Решение № 3595 от 17.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3595 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20241100505865 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на С. П. С., длъжник по изпълнително дело № 506/2013 г., срещу постановление от 20.11.2023 г. на ЧСИ Р.М., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че перемпция е настъпила поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В тази връзка се твърди, че първоначално са наложени запори върху вземания по всички банкови сметки, поради което и доколкото не са разкривани нови сметки, наложените през следващи години запори не представляват изпълнителни действия, които да прекъсват перемпцията.

Взискателят по изпълнителното дело, в становище по жалбата, счита същата за недопустима като подадена извън законоустановения срок, в евентуалност неоснователна. В тази връзка твърди, че не е налице период по - дълъг от две години, през който да не са извършвани действия за събиране на вземането. Така през 2013 г. са предприети действия по налагане на запори и възбрани на притежавано от длъжника С. имущество, вкл. запор на притежавани дружествени дялове и запори на банкови сметки. Вследствие на предприети действия за принудително изпълнение, от страна на длъжника, е депозирана молба с искане за разсрочване на дълга с поемане на ангажименти за доброволното му погасяване и спиране на изпълнението. Извършени са доброволни плащания за погасяване на задължението, в периода 10.2013 - 02.2014 г. В същия период вземането на кредитора е присъединено за събиране по изп. дела образувани срещу длъжника, а именно: изп. дело № 20138080401993. по описа на ЧСИ З.Д., per. № 808 на КЧСИ и изп. дело № 20148380400578. По описа на ЧСИ М.Б., per. № 838 на КЧСИ. По молба от 03.2014 г. на кредитора „Д.К.Б." АД е присъединено вземането му по изп. дело № 20138440403894. по описа на ЧСИ С.Я. peг. № 844 на КЧСИ. С 1 молба от м.10.2015 г. е поискано от ЧСИ да бъдат наложени запори върху притежавани от С. дружествени дялове, вписани в ТРРЮЛНЦ от 01.2016 г. По молба от 11.2016 г. е поискано да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника, насрочен за 12.2016 г. По молба от 05.2017 г. е наложен запор на вземанията на длъжника от дружество, на което е назначен като управител. По молба от 03.2019 г. е поискано от ЧСИ да се снабди с необходимите документи и да наложи възбрана върху придобито от длъжника наследствено имущество. По молба от 10.2020 г, е наложен запор на банкови сметки. По молби от 03.07 и 09.2022 г. е поискано насрочване на опис на движими вещи и запор на дружествени дялове, а по молба от 09.2023 г. е поискано ЧСИ да овласти кредитора за предявяване на иск по чл.517, ал.4 ГПК.

Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на жалбата. Описва извършените изпълнителни действия, идентични с изложените в становището на взискателя.

Съгласно чл.435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски.

В жалбата се твърди настъпила перемпция като основание за прекратяване на изпълнителното дело, което искане е оставено без уважение от съдебния изпълнител, поради което жалбата попада в предметния обхват на чл.435, ал.2, т.6, предл. 2 ГПК.

Постановлението е връчено на длъжника по електронна поща на 13.12.2023 г., а жалбата е подадена на 22.12.2023 г., в законоустановения в чл.436, ал.1 ГПК двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 506/2013 г. е образувано по молба на взискателя „Лизинг Финанс“ ЕАД / с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/ въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 07.02.2013 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр. д. 4037/2013 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ, 33 с-в срещу солидарните длъжници С. П. С. и „ЛОТОС – Т 95“ ООД.

От представения по делото препис от изпълнителното дело се установява, че в периода м.04.2013 г. – м.08.2013 г. са предприети изпълнителни действия по налагане на запори върху вземания по банкови сметки на длъжника и запори върху дружествени дялове на длъжника С.. От постъпило по делото писмо от 23.08.2013 г. от „ЦКБ“ АД се установява, че върху вземанията по сметка на длъжника С. по посочените банкови сметки е наложен предходен запор по изпълнително дело № 1074/2013 г. На 18.10.2013 г. е постъпила молба от длъжника С. с искане за спиране на изпълнението и доброволно плащане на дълга. С писмо от 28.08.2013 г. от „Банка ДСК“ АД е посочено, че върху вземанията по посочената в писмото банкова сметка на длъжника С. е наложен предходен запор.

От постъпило по делото писмо от 04.11.2013 г. се установява, че е образувано изпълнително дело № 1993/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д. срещу длъжника С., по което е наложена възбрана върху имот на длъжника, представляващ овощна градина, с площ 5,701 дка. От уведомление от 13.02.2014 г. се установява, че е образувано изпълнително дело № 578/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б. срещу длъжника С. за удовлетворяване на друг взискател, 2 по което е посочено, че на 10.03.2014 г. ще се извърши опис на недвижимо имущество. С молба от 04.03.2014 г. на „Д.К.Б.“ АД е поискано присъединяването му като взискател по делото срещу длъжника С..

С молба от 07.10.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор върху притежавани от длъжника С. дружествени дялове в три дружества. На 15.11.2016 г. е постъпила молба от взискателя с искане за извършване на опис. На 18.05.2017 г. е наложен запор върху всички вземания на длъжника С. по договор за управление. С молба от 01.09.2017 г. дружеството „Ф.И.А.“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател поради сключен договор за цесия. На 05.06.2019 г. и на 24.05.2019 г. е поискано вписване на възбрана върху имоти на длъжника. На 02.10.2020 г. е наложен запор на вземания към банка „И.А.Б.“ АД, за които преди това е наложен запор през 2013 г. На 03.05.2022 г. и на 13.09.2023 г. са наложени запори на банкови сметки, открити на длъжника С. при дружества за електронни пари, а на 28.09.2022 г. е наложен запор на дружествени дялове. С постановление от 13.09.2023 г. взискателят е овластен по чл.517, ал.4 ГПК да предяви иск за прекратяване участието на длъжника в „МК **К.“ ЕООД

От изложеното се установява, че веднага след образуване на изпълнителното дело през 2013 г. са предприети изпълнителни действия чрез налагане на запори върху вземания на длъжника към определени банки и върху дружествени дялове. След това са извършвани, описаните по – горе действия по присъединяване на кредитор през 2014 г.; насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху дружествени дялове през 2015 г. и върху вземания по договор за управление през 2017 г.; конституиране на взискател през същата година; насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на 05.06.2019 г. и на 24.05.2019 г; насочване на изпълнение чрез налагане на запор през 2020 г.;

2022 г. и 2023 г. като същата година е извършено и действие по възлагане на вземането за събиране. Предприемането на всяко едно от тези изпълнителни действия има за последица прекъсване на 2 – годишния срок, преди да изтече, последното извършено на 13.02.2023 г.

Противно на поддържаното от жалбоподателя наложените запори от 2013 г. до 2023 г. са върху различни вземания, към банки и дружества за електронни пари, по договор за управление, както и върху дружествени дялове в различни дружества. Единственото изключение е наложен през 2020 г. запор на вземания към „И.А.Б.“ АД, какъвто е наложен още през 2013 г. В тази връзка следва да се посочи, че от постъпилите по делото писма от третите задължени лица се установява, че по запорите по сметки в банки е налице временна пречка за изпълнението, а именно изпълнението на предходно наложени запор върху тези вземания по други образувани срещу длъжника изпълнителни дела. Временната невъзможност за изпълнение, поради предходно наложен запор, не е равнозначно на бездействие при изпълнение. Принципът е, че перемпцията, представлява санкция за бездействащия кредитор, който чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи и внасяне на дължимите по изпълнението такси и разноски, трябва да поддържа висящността на изпълнителното производство, освен когато няма правна възможност да действа.

Следователно перемпцията не настъпва ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години, взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, в случай че през това време съществува временна пречка за осъществяване на поискания предходен изпълнителен способ. Следователно макар и между 2019 г., когато са наложени възбрани и 2022 г., когато са наложени запори на вземания към дружества за електронни пари да са изтекли две години, поради това, че наложеният през 2020 г. върху вземане по банкова сметка запор вече е бил наложен през 2013 г., то през този период е имало пречка за изпълнение поради предходни запори, поради което и перемпция не е настъпила.

Предвид изложеното не е налице бездействие, имащо за последица перемиране на изпълнителното дело по силата на закона и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

3

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 64467/22.12.2023 г. на ЧСИ Р. М., подадена от С. П. С., длъжник по изпълнително дело № 506/2013 г., срещу постановление от 20.11.2023 г. на ЧСИ Р.М., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4