Решение № 397 от 28.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Б.А., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.А., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100948 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Нипро инженеринг 2000“ ООД, ЕИК 116585486, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк Х.Д., ул.К.Г.М. №30, общ. Столична, обл. С. (столица), със съдебен адрес: гр.С., р-н Л., ул.“Златен рог“ №22, ет.9, чрез адв.Р. Д. от САК, против Ц. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: с. А, ул.В. №35, общ. Б.А., обл. В., , с които е поискал да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 6000,00лв. /шест хиляди лева/, представляваща неизплатена главница по Споразумение от 22.12.2021г. за периода от м.май 2024г. до м.април 2025г., както и сумата в общ размер на 475,67лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху всяка една от вноските от датата на падежа до датата на депозиране на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключено Споразумение от 22.12.2021г., по силата на което ответникът се задължил да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 20000,00лв. на вноски, платими до 5-то число на месеца, считано от 01.01.2022г. до изплащане на задължението.

Поради неплащане на задължението ищецът в настоящото производство предявил иск срещу ответника, като с Решение №243/24.11.2023г. по гр.д.1376/2022г. по описа на РС Б.А., потвърдено с влязло в сила Решение №522/09.10.2024г. по в.гр.д.№397/2024г. по описа на ОС-В., е признато за установено, че Ц. дължи на „Нипро инженеринг 2000“ ООД сумата в размер на 4000,00лв. – главница по Споразумение от 22.12.2021г. за периода от м.януари 2021г. до м.август 2021г.

1

Ищецът сочи, че след влизане в сила на горепосоченото решение ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 14000,00лв., представляваща дължимата главница по Споразумение от 22.12.2021г. за период от м.януари 2022г. до м.април 2024г., включително.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба ищецът е в забава по отношение на задълженията за периода от м.май 2024г. до м.април 2025г. в общ размер на 6000,00лв., като общо дължимата законна лихва за забава е в размер на 475,67лв.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направили своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК. В срока за отговор е постъпила молба от ответника с вх.№ 4944/23.07.2025г., с която са представени доказателства за изплащане на сумата в размер на 6475,67лв., предвид което моли исковете да бъдат отхвърлени като погасени в хода на производството. В съдебно заседание възразява срещу възлагане в негова тежест на съдебни разноски поради погасяване на задължението.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че на 22.12.2021 г. е сключено споразумение между Ц. Д. Ц., "Нипро инженеринг 2000" ООД и Л.ЦС., като това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото заверено копие от този документ. В чл.7, ал.1 от Споразумението е посочено, че "Нипро инженеринг 2000" ООД има неизплатени задължения към наследници на починалия съдружник Спас Трифонов Василев, за което е подписано на 18.10.2018г. споразумение за разсрочване на дълга, който е в размер на 40 000 лв. и се изплаща от дружеството на месечни вноски от по 1 000 лв. В чл.7, ал.2 е посочено, че ответникът Ц. Д.

Ц. се съгласява и поема половината от задължението на дружеството към наследниците на починалия съдружник Спас Трифонов Василев, което към деня на подписване на споразумението възлиза на 20 000 лв., като задължението по предходната алинея в отношенията между дружеството и напускащия съдружник Ц. Д. Ц. ще се счита за личен дълг на напускащия съдружник към дружеството. Страните са уговорили изплащането на дълга да става разсрочено, на вноски, платими до пето число на всеки месец, считано от 01.01.2022г. до изплащане на пълния размер на задължението по предходната алинея, като месечната вноска, платима от напускащия съдружник Ц. Д. Ц., не може да бъде по-малка от 500 лв.

Видно от приложеното по делото Решение №243/24.11.2023г., постановено по гр.д №1376/2022г. по описа на РС-Б.А., потвърдено с Решение №522/09.10.2024г., постановено по в.гр.д. №397/2024г. по описа на ОС-В., съдът е признал за установено, че ответникът Ц.

