Определение № 194 от 11.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. Плевен, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20244400600093 по описа за 2024 година

Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, подаден срещу определение № 1 от 02.01.2024 г., постановено по ЧНД № 191/2023 г. по описа на Районен съд-Никопол.

С протестираното определение Плевенският районен съд е отменил постановление от 04.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 4418/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, образувано за престъпление по чл.

127, ал. 1 НК.

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна и за потвърждаване на процесното постановление.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Съдебното производството по чл. 243 от НПК е такова, при което се осъществява съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост върху действията на прокурора в стадий на досъдебно производство, когато е упражнил правомощия да прекрати наказателното производство, какъвто е и 1 настоящият случай.

Задължението на въззивната инстанция пък в това производство е да провери правилността на първоинстанционния съдебен акт.

За да прекрати производството, прокурор от РП- Плевен е установил следната фактическа обстановка:

Свидетелката Е. И. Ю. от село *** живеела на семейни начала с Ю. А.ев М. от същото село в дома на родителите му в село ***, област Плевен. Е. Ю. и Ю. М. имали едно родено дете, а към 12.07.2023г. Е. Ю. била бременна с второто им дете. На 12.07.2023г. Е. Ю. и Ю. М. били на работа на полето и решили заедно с други хора, които работели на същото място да отидат да се изкъпят в р.Вит. В изпълнение на намерението си, двамата заедно с други работници тръгнали с буса на работодателя им към р.Вит и когато стигнали до коритото на реката в близост до село ***, обл.Плевен, всички влезли във водата да се къпят. Ю. М. влязъл по-навътре в реката и в един момент изведнъж потънал и не се показал повече на повърхността. Всички присъстващи се развикали, а свидетеля Г. Р., който единствено от присъстващите можел да плува, веднага влязъл във водата, за да търси М., но не го открил. Сестрата на свидетелката Е. Ю., която също била там, сигнализирала органите на реда, като на място пристигнал водолазен екип, който открил и извадил от водата тялото на Ю. М., който се удавил. На мястото пристигнал и екип на „Спешна помощ“ Гулянци, тъй като свидетеля Р. се почувствал зле и го откарали за медицински преглед.

На досъдебното производство била изготвена съдебно-медицинска експертиза, като в заключение №68/2023г. при огледа и аутопсията на трупа на Ю. М. вещото лице установило удавяне на последния. Посочено е също, че смъртта на М. се дължи на механична асфикция, осъществена по механизма на удавяне.

След направена служебна проверка и собствен анализ на материалите по делото, съдът констатира, че не са изчерпани всички възможни способи и средства за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване. В този смисъл въззивната съдебна инстанция намира атакуваното първоинстанционно определение за правилно и законосъобразно.

На първо място следва да бъде отбелязано, че макар и образуването на наказателното производство за престъпления от общ характер да е изцяло в правомощията на прокуратурата, съдът не може да подмине факта, че при категорични доказателства за възрастта на починалото лице (нъплолетно), разследването е за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК, а не по чл. 127, ал. 2, пр.

1 вр. ал. 1 НК.

Това обстоятелство е съществено, че защото непълнолетното лице представлява дете по смисъла на националния закон – чл. 2 от Закона за закрила на детето, както и на международните източници на право. Децата винаги са уязвими жертви и това задължава органите на публична власт да проявяват изключително усърдие, включително при разследването, като се ръководят от принципа за „най-висшия интерес на детето“. Когато жертвата е 2 дете висшият интерес на детето е от първостепенно значение и се преценява индивидуално. В тази насока следва да бъдат спазвани Конвенцията за правата на детето (Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), ДИРЕКТИВА 2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

По тази причина органите на досъдебното производство е следвало да проявят по голяма критичност и всестранност при разследването. Видно от протоколите за разпит на свидетелите Е. Ю., С. Ю. инициатор на „къпането“ в р. Вит е св. Г. Р.. Последно посоченият свидетел от своя страна пък заявява, че иницииатор е пострадалият Ю. М., а св. И. И.ов – има трета версия, че инициативата е била обща („на Г., С., Е.“), с което той се съгласил.

