Решение № 602 от 24.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. М**************, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М**************, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630101034 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД.

Ищецът „********“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление град С********************, представлявано от управителите:

П*********** и Х**********, чрез юрк. Б. Т. твърди, че с Разпореждане по ч.гр.д. № 208/2025 г. по описа на Районен съд М**************, получено на 14.04.2025 г., с е уведомено, че длъжникът Т. В. Е. е депозирал възражение срещу издадената заповед. В законоустановения срок, „АПС Бета България“ упражнява правото си да предяви иск, с който да признаете за установено по отношение на ответника, че дължи на „********“ вземане, което е предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 208/2025 г. по описа на Районен съд М**************.

Дружеството твърди, че на 13.10.2019 година Т. В. Е., сключила Договор за потребителски кредит № 363524 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 200 лева, срещу което се съгласила да върне 4 броя вноски в по 79.00 лева, в срок до 13.02.2020г., когато е падежирала 1 последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.22 %. Ищецът твърди, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 363524 на 13.10.2019г. се установява по безспорен начин сключения между страните договор, като задълженията си по него ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди още, че представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК, а именно: договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Сочи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Ищецът посочва, че в чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че в чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит, като горепосочения договор е по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Сочи, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Твърди още, че дори съдът да приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ищецът отбелязва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор 2 за потребителски кредит на цесионера „********“ ЕООД, като вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Ищцовото дружество посочва, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Твърди, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно. Законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Посочва, че връчването на уведомлението може да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Отбелязва, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди, че с оглед наведените обстоятелства, следва да се приеме за установено, че ответникът Т. В. Е. дължи на „А****************“ ЕООД, парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 208/2025г., а именно сумата в общ размер от 200 лв., формирана както следва: главница в размер на 200 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Твърди, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения, като същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за 3кредит. За периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана и претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното 3 положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.).

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Т. В. Е., ЕГН **********, дължи на „********“, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.С************** В, ап.3, представлявано от юрк.Б. Т. сумата в общ размер от 200 лв., формирана както следва: главница в размер на 200 лева и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Моли съда да му присъди сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото Т. В. Е., ЕГН **********, чрез назначения си особен представител - адвокат А. М. – АК М**************, е депозирал отговор на искова молба. Оспорва допустимостта на предявения иск, като излага подробни доводи в насока неспазването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В условията на алтернативност оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан, като излага подробни аргументи. Възразява срещу част от писмените доказателства, представени от страна на ищеца, а именно: Договор за кредит № 363524 от 13.10.2019 г., ОУ на „Сити Кеш“ ООД, Уведомление за цесия, таблица, съдържаща името на ответника, както и възразява и срещу приемането на останалите доказателства. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че е подадено на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – М************** е образувано ч.гр.д.№ 208/2025 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Установено е по делото, че на 13.10.2019 година ответницата Т. В. Е. сключила Договор за потребителски кредит № 363524 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 200 лева, срещу което се съгласила да 4 върне 4 броя вноски в размер на по 79.00 лева, в срок до 13.02.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.22 %. Установено е също така, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 година, „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „********“ ЕООД, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. По делото няма данни ответницата да е заплатила главницата по процесния договор, която е в размер на 200,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени.

Установено е по делото, че процесният Договор е за потребителски кредит, чиято правна регламентация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна. Според изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато при сключването му са нарушени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски 5 кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал.4 не може да бъде повисок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,22 %, т. е. формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – задължението за неустойка, което е поела да плаща ответницата заедно със задълженията за връщане на главница и възнаградителна лихва. По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход п о кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът намира, че уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Не е налице изключението по чл.19, ал.3, т. 1 ЗПК, тъй като неустойката не обезпечава изпълнение на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, което е да върне заема. Заплащането на подобна неустойка, произтичаща от невъзможно за изпълнение 6 задължение от потребителя заедно с месечните вноски, представлява сигурна печалба за кредитора, съответно разход, който оскъпява кредита.