Решение № 4212 от 24.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4212 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110214087 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Н. П. Ш., с ЕГН **********, против наказателно постановление №*****на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

В жалбата /бланкетна/ се иска отмяна на наказателното постановление.

Редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з.

От юрисконсулт М. са представени по делото писмени бележки с подробни доводи за доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

1

На дата 08.05.2025 г. свидетелката Е. Н. Н., заемаща длъжността *** в ОПП-СДВР и колегата й П. П. П. се намирали в патрулен автомобил в района на ул. *** гр.***.

Около в 12:00 часа, Н. забелязала лек автомобил *** с рег.№********, който се движел по ул. *** с посока на движение от бул. *** към бул. ***, като на кръстовището с бул. *** същият извършил маневра завиване наляво по бул.

*** в посока ул. ***, навлизайки и преминавайки на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща изправно и в нормален режим.

Водачът бил спрян пред *** и установен като Н. П. Ш., а управляваният от него автомобил бил собственост на К. Ш., ЕГН **********.

Свидетелят Е. Н. Н. съставила АУАН №GA3551852/08.05.2025 г. връчен надлежно на жалбоподателя, с отразяване, че последният няма възражения.

Няма данни жалбоподателят да се възползвал от възможността, предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя, поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила.

Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Спазени са изцяло сроковете за издаването им.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които 2 съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Свидетелката Е. Н. Н. е категорична, че на процесната дата лично и непосредствено е възприела действията на жалбоподателя, а именно - на кръстовището на ул. *** и бул. *** същият извършил маневра завиване наляво по бул. *** в посока ул. *** на червен забранителен сигнал. Обстоятелството, че на мястото действително е налична светофарна уредба, се установява от представената от Столична община схема на светофарна уредба с фази на движение, както и циклограма.

Свидетелката Е. Н. Н. е очевидец на нарушението. Няма каквито и да било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от нея показания, още повече, че същите се потвърждават и от писмените доказателства по делото.

В случая съдът приема, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава "Преминаването е забранено".

От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната сигнализация и да съобрази поведението си с тях.

С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 което като правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган.

Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.

3

Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна уредба, в работен режим.

Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната за преминаване на червен сигнал на светофарна уредба, застрашава собствения си живот и този на останалите участници в движението.

На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наказващият орган правилно и в съотвествие с Наредба №Із2539 на МВР е отнел 10 контролни точки на жалбоподателя, /които не подлежат на самостоятелен контрол/, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП, а именно – 130 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*****на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на Н. П. Ш., с ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. П. Ш., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер на 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5