Решение № 1214 от 19.11.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000500463 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3102 от 13.05.2021 г., постановено по гр.д. № 1587/2018 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от А. Д. Т., гражданин на Република Гърция, роден на *** г., и Д. А. Т., ЕГН **********, против Ж. Й.

Л., ЕГН ********** и Н. С. Н., ЕГН **********:

- иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на първия ответник, че договорът за доброволна делба на недвижим имот от 14.09.2004 г., сключен между Ж. Й. Л. и Я. Б. Т. е нищожен поради неучастие на съсобственика А. Д. Т.;

- иск с правно основание чл. 108 ЗС, имащ за предмет признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ½ ид.ч., а поотделно по ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Витоша, ж.к. ***, ул. „***“, № 7, с площ от 500 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***,

*** и да осъди ответниците да им предадат владението на така описания недвижим имот.

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците - А.

Д. Т., гражданин на Република Гърция, жител на гр. ***, роден на *** г. и Д.

А. Т., ЕГН **********, да заплатят на ответника Ж. Й. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 900 лева.

С определение № 11173 от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1587/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил молбата на ищците, инкорпорирана в подадената въззивна жалба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

С определение № 264293 от 13.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1587/2018 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил молбата от ищците за допълнение на първоинстанционното решение.

Решението на първоинстанционния съд се об жалва изцяло от ищците А.

Д. Т. и Д. А. Т., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателите поддържат, че събраните по делото доказателства установяват основателността на предявените искове, поради което молят въззивния съд да отмени решението и вместо това да уважи предявените искове.

Молят да им се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещната страна Ж. Й. Л., ЕГН ********** е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.

Насрещната страна Н. С. Н., ЕГН ********** не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е изразил становище по основателността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

2

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищците – А. Д. Т., гражданин на Република Гърция, жител на гр. ***, роден на *** г. и Д. А. Т., ЕГН ********** са предявили против Ж. Й. Л., ЕГН ********** и Н. С. Н., ЕГН **********:

- иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, който да се признае за установено по отношение на първия ответник, че договорът за доброволна делба на недвижим имот от 14.09.2004 г., сключен между Ж. Й. Л. и Я. Б. Т. е нищожен, тъй като в делбата не е участвал първия ищец като съсобственик;

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който да се признае по отношение на ответниците, че са собственици на ½ ид.ч. /по ¼ всеки един/ от недвижим имот, находящ се в гр. София, район Витоша, кв. ***, ул. „***“, № 7, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 500 кв.м., при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и да осъди ответниците да им предадат идеалната част върху така описания недвижим имот.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че:

- първият ищец А. Д. Т. е сключил през 1990 г. граждански брак с Я. Б.

Т., от който е роден вторият ищец Д. А. Т., имащ качеството на наследник по закон на починалата през 2007 г. Я. Б. Т. , ЕГН **********;

- през 1993г. Я. Б. Т. и А. Д. Л. са придобили по силата на договор за покупко-продажба правото на собственост върху недвижим имот в равни части, по ½ идеална част от поземлен имот, представляващ неурегулираното дворно място, цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на кв.

***, съставляващо имот пл. № 262 по кадастралния план на гр. София, кв.

***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда;

- с нотариален акт № 176 от 12.12.1996 г. А. Д. Л. и нейният съпруг Й.

Н. Л. са прехвърлили с договор за дарение на дъщеря си Ж. Й. Л. притежаваната от тях ½ идеална част от недвижимия имот;

- гражданският брак между първият ищец и Я. Б. Т. е прекратен със съдебно решение, постановено от гръцки съд, което е било предмет на екзекватура и признато по надлежния ред на територията на Р. България;

- с договор от 14.09.2004 г. Ж. Й. Л. и Я. Б. Т. са извършили доброволна делба на притежавания от тях в съсобственост недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. ***, ул. „***“ № 7, със застроена площ от 43 кв.м., заедно с поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ от 1050 кв.м., съставляващ имот с пл. номер 262 от квартал 24 по плана на гр. София, в местността „в.з.

3

Киноцентъра III част – разширение“;

- в дял на Ж. Й. Л. е поставен първият етаж от описаната двуетажна сграда, ведно с целия таван на сградата, ведно с 2/3 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с цялото дворно място, в което е построена сградата;

- в дял на Я. Б. Т. е поставен вторият етаж от същата двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/3 идеални части от общите части на сградата, с ползване на тоалетната под стълбището на втория етаж;

- с договора е запазено правото на ползване на П. К. Д., съобразно нотариален акт № 176 от 12.12.1996 г.;

- за уравнение на дяловете Ж. Й. Л. се е задължила да заплати на Я. Б. Т. сумата от 9 000 лв. в срок до 14.09.2007 г.;

- Я. Б. Т. е починала през 2007 г., а Ж. Й. Л. е обособила по надлежния административен ред от дворното място самостоятелен УПИ с идентификатор ***, който е продала с нотариален акт на Н. С. Н., ЕГН **********;

Първият ищец твърди още, че съпругата му по време на брака е придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворното място и сградата, поради което е възникнала съпружеска имуществена общност, която с прекратяването н брака се е трансформирала в дялова при равни части ¼ за всеки от съпрузите.

Поддържа, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като съсобственик не е участвал в делбата, а след смъртта на Я. Б. Т. по силата на наследственото правоприемство вторият ищец е придобил ¼ ид.ч. от правото на собственост върху първоначалния имот от 1050 кв.м. и върху втория допълнително обособен от него имот, прехвърлен на втория ответник.

Поискали са съдът да постанови решение, с което да уважи исковете и да им се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - Н. С. Н., ЕГН ********** е подал отговор на исковата молба /л. 96 по гр.дело № 1587/2018г. на СГС/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:

- А. Д. Т. не е могъл да придобие право на собственост върху процесните имоти, тъй като е чужденец и към датата на покупко-продажбата и до прекратяването на брака с Я. Б. Т. не искал и не е получил необходимото за това разрешение от министъра на финансите, съгласно чл. 29 от ЗС.

Ответникът - Ж. Й. Л., ЕГН ********** е подал отговор на исковата молба /л. 99 по гр.дело № 1587/2018г. на СГС/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, 4 че А. Д. Т. не е придобил право на собственост върху процесните имоти поради установената в закона забрана на чужденците да притежават земя и сгради и отсъствието на надлежно разрешение от министъра на финансите за придобиването им.

При условията на евентуалност е направила възражение, че е придобила по давност правото на собственост върху имота, който е получила в дял, съгласно договора за доброволна делба от 14.09.2004 г.

Поискала присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна: