необходимите условия за работа. При тези твърдения претендира за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 4/15.09.2025 г.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, както и факта, че със заповед № 4 от 15.09.2025 г. на ищеца било наложено наказание - дисциплинарно уволнение. Излага, че ищецът самоволно е отказал да изпълнява служебните си задължение и спрял да се явява на работа. В съдебно заседание признава да е получил дадените от работника обяснения изпратени му чрез съобщение по Вайбър.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а от представения трудов договор № 71, сключен на 28.04.2022 г., се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът С. е изпълнявал при ответника длъжността „Шофьор товарен автомобил".

Със заповед № 4/15.09.2025 г. на ЕТ „Шанс Милко Байчев", трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 15.09.2025 г., на основание чл.190, т.2 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” за това че на 22.08.2025 г. е взел служебен аванс от 50 евро и 50 лева и е решил да не е изпълни служебните си задължения и следните заявки по направление: Нови Хан – NL 6669, София – Ат6212, Доброван – FP 57450, с което е нанесъл щети и уронил престижа на фирмата и за неявяването му на работа от 25.08.2025 г. до датата на издаване на заповедта.

Заповедта е връчена на работника на 30.09.2025 г., от който момент, на основание чл.335, ал.2, т.3 КТ, прекратяването е произвело действие. В заповедта е отразено, че в дадения тридневен срок не са постъпили обяснения от Х. С. С..

Останалите събрани в производството доказателства, съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими, или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване, с оглед релевирания правен спор.

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