Решение № 13451 от 08.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57562/2022
- Вид
- Решение № 13451
- Подписан
- 08.07.2024
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.139а, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.140а · Закон за енергетиката
- чл.141 · Закон за енергетиката
- чл.142 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- § 1, т.2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за наследството
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.30, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13451 гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
.то разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110157562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е след.то с решение на СГС от 06.10.2022г. по в.гр.д. № 13241/2021г. е обезсилено решение № 167715 от 04.08.2021г. по гр.д. № 59544/2020г. на СРС, 144 – ти състав и делото е върнато за разглеждане от друг състав на СРС.
„Топлоф.ция София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. Н. Д., М. В. Ф. и Н. В. Ф., за осъждането им да заплатят в условията на разделна отговорност, следните суми:
1. М. Н. Д., при квота 6/8 от общия дълг, а именно сума в размер на 1392,56 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 229,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 23.11.2020г., сумата от 40,35 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от 8,88 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.11.2017г. - 23.11.2020г.;
2. М. В. Ф., при квота 1/8 от общия дълг, а именно сумата в размер на 232,09 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 38,27 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 23.11.2020г., сумата от 6,72 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от 1,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.11.2017г. - 23.11.2020г.;
3. Н. В. Ф., при квота 1/8 от общия дълг, а именно сумата в размер на 232,09 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр.
София, ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата 1 молба) до окончателното плащане, сумата от 38,27 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018г. до 23.11.2020г., сумата от 6,72 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2017г. – м.04.2019 г., вкл., ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от 1,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.11.2017г. - 23.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от "Техем Сървисис" ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане п.занията на измервателните уреди.
Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата М. Н. Д. е подала отговор на исковата молба в ср. по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Излага доводи, че искът за услуга за дялово разпределение е недопустим, тъй.то „Топлоф.ция София“ ЕАД не е активно легитимирано да го предявява, доколкото услугата дялово разпределение не се предоставя от ищеца, а от дружество за дялово разпределение. Оспорва исковете по основание. Оспорва да е налице договорно правоотношение между страните.
Възразява, че не е собственик, нито носител на вещно право или ползвател на друго основание на посочения в исковата молба имот,.кто и твърдението, че е собственик на основание наследствено правоприемство. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Ответниците Н. В. Ф. и М. В. Ф. са подали отговор на исковата молба в ср. по чл. 131 ГПК, с който оспорват исковете. Излагат доводи, че искът за услуга дялово разпределение е недопустим, тъй.то „Топлоф.ция София“ ЕАД не е активно легитимирано да го предявява, доколкото услугата дялово разпределение не се предоставя от ищеца, а от дружество за дялово разпределение.
Оспорват исковете по основание. Оспорват да е налице договорно правоотношение между страните. Възразяват, че не са собственици, нито носители на вещно право или ползватели на друго основание на посочения в исковата молба имот,.кто и твърдението, че са собственици на основание наследствено правоприемство. В условията на евентуалност релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд,.то взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и д.зателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за и. за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да д.же, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доста. на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ.чеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота и всяко друго лице, което със съгласие на собствен., респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В случая от приетия.то д.зателство по делото нотариален акт за собственост на жилище (апартамент), построен върху място от ЖСК „Енергопроект“, м. Л*, съставен на 13.10.1979г., се установява, че В. А.Ч. и М. Н. Ч. са признати за собственици на процесния имот. В. А.Ч. е починала 2 на 31.10.2017г. и е оставила за свои наследници М. Н. Д. (дъщеря), М. В. Ф. и Н. В. Ф. (последните двама деца на починалата преди наследодате.та нейна дъщеря Татяна Н. Ч. – Ф.а), видно от представеното удостоверение за наследници. От приетото.то д.зателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л.70 от делото) се установява, че имената М. Н. Д. и М. Н.
Ч. са имена на едно и също лице.
По делото няма данни и твърдения след издаване на посочения нотариален акт титулярите на правото на собственост В. А.Ч. и М. Н. Ч. да се разпореждали с правата си върху имота. При това съдът намира за установено, че собственици на имота са били В. А.Ч. и М. Н. Ч.,.то след смъртта на В. Ч., настъпила на 31.10.2017г., нейните права върху имота са преминали в наследство в полза на наследниците й - М. Н. Д., М. В. Ф. и Н. В. Ф. – чл.5, ал.1 и чл.10 ЗН. При липса на данни за нещо различно съдът приема, че В. Ч. и М. Ч. (Д.) са придобили процесния имот при равни квоти – чл.30, ал.2 ЗС. След смъртта на В. Ч. правата върху имота са следните : М. Ч. (Д.) – 6/8 ид.ч. (1/2 ид.ч. съобразно признатите по нотариален акт права и 1/4 ид.ч. по наследство на В. Ч.), М. Ф. и Н.
Ф. – по 1/8 ид.ч. по наследство от В. Ч.. От изложеното следва, че през процесния период М. Ч. (Д.) и В. Ч., а след смъртта на последната наследниците й са имали.чеството на клиенти на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това посочените собственици на имота, от една страна, и ищеца – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди чл.150, ал.1 ЗЕ,.то през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
По делото не е спорно, че през процесния период в процесния имот ищецът е доставил топлинна енергия на претендираната стойност.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ,.то след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от ср., за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 306,22 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след п.на, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на 3 задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доста. на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Разпечатката съдържа 38 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/782cb07b-f86a-478e-a6f1-2e3b6ac2decd