Решение № 4923 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4923 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330106546 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК.

Ищцата С. Н. Б. от гр. П. моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя не дължи на ответното дружество сумата 1 088, 30 лева – главница по сключен между нея и праводателя на ответника („Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД) Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ********************* г., вземанията по който са били прехвърлени на ответника със сключен между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ********** г. и Приложение № 1 към него, и която сума е било разпоредено ищцата да заплати на ответника със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и издаден въз основа на нея Изпълнителен лист, и двете издадени по частно гр. дело № 18439/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по изложените в исковата молба съображения. Претендират разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, оспорва иска като недопустим и моли съдът да прекрати прозводството по делото, а – ако съдът приеме, че искът е допустим, заявява, че признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи, но да му присъди направените разноски за производството по делото с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед 1 на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че действително между ищцата и праводателя на ответника („Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД) Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ************* г., вземанията по който са били прехвърлени на ответника със сключен между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *********** г. и Приложение № 1 към него, на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 1 199 лева, както и, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и издаден въз основа на нея Изпълнителен лист, и двете издадени по частно гр. дело № 18439/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е било разпоредено ищцата да заплати на ответника сумата 1 088, 30 лева – главница по посочените договори.

Предвид направеното от ответника признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се постанови решение при условията на признание на иска, с което предявеният иск да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 450 лева – платени ДТ за производството по делото и адвокатско възнаграждение, като доколкото ответникът не е направил искане по образуваното срещу ищцата изпълнително дело да бъдат заличени задълженията й – включително и в ЦКР, съдът намира, че с това той е дал повод за завеждане на делото, поради което независимо от признанието на иска в полза на ответното дружество не се полагат разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК, а с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район «Витоша», кв. «Малинова долина», ул. “Рачо Петков - Казанджията” № 6 – Сграда Матрикс Тауър, ет.6, представлявано от ********************** Р. И. М. – Т. И Т. И. В., ЧЕ С. Н. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. «**************» № *****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № **, ет.**, офис **, адв. С. М.,, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата 1 088, 30 лева – главница по сключен между ищцата и праводателя на ответника („Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД) Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ***************** г., вземанията по който са били прехвърлени на ответника със сключен между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ************ 2 г. и Приложение № 1 към него, и която сума е било разпоредено ищцата да заплати на ответника със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и издаден въз основа на нея Изпълнителен лист, и двете издадени по частно гр. дело № 18439/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Н. Б., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 450 лева.

ОСТАВЯ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3