Решение № 212 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330206845 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е обжалвано наказателно постановление № 432/ 04.04.2024г. на зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на С. П. М., на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Навеждат се възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не взема становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: при направена проверка на 11.03.2024г. в гр. Пловдив, на ул. „Г. П.“ № * в 09.45 часа, жалбоподателят паркира МПС марка „Мерцедес“ с рег. № ****** върху тротоара на посочения адрес, без същият да е определен за това от собствениците на пътя или администрацията. Автомобилът е паркиран по начин, заемащ част от уличното платно и тротоара, успоредно спрямо оста на пътя, като не е оставено изискуемото разстояние за преминаване на 1 пешеходци. Нарушен е чл.94 ал.3 от ЗДвП.

От показанията на свид. В. П.- актосъставител се установява времето, мястото, начинът и механизмът на извършеното нарушение. Установява се, че автомобилът е бил паркиран на тротоар и същият не е бил определен за това, и по начин, заемащ част от уличното платно и тротоара, като не е оставено изискуемото разстояние за преминаване на пешеходци- „За конкретния случай колата е точно на тротоара. Това е тротоар с едни хубави плочки и с бордюр. Тротоар- наистина хубаво направен. Автомобилът беше точно на тротоара паркиран“ (свид. П. проток.съд.засед. от 14.01.2025г.) Съдът приема показанията за актосъставителя за достоверни, обективно дадени, логични и последователни, поради което ги кредитира с доверие.

Показанията на свид. Р. Г. са изолирани, сочат обстоятелства извън предмета на доказване, не установявят нито време, нито място и начин касаещи предмета на извършеното нарушение, поради което съдът не ги приема с доверие.

От представения списък се актосъставителя (стр.последна № 10). установява, компетентността на

От представената заповед № 230А – 3278/ 18.12.2023г. се установява компетентността на административно наказващият орган.

От представената по делото снимка се установява действително, че процесният автомобил е паркиран изцяло на тротоара по начин, заемащ част от уличното платно и тротоара, успоредно спрямо оста на пътя, като не е оставено изискуемото разстояние за преминаване на пешеходци.

От доказателствата по делото не се установява, тротоарът да е бил определен от собственик за паркиране.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН. Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съдПловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от 2 жалбоподателя, доколкото същият не ангажира каквито и да било доказателства за оборване отразеното в АУАН. Освен това отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и подробно описа механизма на установяване на нарушението.

Съгласно визираната норма: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ На базата на всички събрани доказателства съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Противно на възраженията на жалбоподателя, паркирането на тротоар е допустимо само при наличие на следните елементи от фактическия състав:

- паркираното МПС да е с допустима максимална маса до 2,5 тона;

- паркирането да е на определените от собствениците на пътя или администрацията места;

- паркирането да е успоредно на оста на пътя;

- откъм страната на сградите да остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Изискванията за правомерно паркиране върху тротоар са кумулативни, което означава, че отсъствието и на само един от елементите на фактическия състав е достатъчно за неправомерност на паркирането и съставомерност на деянието по чл. 94, ал.3 ЗДвП.

В случая на дееца е надлежно вменено, а и се прие за доказано, че паркирането не е било на определените от собствениците на пътя или администрацията места. В този смисъл паркирането се явява неправомерно и съставомерно по чл. 94, ал.3 ЗДвП на това самостоятелно основание. По изложените съображения е изцяло неоснователно възражението, че мястото на което е бил паркиран автомобила не е бил тротоар. Напротив, както от 3 показанията на актосъставителя, така и снимковия материал се установява, с категоричност, че процесното място е бил тротоар и паркирането си остава направомерно.

В този смисъл Решение по КАНД № 20247180701141/2024 по описа на Административен съд-Пловдив, в което изрично се приема, че:

-при спиране или паркиране върху тротоар масата на МПС и точното място и посока на спиране/паркиране са релевантни, само ако е спряно/паркирано на обозначено за това място;

- не е необходимо да е налице знак забранено паркирането, доколкото паркиране върху тротоар е принципно забранено, освен ако няма нарочен знак, който разрешава паркирането върху него.

В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства мястото на паркиране да е било обозначено с пътен знак Д19 "Паркинг" или Д20 "Платен паркинг“, поради което правилно контролните органи са приели, че автомобилът е паркиран на място, което не е определено за тези нужди от собствениците на пътя или администрацията.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в минимален размер, поради което НП следва да се потвърди.

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна, но такива не са поискани, няма доказателства за сторени такива и не следва да се присъждат.

Ето защо, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 432/ 04.04.2024г. на зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на С. П.

М., ЕГН: **********, адрес: гр.*****, ул. *, № **, ет. *, ап.*, на основание чл.

178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5