Д. Ц. дължи на „Нипро инженеринг 2000” ООД сумата в размер на 4000,00 лева / четири 2 хиляди лева /, представляваща дължима главница по Споразумение от 22.12.2021г., считано от 05.08.2022г.

По делото е постъпила молба с вх.№ 4944/23.07.2025г. с приложено платежно нареждане от страна на ответника за сумата в размер на 6475,67лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 6000,00лв. /шест хиляди лева/, представляваща неизплатена главница по Споразумение от 22.12.2021г. за периода от м.май 2024г. до м.април 2025г., както и сумата в общ размер на 475,67лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху всяка една от вноските от датата на падежа до датата на депозиране на исковата молба, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което е възникнало парично задължение за ответника в претендирания размер, чиято изискуемост е настъпила. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че вземането на ищеца произтича от чл.7, ал.2 и ал.3 на Споразумение от 22.12.2021 г., сключено между Ц. Д. Ц., "Нипро инженеринг 2000" ООД и Л.ЦС., както и че поетото от ответника парично задължение е към ищеца "Нипро инженеринг 2000" ООД. Страните не спорят относно факта на сключване на това споразумение, както и относно правната същност на поетото от Ц. Д.

Ц. задължение за плащане по чл.7, ал.2. За да зачете съдът материалноправния ефект на спогодбата, споразумението трябва да изразява ясно волята на страните, да обхваща претенцията - предмет на спора и по категоричен начин да установява, че чрез взаимни отстъпки страните са целели окончателното уреждане на възникналите между тях спорни правоотношения. В конкретния случай са налице всички тези условия – целта на споразумението е уреждане на имуществените последици в отношенията между "Нипро инженеринг 2000" ООД и напускащия съдружник Ц. Д. Ц., а от съдържанието на същото е видно, че чрез взаимни отстъпки са поети задължения от дружеството във връзка с уреждане на признат дълг в размер на 45 000 лв. към напускащия съдружник, който е бил цедиран на трето лице "Сънпро енерджи" ООД; задължения на напускащия съдружник за прехвърляне на дружествените му дялове на трето лице Йордан Лулчев Стоянов, както и парично задължение на напускащия съдружник към дружеството, поето с цел погасяване задължение на дружеството към трето лице – наследник на починалия съдружник Спас Трифонов Василев. Зачитането на материалноправния ефект на тази сделка с оглед целта й да внесе определеност и яснота в отношенията на дружеството и напускащия съдружник, като се сложи край на правните им спорове, предпоставя валидност на споразумението, от което се извежда спорното право.

3

Част от целокупния доказателствен материал е платежно нареждане от 23.07.2025 г., представено с молба с вх.№ 4944/23.07.2025г., видно от което за сметка на ответника е извършено плащане в полза на ищцовото дружество, възлизащо на сумата от точно 6475,67лв.. Съдът приема, че с това си действие ответникът извънсъдебно признава за наличието на дълг спрямо ищеца, обективиран в петитумната част на исковата молба и касаещ неизплатена главница по Споразумение от 22.12.2021г. за периода от м.май 2024г. до м.април 2025г., както и законна лихва за забава, изчислена върху всяка една от вноските от датата на падежа до датата на депозиране на исковата молба – 19.06.2025г. /съгласно пощенското клеймо/

Досежно процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 175, във вр. с чл. 12 и чл.

236, ал. 2 от ГПК е налице трайно установена практика, обективирана в Решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, Решение № 84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 22/19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Съгласно тази константна практика, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 от ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания, или с документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, които съдържат изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения. Преценката относно достоверността на такова признание следва да се извърши от съда с оглед на всички 4 обстоятелства по делото. При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да изследва дали направеното признание кореспондира, или е в противоречие с останалите обстоятелства, установени по делото.

В светлината на горецитираната съдебна практика, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че по делото е доказано от страна на ищеца в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение с ответника, по силата на което е възникнало парично задължение за ответника, настъпването на изискуемостта на вземанията и техния размер.