Обстоятелството за това чия е била инициативата за къпане не е самоцелно, а е необходимо за изясняване и проверка на евентуална версия за „склоняване“ или „подпомагане“, които действия са част от фактическия състав на на чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Поради това следва да бъде извършено по-задълбочено разследване досежно обстоятелствата предхождащи настъпилото фатално събитие- кой е инициатор на къпането, защо именно там е избрано да се отиде, лицата употребявали ли са алкохол (св. Р., майка на пострадалия навежда такива твърдения в своя разпит), кой евентуално е купил и предоставил алкохол на пострадалия, доколкото същият е непълнолетен, което обстоятелство също е укоримо в наказателноправен смисъл (чл. 193, ал. 1 НК).

В своите показания св. Р. твърди, че най-големият виновник за инцидента е сестрата на снаха й (св. С. Ю.). Следва да бъде извършен допълнителен разпит, за да се уточни защо смята така и само защото според нея, тя (св. Ю.) ги е извикала да се къпят там (което пък противоречи на изложеното от самата нея) или има предвид и други обстоятелства.

На следващо място св. Али М. твърди, че имало заснет клип как св. Е.

Ю. казва на пострадалия да скочи във водата. Това обстоятелство също не е изследвано и не е установено. Има посочено лице (Станка от с. ***), която евентуално би могла да внесе яснота по този повод, поне според Али М.. Тези обстоятелства също не са изяснявани, а в принципен план биха могли да внесат яснота досежно факта – пострадалият скачал ли е във водата, откъде е скачал, кой го е карал, склонявал, увещавал, принуждавал, мотивирал, подпомагала и т.н., сам ли е решил да скочи, ако някой го е карал, знаел ли е че не може да плува (според Е. никой не е знаел да плува, а майката на пострадалия също твърди, че сина й не може да плува).

Следва да се изследват междуличностните отношение между пострадалия, св. Е. Ю., св. С. Ю., семействата им, за да се стигне до извод имало ли е някакви конфликти, които биха довели някого до решение за „склоняване“ и/или „подпомагане“ на другиго до самоубийство, което е един 3 от основните въпроси включени в предмета на доказване за съответното престъпление. Разследването следва да провери и евентуална версия за деяние, прикрито като инцидент, което би могло да позволи претендиране на обезщетения за смъртта от правоимащи лица от близкия кръг.

Основателни са оплакванията в жалбата, че в хода на разследването не е проверено дали не е имало действия от странна св. С. Ю. спрямо пострадалия, като бутане обратно във водата, при все че пострадалия е направил опит да се спаси, излизайки към брега.

В заключение следва да бъде отбелязано, че безспорно установено и съгласно извършената съдебно-медицинска експертиза, причината за смъртта е механична асфиксия (удавяне). От този факт обаче не може да се направи само и единствено извод, че удавянето е в резултат на инцидент.

На последно място следва да бъде отбелязано, че е допуснато съществено нарушение при разпита на св. И. И.ов, който е малолетен към момента на извършване на същия (10.08.2023 г.). Съгласно чл. 140, ал. 1 НПК малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. Тоест задължително е присъствието на лица от първата посочена група, докато останалите посочени лице присъства само при необходимост. В настоящия случай, разпитът е проведен в отсъствие на педагог или психолог, а в принципен план са от съществено значение показанията на именно този свидетел, доколкото майката на пострадалия твърди, че свидетелят е заплашван от св. С. Ю. да не казва истината за развилите се събития.

Затова, макар и към момента свидетелят вече да не е малолетен, следва чрез други контролни доказателства и средства да бъде изяснено дали е имало някакво въздействие върху този свидетел и от кого.

Във връзка с гореизложеното следва извод, че подадения протест е неоснователен, а първоинстанционното определение правилно и законосъобразно. Настоящата въззивна съдебна инстанция напълно споделя изложените мотиви в атакувания съдебен акт, като се солидаризира с тях и допълва съответните с гореизложената аргументация.

Протестираното определение следва да бъде потвърдено, в допълнение с мотивите изложени от настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Плевенския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1 от 02.01.2024 г., постановено по ЧНД № 191/2023 г. по описа на Районен съд-Никопол.

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за определението

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5