Решение № 70 от 20.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Благоевград, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200601119 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на ТО – Разлог към РП - Благоевград срещу Присъда № 500120 / 22.02.2022 год., постановена по НОХ дело № 461 / 2019 год. на РС – Разлог, с която подсъдимите Р. И. А., М. Л. Г. и Й. В. Л. са признати за невиновни и на основание чл.304 от НПК оправдани по възведените им обвинения за извършени престъпления по чл.290, ал.1 от НК.

Според изложението в протеста, поддържано в съдебно заседание пред въззивната инстанция от представителя на Окръжна прокуратура – Благоевград, присъдата на първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Според представителите на държавното обвинение, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. са извършили съставомерни деяния по чл.290, ал.1 от НК. Ето защо се иска присъдата на районния съд да бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпления по 1 посочената правна квалификация, при което да им бъдат наложени съответни наказания.

Въззиваемите Р. А., М. Г. и Й. Л., редовно призовани, не се явяват на съдебното заседание пред въззивния съд. Същите се представляват от упълномощените им защитници – адв. Ц. Р. и адв. И. Т.. Защитниците оспорват протеста и пледират присъдата на районния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Поддържат, че обвиненията не са доказани и инкриминираните деяния са несъставомерни.

Пред въззивната доказателствени източници. инстанция не са ангажирани нови

Окръжният съд разгледа протеста в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:

С обжалваната присъда подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. са признати за невиновни и оправдани по възведените им обвинения за извършени престъпления по чл.290, ал.1 от НК, както следва:

Подс. Р. И. А. от с. Е, общ. Разлог е призната за НЕВИНОВНА в това, че на 01.03.2018 г. пред надлежен орган на власт - Районен съд гр.

Разлог, в публично заседание като свидетел по НЧХ дело № 734/2017 г. по описа на Районен съд гр. Разлог устно, съзнателно е потвърдила неистина, като заявила следното: „На 14.09.2017 г. ... Дойде мъжа ми, видя че съм разстроена и отиде някъде. След това момчето се върна, заедно със съпруга ми ... Двамата със съпруга ми се върнаха ... В заведението работим по един човек на смяна. Тогава бях само аз. ... М. Г. не беше на работа този ден. ...

Свекър ми не се появи. ... Когато си тръгна частният тъжител ми плати и ми се извини. ... Когато си тръгна частният тъжител нямаше по него кръв, нито синини по тялото. Другото лице не беше там. Говорим за втория път.” престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът я ОПРАВДАВА по това обвинение.

Подс. М. Л. Г. от с. Е, общ. Разлог, е призната за НЕВИНОВНА в 2 това, че на 02.05.2018 г. пред надлежен орган на власт - Районен съд гр.

Разлог, в публично заседание като свидетел по НЧХ дело № 734/2017 г. по описа на Районен съд гр. Разлог устно, съзнателно е потвърдила неистина, като заявила следното: „... Аз не съм работила в заведението. Не съм помагала в сервирането. ... В заведението работеше само Р. А., от сутрин до вечер. ... На въпросния ден ми се водеше почивка, тогава не съм била въобще на работа.

На 14.09. съм си вземала почивката.”, и е затаила истина, а именно: че на 14.09.2017 г. около обяд в заведение, находящо се в центъра на с. Е, общ.

Разлог, П А и Н А, двамата от с. Е, са нанесли удари на Е К от гр. Разлог престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът я ОПРАВДАВА по това обвинение.

Подс. Й. В. Л. от с. Е, общ. Разлог, е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.06.2018 г. пред надлежен орган на власт - Районен съд гр.

Разлог, в публично заседание като свидетел по НЧХ дело № 734/2017 г. по описа на Районен съд гр. Разлог устно, съзнателно е потвърдил неистина, като заявил следното: „... По-младото лице ... започна да се закача със сервитьорката Р.. ... Мисля, че си плати сметката, извини се и си тръгна. Не съм чул да е имало между тримата крамоли.” - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го ОПРАВДАВА по това обвинение.

В резултат на анализа на доказателствените материали се установяват по несъмнен начин следните, възприетите от състава районния съд фактически обстоятелства:

НЧХД № 734/2017 г. по описа на РС – Разлог е образувано по частна тъжба на Е К срещу П А и Н А с обвинение в това, че на 14.09.2017 г. около 12.45 ч. в центъра на село Е, община Разлог, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото на Е К, му причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

На 01.03.2018 г. е проведено открито съдебно заседание по НЧХД № 734/2017 г. по описа на PC - Разлог, на което в качеството на свидетел е била разпитана подсъдимата Р. А.. Видно от съставения протокол /л.38/, в 3 свидетелските показания на А. се съдържат инкриминираните заявления: „На 14.09.2017 г. ... Дойде мъжа ми, видя че съм разстроена и отиде някъде. След това момчето се върна, заедно със съпруга ми ... Двамата със съпруга ми се върнаха ... В заведението работим по един човек на смяна. Тогава бях само аз.

... М. Г. не беше на работа този ден. ... Свекър ми не се появи. ... Когато си тръгна частният тъжител ми плати и ми се извини. ... Когато си тръгна частният тъжител нямаше по него кръв, нито синини по тялото. Другото лице не беше там. Говорим за втория път.”

На 02.05.2018 г. в открито съдебно заседание по НЧХД № 734/2017 г. по описа на PC - Разлог, в качеството на свидетел била разпитана подс. М.

Г.. Видно от така съставения протокол /л.77/, като показания на Г. е отразено следното: : „ ...Аз не съм работила в заведението. Не съм помагала в сервирането. ... В заведението работеше само Р. А., от сутрин до вечер. ... На въпросния ден ми се водеше почивка, тогава не съм била въобще на работа.

На 14.09. съм си вземала почивката.”, и е затаила истина, а именно: че на 14.09.2017 г. около обяд в заведение, находящо се в центъра на с. Е, общ.

Разлог, П А и Н А, двамата от с. Е, са нанесли удари на Е К от гр. