Решение № 797 от 14.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Таня Ст. Г.а като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100603852 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда на СРС, НО, 7 състав по НЧХД № 11969/2020г. подс.С. Г. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 146, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за което престъпление му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, определено в условията на чл.54 НК.

С постановената присъда подс.Т. е бил признат за невиновен и на осн. чл.304 НПК оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.147 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК и по чл. 144, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс.С. Т. е бил осъден да заплати на частния тъжител Р. И. П. направените по делото разноски в размер на 1 217,00 (хиляда двеста и седемнадесет) лева представляващи съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановения акт останал подс. Т., като чрез защитника си адв. К. депозирал въззивна жалба и допълнение към нея. Подсъдимият и защитника му сезират СГС с искане за отмяна на атакуваната присъда. Релевират се аргументи в насока неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като основният защитен довод се изразява в неправилно оценка на инкорпорирания доказателствен материал, в частност коментират се показания на свидетелите И. и Г., които по мнение на защитата не са взети предвид при формиране на крайното решение по делото.Прави се и възражения за прекомерна завишеност на присъдените в тежест на подс.Т. разноски. Изразява се несъгласие и с наложеното от първия съд наказание, което според защитата се явява несъразмено тежко. В заключение подс. Т. и адв. К. молят СГС да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нов – изцяло оправдателен. Прави се и алтернативно искане, а именно настоящата инстанция да намали размера на наложеното наказание, ако прецени, че подс. Т. е виновен по така повдигнатото обвинение.

1

По делото са постъпили писмени възражения от адв. В.В., повереник на частния тъжител Р. П. с изразено становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, включая и в частта относно присъдените разноски.Навеждат се доводи досежно липсата на основания за кредитируемост на свидетелките показания на И. и Г. и са изложени съображения за справедливост на наложеното на подс.Т. наказание, а присъдените в негова тежест разноски са в приемлив размер.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К., поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея по изложените съображения.Счита, че по делото не се доказва по безспорен начин авторството на деянието, вменено на подзащитния му, поради което и моли същият да бъде оправдан.В тази насока, според защитата, следва да бъдат кредтитирани показанията на свидетелите Г. и И., тъй като същите заявяват, че именно те са съставили и изпратили съобщения до частния тъжител.

Защитникът моли СГС да намали размера на присъдените в тежест на подзащитния му разноски. В заключение адв. К. прави алтернативно искане, ако настоящата инстанция прецени, че подс. Т. е виновен, то да намали размера на наложеното му наказание от 2000 (две хиляди) на 1000 (хиляда) лева.

Подсъдимият Т. е редовно уведомен за провеждането на съдебното заседание, като същият не се явява и не ангажира становище по същество на процесния спор.

Процесуалният представител на частния тъжител П. – адв.В. отправя молба за потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна.

Счита, че по делото са събрани доказателства, от които безспорно се установява и доказва авторството на инкриминираното деяние. В заключение повереникът на частния тъжител излага своя анализ на доказателствената съвкупност и стига до заключението, че деянието се доказва безспорно, както от обективна, така и от субективна страна. Претендира се присъждане на разноски в полза на доверителя му.

Частният тъжител П., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание.

Депозираната въззивна жалба се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК, от активно легитимирано лице и против съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава XXІ НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл. чл.321 НПК.

В процесната въззивна жалба не се отправят искания за събиране на нови доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни доказателства.В тази вр. се отбелязва, че въззивно съдебно следствие се провежда само в очертаните от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на елементи от фактическата обстановка от съществено значение за разкриването на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане и събиране на допълнителни доказателствени материали.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първостепенният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка.

Без да променя съществено изводите на районния съдия, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия С. Г. Т. е роден на ******* г. в гр. Монтана, българин, български 2 гражданин, със средно образование, неосъждан (с наложено административно наказание по чл.78а НК), женен, живущ в гр. София, ж.к. „*******, ЕГН: **********.

В инкримирания период подс.Т. бил работник в строителна фирма. В същото време ЧТ П. решил да започне строеж на къща в кв. Суходол, гр. София и за целта се обърнал към строителна фирма, която да осъществи предприетия от него проект. При П. били изпратени работници, които били натоварени със задачата да осъществят конкретни строителномонтажни дейности. Един от работниците бил и подс.Т.. В хода на работата ЧТ и подсъдимият разменили телефонните си номера с цел по-лесна комуникация във връзка с работата по строежа.

В хода на строителните дейности обаче, П. останал недоволен от качеството на извършваната от подсъдимия услуга.Последният пренебрегнал това обстоятелство, поради което и частният тъжител се обърнал към фирмата изпълнител на проекта.В отговор на оплакването му от фирмата отзовали подсъдимият от строителния обект, а на негово място изпратили други лица.

Вследствие на горното отношенията между Т. и П. рязко се влошили. В тази връзка и след като напуснал, подсъдимият започнал да изпраща текстови съобщения на телефонния номер на частния тъжител чрез приложението „Вайбър“, а и под формата на СМС-и.

Така на 11.08.2020 в 12:55 часа от телефонен № *******, ползван от подс. С. Т. било изпратено текстово съобщение с текст „Ако трябва всеки ден ще хвърлям камък, но няма да те оставя да се лигавиш.Господинчооооо!“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 11.08.2020 в 16:34 часа от собствения си телефонен № ******* подс. Ст. Т. изпратил текстово съобщение със съдържание „На тебе *******а ще ти еба путката майна рано или късно“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 11.08.2020 в 16:34 часа от телефонен № *******, ползван от подс. Ст. Т. било изпратено текстово съобщение с текст „Тик так тик так буклука пътува към суходол в четвърта сутринта. Остава 1 ден“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил на пострадалия П. текстово съобщение с текст „Крадец нещастен не ми ли се върнат инстР.тите до утре ще ти разкатая фамилията“ на ползвания от последния телефонен номер *******.

На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил ново текстово съобщение със съдържание „*******.*******. Дай си ми инстР.тите“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил съобщение с текст „Крадливата ******** ще прави свирки. И ще ритне камък пред къщата си“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 29.08.2020 в 19:37 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил текстово съобщение със съдържание „Чакам си инстР.тите *******“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 31.08.2020 в 17:49 часа от телефонен № *******, ползван от подс. Ст. Т. било изпратено текстово съобщение с текст „Много хубаво че си използвал служебното положени за да му напишеш ЕГН то. Всичко е в прокуратурата да Видин кой ти дава право на това.Номер на преписка******* от 12.08.2020“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

Изпратено е и още едно текстово съобщение на 04.09.2020 г. също от телефонния номер, ползван от подсъдимото лице, като адресатът отново е бил ЧТ П.. За описаното съобщение не е въздигнато обвинение от ЧТ П. с тъжбата, сезирала СРС.

Описаните по-горе съобщения за били възприети лично от частния тъжител П., а също и от неговата сестра – св.И.П. ЧТ разказал за случващото и показал получените 3 съобщения и на негов дългогодишен приятел – св.Г.П.. Последният също възприел всички инкриминирани съобщения, а също така бил наясно с историята на разразилия се конфликт, разказана му от ЧТ. Последният дори показал на св.П. и видео клип със заснети действия на човек, хвърлящ камък по къщата на частния тъжител.

Видно от приложените по делото справки от мобилни оператори, телефонен № ******* е част от мрежата на „А1 България“ ЕАД и е с абонат Р. И. П. в периода от 11.08.2020 до 29.08.2020 г., а телефонен № ******* в периода от 11.08.2020 до 29.08.2020г. е регистриран на името на подс.Т. и е част от мрежата на „Теленор България“ ЕАД.

Съобразно заключението на изготвената и приета в съдебно заседание, СТЕ инкриминираните текстови съобщения са запазени в паметта на телефон марка „Apple”, модел „SE“ с телефонен № ******* и като същите са изпратени от телефонен № *******.

П. сезирал за изпратените на 11.08.2020 съобщения органите на МВР още на следващия ден.По повод на подадения сигнал служители при 09 РУ-СДВР извършили проверка и издали протокол за полицейско предупреждения спрямо подс. Т.. Последният се запознал с протокола лично.

На 09.09.2020г. частният тъжител сигнализирал и СРП за осъществено, според него, престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК. След извършена проверка прокурор при СРП постановил отказ за образуване на ДП.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава съществено от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия, както и по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК, както и несъставомерността на вмените на подс.Т. деянията по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал.

1 от НК.

Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите Г.П., Ир.П.а, П.И. и П.Г. ; писмени доказателства - разпечатки от мобилни съобщения, справка за съдимост, справки от мобилни оператори, приложена пр. пр. № 37166/2020г. по описа на СРС в цялост, както и способ за доказване - заключение по назначената и приета по реда на чл. 282, ал. 1 НПК Техническа експертиза.

Съдържащите се в горепосочените доказателствени източници фактически данни са изчерпателно анализирани и не се констатира неправилна, превратна или в нарушение на правилата на логиката оценка на доказателствата, което да постави под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка. Не се установява и отклонение от въведения с нормата на чл. 305, ал. 3 НПК стандарт за изготвяне на мотивите към постановената присъда, които са убедителни и това позволява на процесните страни и на контролната инстанция да проследи начина на формиране вътрешното убеждение на решаващия съд.