Решение № 111 от 26.02.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Видин, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20221320102152 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.

497 от ЗЗД от Л. М. В., ЕГН: **********, от гр. Видин, ул. „Ч“ № ***, против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5.

Твърди се от ищеца, че на 30.04.2022 г. като пътник в моторно превозно средство, марка „Т“, модел „К“, при движение по републикански път II-11 от гр. Монтана, към гр.

Видин, в с. С,, общ. Брусарци, претърпял пътнотранспортно произшествие, като МПС-то, в което се возил, в спряно състояние било блъснато отзад от товарен автомобил. В резултат на пътнотранспортно произшествие е претърпял въведените телесни увреждания. Ищецът бил прегледан на място от медици от ЦСМП гр. Лом, като впоследствие и в ЦСМП гр. Видин, където били направени медицински изследвания, въведени с исковата молба. Виновен за причиняването на ПТП бил Р.П.Н., който управлявал товарен автомобил, марка „Р“, модел „М“, с рег. № **, собственост на „Х.Г.“ ЕООД. Товарният автомобил имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по застрахователна полица № BG/03/121003028316, която към датата на ПТП била валидна. На 30.05.2022 г. ищецът предявил претенция вх. № 1539/30.05.2022 г. към ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение. По подадената претенция представител на ответното дружество предложил на ищеца в телефонен разговор обезщетение в размер на 2000.00 лева. Ищецът не се съгласил с предложения размер и подал писмено възражение на 1

23.06.2022 г. С писмо изх. № П 00674/03.08.2022 г. ответното дружество отказало изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски по производството.

Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва основателността на исковете.

Направени са възражения: оспорва твърдения механизъм на пътнотранспортното произшествие; оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение; оспорва твърдяното виновно поведение на застрахования в ответното дружество водач на автомобила; оспорва Протокол за пътнотранспортно произшествие, като неотносим, както и оспорва истинността на Протокола за пътнотранспортно произшествие по отношение на съдържанието му; оспорва причинната връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите увреждания; оспорва вида и характера на уврежданията, болките и страданията на ищеца; оспорва твърденията за предложение от ответното дружество, исковете са в завишен размер; наличие на съпричиняване от ищеца – същият е бил без поставен предпазен колан към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие; оспорват се твърдените физически увреждания и психически увреждания на ищеца; оспорва се размера на претендираните обезщетения. Претендират се разноските по производството.

По делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателства. Назначена и извършена е съдебно – медицинска експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Протокол за ПТП № 1767414, съставен от органите на МВР, се установява, че на 30.04.2022 в 14.50 часа в с. С общ. Брусарци, на ул. Г. Трайков, е настъпило ПТП, при което товарен автомобил марка Р М с рег. № **, собственост на „Х.Г.“ ЕООД, управлявано от Р.П.Н. не спазва дистанция с движещото се МПС - лек автомобил марка Т К с рег. № ****** управляван от Д.Т. което намалява скоростта и го блъска отзад.

Товарният автомобил, към момента на ПТП е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Възражението на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение е неоснователно. Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1767414/30.04.2022 г. е, че товарен автомобил, марка „Р“, модел „М“, с рег. № **, собственост на „Х.Г.“ ЕООД с рама № VF1VB000959306907 има валидно сключен договор за застраховка „Гражаданска отговорност“ със застраховател „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“, застрахователна полица № BG 03/121003028316. От служебната справка, извършена от настоящия състав на интернет страницата на Гаранционен фонд е видно, че МПС с рама № VF1VB000959306907, посочено в приложения протокол за ПТП към датата на соченото ПТП – 30.04.2022 г. има активна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ЗЕАД „Булстрад Виена 2

Иншурънс Груп“ с начална дата на покритие – 16.11.2021 г. и крайна дата на покритие – 15.11.2022 г.

По повод настъпилото ПТП, при ответника е образувана преписка по щета № 471021222203318/4 по подадено заявление от 30.05.2022 г. от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. Към заявлението е представен Протокол за ПТП, амбулаторен лист за преглед на пациент от 30.04.2022 г. – непосредствено след настъпилото ПТП, с основна диагноза – контузия на гръден кош, амбулаторен лист от 10.05.2022 г., от който е видно, че на ищеца е поставена диагноза – остра стресова реакция, паническо разстройство /епизодична паросизмална тревожност/. Представено е и съдебно – медицинско свидетелство от 03.05.2022 г., от което е видно, че при преглед на ищеца, е установено кръвонасядания по кожата на лява гръдна жлеза, корема и ляво коляно. Посочено е, че описаните травматични увреждания е възможно да са причинени по начина и времето, съобщени в предварителните сведения – ПТП.

