Присъда № 12 от 03.07.2023, Районен съд - Велинград

М О Т И В И към присъда № 12 от 03.07.2023 година по н. о. х. дело № 80/2023 г. по описа на РС Велинград

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на М. А. Д. е повдигнато обвинение, за това че след като е осъден с влязла в сила спогодба на РС Велинград от 03.05.2016 г. по гр. д. 931/2015 г. да издържа свой низходящдетето си А. М. Д., роден на 18.09.2008 г. съзнателно не е изпълнил задължението си в село Биркова, Община Велинград за повече от две месечни вноски, а именно за 43 месечни вноски по 130 лв. за периода от юни 2019 г. до февруари 2023 г., включително в размер на 5590 лв. престъпление по чл.

183, ал. 1 НК.

Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Велинград, представлявана в о. с. з. от прокурор А. В. счита за безспорно доказано, че подсъдимият не е плащал издръжка за инкриминирания период. Доколкото обаче е извършено плащане до постановяване на присъдата от първата инстанция и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, счита, че следва да се приложи привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 НК.

Защитникът на подсъдимия адв. А.-АК Пазарджик счита, че са налице предпоставките на чл. 183, ал. 3 НК и пледира на подзащитния му да не се налага наказание за престъпление по чл. 183 НК.

Подсъдимият се солидализира с казаното от защитникът му адв. А..

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

„

Подсъдимият М. А. Д. е роден на 04.09.1988 г. в гр. Велинград, български гражданин, живее в гр. Ракитово, ул. ***** № 21а, неженен, със средно образование, безработен. Подсъдимият не е осъждан. Спрямо него не е прилаган чл. 183, ал. 3 НК.

Подсъдимият Д. и Ф. Д. Д. са родители на детето А. М. Д., роден от съжителството им на съпружески начала на 18.09.2008 г.

С влязла в сила на 03.05.2016 г. съдебна спогодба по гр. д. 931/2015 г. на Районен съд Велинград упражняването на родителските права е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено на адреса й в с. Долна Биркова, общ. Велинград, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. месечно, както и издръжка за минало време в размер на 660 лв.

След осъждането да издържа детето си, подсъдимият не изпълнявал редовно задължението за издръжка в определения размер. Превеждал суми с пощенски записи, но не всеки месец. Общо за инкриминирания период Д. извършил плащания на стойност 8 350 лв. при дължими 10 660 лв., Суми за погасяване на задължението не са постъпвали и по реда на 1 принудителното изпълнение, тъй като по влязлата в сила спогодба не е издаван изпълнителен лист.

Поради неизпълнение на задължението за издръжка, по жалба на Ф. Д.

Д. на 09.11.2021 г. е образувано настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 07.02.2023 г. А. М. Д. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.

183, ал. 1 НК за периода м. юни 2019 г., месец февруари 2023 г. включително.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на присъдата си, като обективни и взаимно допълващи се- показанията на свидетелката А. М. Д., отчасти показанията на Ф. Д. Д., прочетени на осн. чл.

281, ал. 5, във вр. чл. 281, ал.1, т. 4 НПК, обясненията на подсъдимия М. А.

Д., представените по делото писмени доказателства и от назначените по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.

Видно от представените по делото разписки за извършени плащания и заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебноикономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, след влизане в сила на съдебната спогодбата на 03.05.2016 г., с която е възникнало задължение за подсъдимия да заплаща издръжка на детето си, до месец февруари 2023 г. включително се дължи сумата от общо 10 660 лв., след направено уточнение от вещото лице в о.с.з. на 03.07.2023 г., равняваща се на 82 месечни вноски. Дължи се и издръжка за минало време в размер на 660 лв. или общо 11 320 лв. Подсъдимият е извършил плащания на стойност 8 350 лв.

Предвид че в представените по делото разписки за плащания не е посочено с извършеното плащане коя вноска за издръжка се погасява, следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, според което при няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките и длъжникът не е заявил кое погасява, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото. Задължението за издръжка е за неопределен период, дължимо е на месечни вноски, еднакви по размер, с падеж на първата погасителна вноска от датата на влизане в сила съдебната спогодба по гр. д. 931/2015 г. на Районен съд Велинград. По влязлата в сила спогодба се дължи и издръжка за минал период. Ето защо извършените плащания покриват изцяло задължението за издръжката за минало време в размер на 660 лв., както и 59 пълни вноски за периода май 2016 г. март 2021 г. включително. Останали са неплатени 23 вноски, от които 22 пълни от 130 лв. и една непълна вноска в размер на 110 лв. или общо 2970 лв., за периода април 2021 г. февруари 2023 2 г. включително.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ф. Д., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. чл. 281, ал.1, т. 4 НПК, че подсъдимият и заплатил единствено сумата от 3130 лв., предвид че противоречат на представените по делото разписки за плащания с пощенски преводи, които са за значително повече суми, на показанията на свидетелката А. Д., баба на пострадалия, при когото той живее и от извършените от съда служебни справки в пощенските станции на гр. Ракитово и с. Биркова. От показанията на свидетелката А. Д. се установи, че плащането на издръжката е ставало чрез пощенски записи, което се потвърждава и от приложените по делото такива записи. Установи се, че майката на детето е вземала редовно от пощенската станция преведените суми. Няма данни сумите да са връщани на изпращача като неполучени, а видно от представените пощенски разписки сумите надвишават посочената от Ф. Д. сума от 3130 лв.

В съдебно заседание на 03.07. 2023 г. по н.о.х.д. 80/2023 г. на Районен съд Велинград подсъдимият М. А. Д. заплати на свидетелката А. М. Д., баба на детето, която понастоящем се грижи за него и го отглежда и същата прие от името на детето оставащата незаплатена сумата от 2970 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. А. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за периода месец април 2021 г. месец февруари 2023 г. включително в село Биркова, Община Велинград, като е осъден с влязла в сила на 03.05.2016 г. съдебна спогодба по гр. д.

931/2015 г. на Районен съд Велинград, да издържа свой низходящ- детето си А. М. Д., роден на 18.09.2008 г. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер за две и повече месечни вноски, а именно- за 22 пълни вноски в размер на 130 лв. и една непълна вноска в размер на 110 лв. или общо 2 970 лв., престъпление по 183, ал. 1 НК, поради което следва да бъде признат за виновен за този период.

Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.

Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното право. За наказателното право от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на месечни вноски.

Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1 3

КН е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс.

Не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.

От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията.

За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия: 1./ деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./ да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Простата липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи.

Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника, т.е. покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

От обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие през горепосочения период не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязла в сила съдебна спогодба, с която е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни 4 вноски – 22 пълни и една непълна вноска. В този именно период подсъдимият съобразно разпоредбите на СК, като баща на детето е бил длъжен да изплаща дължимата издръжка, на която бил осъден по гр. д 931/2015 г. на РС Велинград. Не се установиха обстоятелства, обосноваващи обективна невъзможност за изпълнение. Подсъдимият е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да работи или да са съществували обективни пречки, поради което не е могъл да започне работа през инкриминирания период. Не представлява обективна невъзможност, обуславяща субективна несъставомерност липсата на движимо и недвижимо имущество у подсъдимия, от което може да реализира доходи. Имуществото и доходите са един от многото възможни източници на парични средства, затова липсата им би изключила съзнателното неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка само ако се установи, че няма друг правомерен начин подсъдимият да реализира доходи или да положи дължимата грижа да изпълни задължението си по друг начин, например чрез полагане на непосредствени грижи, извън режима на лични отношения, но е бил възпрепятстван от упражняващия родителски права родител. Не е такъв конкретния случай. Според показанията на свидетелката А. Д. които съдът кредитира, за инкриминирания период за детето се е грижила само неговата майка.