Решение № 2588 от 23.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 2588 гр. Пловдив, 23.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря П. Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14780 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П.Н.С., ЕГН **********,***, вилна зона № 69 против

АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 971,43 лв.- главница по Договор за кредитна карта № ***, сключен на 29.11.2006 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 24.06.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 156,01 лв.- договорна лихва от 01.08.2009 г. до 14.06.2010 г., сумата от 25 лв.- държавна такса и 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение, за коиято е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9669 / 2010 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № ***. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът твърди, че през 2010 г. ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД е образувало ч.г.д. № 9669/2010 г. по описа на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***, което впоследствие е продължено по изпълнително дело № ***. А след прекратяване на това изпълнително дело е образувано изпълнително изп. д. № ***.

По силата на договор за покупко – продажба на вземания от 23.02.2015 г. ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по така издадения изпълнителен лист.

Твърди се, че давността е започнала да тече на 20.10.2011 г. и е изтекла на 20.10.2016 г. по изпълнително дело № ***. На 20.10.2013 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. По изпълнително дело № *** е наложен запор на трудовото възнаграждение, като не са извършвани плащания. Предвид изложеното ищецът счита, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.

В съдебно заседание на 15.07.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетото копие от изпълнително дело, може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

По делото е приет списък с разноски по чл. 80 ГПК направените по делото разноски в размер на лв., от които сумата от 50,14 лв. – държавна такса и 24 лв.- такса за снабдяване с копие от изпълнително дело и 317 лв.- определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА във връзка с Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, което следва да се присъди в полза на процесуалния представител.

По изложените съображения съдът

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Н.С., ЕГН **********,***, *** не дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „България“ № 81В, като погасени по давност, сумата от 971,43 лв.- главница по Договор за кредитна карта № ***, сключен на 29.11.2006 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 24.06.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 156,01 лв.- договорна лихва от 01.08.2009 г. до 14.06.2010 г., сумата от 25 лв.- държавна такса и 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9669 / 2010 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № ***.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3 ДА

ЗАПЛАТИ НА П.Н.С., ЕГН **********,***, вилна зона № 69 разноски в размер от общо 74,14 лв., от които сумата от 50,14 лв. – държавна такса и 24 лв.- такса за снабдяване с копие от изпълнително дело.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“

ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3 ДА

ЗАПЛАТИ НА адвокат Е.И. със съдебен адрес:*** сумата от 317 лева - разноски в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