Решение № 53 от 02.05.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Никопол, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20234420100137 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Р. П. Л., чрез адв.К.Р. от САК, срещу „*****“ ООД, ЕИК ******* от гр.В., иск, за признаване на установено по отношение на ответника, че разпоредбите на чл.2.6 и чл.4.2 б.“б“ и б.“в“ от Договор за паричен заем № ***/**/ от 12.07.2018г. Договор за паричен заем № ***/**/ от 13.07.2018г. са нищожни, т.к. същите са неравноправни, противоречат на закона и на добрите нрави, и да осъди ответника/съгласно уточнението на ИМ/ да заплати на ищеца сумата 428 лв., представляваща недължимо платена неустойка по Договор за заем № ***/**/ от 12.07.2018г., като излизаща извън пределите на обичайните и функции- обезпечителна и санкционна и в размер на сумата от 4922лв., представляваща недължимо платена наустойка по договор за заем № ***/**/ от 13.07.2018г. на същото основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ищецът е страна по два договора за заем, сключени с ответното дружество - № ***/**/ от 12.07.2018г за сумата от 2000лв. и от № ***/**/ от 13.07.2018г. за сумата от 25 000лв. по силата на които, ответното дружество предоставило на ищеца заеми в размер на 2000 лева по първият и 25 000 лева, по вторият договор.

Като обезпечение за изпълнението, ищецът учредил ипотека върху свой собствен недвижим, описан в ИМ – представляващ апартамент, находящ се в гр.С.. Твърди се, че ищцата през 2020г., е продала процесният апартамент, на И.М., като последната закупила същият с договор за банков кредит, който бил обезпечен с ипотека в ***.Твърди се че в н.а. обективиращ, договора за покупко – продажба, между ищцата и купувача И.М., било посочено, част от продажната цена в размер на 43 611.97., ще се получи от ответното дружество, за погасяване на задълженията на ищцата по двата процесни договора.Твърд се и това, че на 29.12.2020г., ответното дружество, заличило договорната ипотека обезпечаваща 1 вземането му по процесните два договора за заем. Навеждат се твърдения, че една и съща по своят характер неустойка с компенсаторен характер е уговорена както в двата процесни договора за заем така и в учредената ипотеката, и има една и съща цел, поради което клаузите на чл. чл.2.6 и чл.4.2 б.“б“ и б.“в“ са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави. Представя доказателства.Прави доказателствени искания.Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество, чрез адв.Д.Т. от ВАК, е депозирало отговор, в който се оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер, за което излага подробни съображения. Представя доказателства и претендира разноски.

Не се спори по делото и видно от събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключените между тях два договора за заем - № ***/**/ от 12.07.2018г за сумата от 2000лв. и от № ***/**/ от 13.07.2018г. за сумата от 25 000лв., по който ищцата е заемополучател и ипотекарен длъжник.

Видно от приетата по делото, ССчЕ, която не е оспорено от страните се установява, че на ВЛ са били предоставени от ответника само спраки с плащания, без платежни документи и данни за наредителя на сумите, съгласно които по двата договора са постъпвали суми в размер на общо 44512.00, както следва: На 27,12,2019 г. е постъпила сума от 450.03 лв.;На 17,02,2020 г. е постъпила сума от 450.00 лв., и на 21.01.2021г. – 43611.97лв.

По договор № *** – погасена била главницата в размер на 2000лв., дог. Лихва до 21,01,2021г. – 999.90лв., както и обезщетение по ЗКНИП 200лв.

По договор №*** погасена била главницата в размер на 25 000лв., дог. Лихва до 21,01,2021г. – 12 620.01лв., както и обезщетение по ЗКНИП 2500лв.

ВЛ е отговорило също, че не е установило, начислени и погасени начислени неустойки за забава, а само такса референция от 50.00лв., и такси за заличаване на ипотека -450лв., които сми не са начислени конкретно по никой от договорите и в справката не е конкретизиран такъв.

Предвид горната установеност, съдът намира от правна страна следното:

По установяване нищожност на неустоечните клаузи в сключените договори, уговорени в чл.2,6 и чл.4,2, букви Б и В от договорите, съдът съобрази следното:

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност и има обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция.

Съгласно чл. 2.6 от двата договора за заем, при забава в погасяването на дължимата вноска, заемодателят начислява наказателен лихвен процент в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума. Разпоредбата на чл. 2.8 предвижда, че при предсрочно 2 прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху стойността на главницата, като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата.

Наказателната лихва в размер на 5 % месечно, изчислявана върху стойността на заетата сума, не може да се начислява за повече от 30 дни за всяка една просрочена вноска.

Предходното води до извод, че наказателна лихва в размер на 5 %, която следва да се начислява не върху просрочената месечна вноска, а върху главницата, изискуема от своя страна едва на крайния падеж на договора, има характер на неустойка.

Претендираната наказателна лихва по двата процесни договора, не е била начислена от заемодателя, съгласно заключението от ВЛ, съответно не е била платена от ищцата и според съда същите клаузи не е породили действие, между страните, още повече, че процесните два договора за заем са прекратени, а учредената като обезпечение ипотека по същите е била заличена през 2020г. от ответното дружество. Съобразно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, уговорката за неустойка се явява нищожна, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Застъпено е становището, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент и при съобразяване специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, съгласно примерно посочени от ОСТК критерии.

В настоящият случай, съобразявайки спецификата на конкретният случай, и предвид факта че съгласно заключението на ВЛ, по ССчЕ, наказателни лихви не са били начислени, то съдът намира, че искането на ищеца за установяване на нищожност на клаузите на чл.2.6 и 2.8 от договорите за заем, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. По същите съображения, на отхвърляне подлежи и иск за връщане на недължимо платените суми по двата договора за заем посочени в претендираният размер, т.к. съгласно ССчЕ, такива не са били платени.

Предвид изхода на делото следва в полза на ищеца да бъдат възложени направените от ответното дружество разноски в настоящото производство съгласно представеният списък в размер на 2 500лв.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Р. П. Л., чрез адв.К.Р. от САК, срещу „*****“ ООД, ЕИК ******* от гр.В., искове, за признаване на установено по отношение на ответника, че разпоредбите на чл.2.6 и чл.4.2 б.“б“ и б.“в“ от Договор за паричен заем № ***/**/ от

12.07.2018г. Договор за паричен заем № ***/**/ от 13.07.2018г. са нищожни, т.к. същите са неравноправни, противоречат на закона и на добрите нрави, и да осъди ответника/съгласно уточнението на ИМ/ да заплати на ищеца сумата 428 лв., представляваща недължимо платена неустойка по Договор за заем № ***/**/ от 12.07.2018г., като излизаща извън пределите на обичайните и функции- обезпечителна и санкционна и в размер на сумата от 3

4922лв., представляваща недължимо платена наустойка по договор за заем № ***/**/ от 13.07.2018г. на същото основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Р. П. Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ „*****“ ООД, ЕИК ******* от гр.В., сумата от 2 500лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

4