Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.07.2022, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
650/2022
Подписан
29.07.2022

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 545

29.07.2022г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова

Прокурор: Елеонора

Иванова като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 650 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.Х.У., с ЛНЧ **********, гражданин на С., с посочен по делото адрес: гр.Х*, ж.к.„***“ №**, против Решение № 5686/09.06.2022г. на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС).

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на материалния закон и административнопроцесуалните правила, и несъответствие на целта на закона. Неправилен бил изводът на административния орган, че не било налице преследване по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Преценката на това обстоятелство била необоснована и противоречала на общоизвестни факти. Заявява, че е налице явна заплаха за него, в случай че бъде върнат в Т., чийто власти щели да го върнат в С.. Т. не можело да бъде приета за трета сигурна държава за сирийските граждани, предвид докладите от водещи международни неправителствени организации, които документирали случаи на принудително връщане на сирийски граждани в С. от страна на турските власти. Твърди, че ако бъде върнат в Т., ще е в непосредствен риск от непозволено верижно връщане в С. - в нарушение на международните и европейските стандарти за правата на човека. Позовавайки се на текста на чл.72, ал.2 от ЗУБ сочи, че в случая няма надлежно направена проверка от административния орган дали придобиването на гражданство е относимо за Т.. От доклад на Американския държавен департамент било видно, че тази възможност не била налице в законодателството на Т.. Навежда доводи за неспазване на чл.35 от АПК от страна на решаващия административен орган, тъй като обстоятелствата около заявената от него опасност за живота му в С. и Т., не били изследвани и преценени.

По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Твърди, че не бил задълбочено изследван риска за нарушение на принципа за забрана на връщането. Изявленията, които жалбоподателят направил по време на интервюто били тълкувани превратно от ДАБ. Той споменал, че когато в Т. му плащали, това било в размер по-малък от предполагаемия. Това ясно сочило на данни за трудова експлоатация, на която бил жертва. Това изявление обаче не се разглеждало като „трудова експлоатация“, а като желание за идване в България с цел по-добър живот – по икономически причини.

Ответникът – Зам.председател на ДАБ при МС, чрез процесуален представител в съдебно заседание излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-743/27.01.2022г. по описа на

СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, М.У.Х. от С. е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№370/02.02.2022г. на РПЦ – Харманли с посочени в нея имена М.Х.У..

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 20319/02.02.2022г. като М.Х.У., гражданство - С., етническа принадлежност **, роден на ***г. в С., гр.***, с постоянен адрес, гр.***, образование -***, без професия, религия – ******, женен, с документ за самоличност – Карта за самоличност №********, издадена в С., валидна до *****г.

Видно от Решение за настаняване №350/01.02.2022г. с рег. №УП 20319/02.02.2022г., М.Х.У. ***.

Сирийският гражданин е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС.

На 02.02.2022г. към М.Х.У. е била отправена писмена покана (л.46) за провеждане на интервю на 09.02.2022г.

С Писмо с рег.№ УП-20319/03.02.2022г. на ДАБ, директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№М-4450/04.03.2022г., ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 04.04.2022г. на началник отдел „МПЗД“ в РПЦ –

Харманли е било докладвано (л.36), че към тази дата има забавяне по преписка с рег.№20319/02.02.2022г. - М.Х.У., поради ангажираност на преводачите от арабски и кюрдски език и все още нямало проведено интервю.

На 13.05.2022г. е определена втора дата за провеждане на интервю, a именно на 06.05.2022г., за която до търсещото закрила лице е била отправена Покана рег.№УП 20319/13.05.2022г.

(л.35).

На посочената в поканата дата е било проведено предвиденото интервю, резултатите, от което са обективирани в Протокол от проведено интервю рег.№УП 20319/16.05.2022г., с което на М.Х.У. е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто интервюираният посочил, че е роден в гр.Жендерж, където и живял до напускането на С.. Имал само сирийско гражданство. Потвърдил издаване на лична карта от С., както и получено начално образование в родината си, а така също и упражняваната дейност като *** работник. Женен бил от ****г., като със съпругата му имали едно дете, родено в гр.Истанбул, Т., което имало документ за раждане от турските власти.

Семейството му се намирало в Истанбул, живеели при роднини. Жена му имала документ от властите, за да може да роди в болница. Близки роднини, пребиваващи на територията на ЕС нямал. Напуснал нелегално С. през м. май 2021г., заедно със съпругата и цялото си семейство и влезли в Т.. Установили се в ***, където работил. На 19.12.2021г. влязъл в България нелегално, укрит в камион, където бил задържан. Целта му била да отиде в Германия. Подал молба за закрила само в България. Напуснал С. заради войната. Турската армия нападнала страната му през 2019г. и тогава се преместили в с.***, около ***, където живели при роднини. Там имало сражения между кюрдите, турците и групировката ДАЕШ. Посочил, че не е членувал в политически партии в С. или Т., не бил арестуван или осъждан, нямал проблем с официалните власти в С. и Т., не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Заявил, че би се завърнал в С., ако там се върнат мирът и спокойствието. Документи за закрила в Т. не били подали, защото като тръгнали да напускат родината си, не предвиждали да остават в тази страна.

Там (в Т.) животът бил труден, затова я напуснали. Ако въобще били решили да плащат, то това било по-малко от очакваното. Иначе други проблеми, освен със заплащането, нямал в Т.. Подал молба за закрила в България, защото тук бил заловен.

След провеждане на интервюто, длъжностното лице, водило същото адресирало до зам.председател на ДАБ Становище рег.№ УП 20319/01.06.2021г., с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, е предложило на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 5686/09.06.2022г., зам.председател на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Х.У., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ. В решението са изложени подробни съображения, обосноваващи отказа.

На 21.06.2022г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, като последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 28.06.2022г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Зам.председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №РД03-15/03.05.2022г. има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на оспорения акт.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес С., с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С.. Предвид пребиваването на търсещия закрила на територията на Република Т., приложение в случая намира и разпоредбата на §1, т.9 от ДР на ЗУБ. Във връзка с последното, в оспореното решение са изложени подробно мотиви, които настоящият съдебен състав споделя.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - С., нито в страната, в която е живял през последните няколко месеца - Т.. Основният мотив, който кандидата за закрила изтъква за напускането на С., е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в С. и Т..