По делото е представено възражение от пълномощника на ищеца от 30.06.2022 г. до ответника, от което е видно, че на ищеца е било предложено обезщетение в размер на 2000.00 лева, но предложението е отхвърлено като занижено. С писмо от 03.08.2022 г. до пострадалите лица, в т.ч. и ищеца, ответното дружество е уведомило, че претенцията за неимуществени вреди подлежи на доказване, поради което е отказано изплащане на обезщетение.

Вещото лице по назначената и приета съдебно – медицинска експертиза, е дало заключение, че вследствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила мекотъканни травми в областта на шията, гръдния кош и лява коленна става, като тези увреждания са й причинили болка и страдание. От така предоставените данни в делото вещото лице не може да направи обоснован извод на кое място е била ищцата по време на станалия инцидент и още по-малко дали е била с поставен обезопасителен колан. Вещото лице е посочило теоретично, че при челен удар или при удар отзад в следствие на удара тялото на пътник в лек автомобил получава инерционно движение напред и нагоре, при което се нараняват предимно горната част на лицето, темето, предната повърхност на гръдния кош, евентуално далечните части на ръцете и коленните стави, би могло да се получат и травми в областта на шията от сгъването й към момента на удара и последващото връщане на тялото назад към седалката.

При поставен обезопасителен колан на дясно седящ пътник се наранява и дясното рамо, а при ляво седящ, лявото рамо. Така, според вещото лице теоретично ищцата би могла в резултат на станалото ПТП, по описания механизъм, да получи травми в горепосочените области. Посочено е, че липсата на документи, показващи вида и местоположението на травмите, както е посочено по-горе прави невъзможно да се даде ясен и категоричен отговор дали ищцата е била с поставен или не поставен обезопасителен колан.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Заключението съответства на събраните писмени доказателства, в т.ч. медицинска документация.

По делото е разпитан свидетелят Д.А.Т. – съпруг на ищцата. От показанията на 3 същия се установява, че на 30.04.2022 г. заедно с ищцата, синът им и племенникът им пътували от гр. Видин до гр. Враца. На връщане от гр. Враца към гр. Видин, на остър завой в с. С. се разминали с ТИР, който не можел да вземе завоя поради спрени пред автомобила на свидетеля три автомобила на пътното платно. Свидетелят твърди, че всички автомобили били в спряно състояние, с пуснати аварийни светлини, с повече от три метра отстояние на всеки автомобил. Излага, че отзад ги блъснал товарен автомобил „Р М“, като автомобилът, който свидетелят управлявал бил блъснат в следствие на удара в другия автомобил, който бил пред него. Свидетелят сочи, че всички пътуващи в автомобила лица, включително и ищцата били с поставени обезопасителни колани, като ищцата седяла до него на предната дясна пасажерска седалка. Сочи, че предните и странични въздушни възглавници на автомобила се били отворили. Въпреки това, твърди, че ударът бил толкова силен, че ищцата счупила предното стъкло на автомобила и стъклото било спукано. Излага, че той бил почти под волана, защото се изхлузил от силния удар. Първо децата излезли от колата, след това той и ищцата излезли, като за тях било по-трудно да излязат, тъй като предпазните колани били блокирани. След като излезли от автомобила, ищцата седнала долу на шосето, защото нямала сили да се държи на крака и била уплашена, имала силни болки в гръдния кош и в главата, имала и затруднено дишане. Свидетелят сочи, че в къщи ищцата не можела да се движи около 10 дни, тъй като залитала, губела равновесие, имала болки в гръдния кош, белези и синини, натъртвания от поставения предпазен колан в автомобила. Главоболието на ищцата продължило около две седмици, като се наложило да се консултират със специалист невролог и травматолог. Свидетелят поддържа, че при настъпването на ПТП-то, след като се отворила въздушната възглавница от към неговата седалка, той за момента бил много замаян, след което изкрещял на всички да излязат навън, погладнал към ищцата, тя била в съзнание, но говорела много трудно, била много замаяна. Свидетелят твърди, че към настоящия момент ищцата няма физически наранявания, но отключила тревожно разстройство, паник атаки, които се лекуват с лекарства.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, които прецени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.

В практиката на ВКС по прилагането на чл. 172 ГПК се приема, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Приема се също, че за посочените в хипотезата на чл. 172 лица е възможна заинтересованост или предубеденост от 4 изхода на делото. Като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата определя и всяко лице, което има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Поради това съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна.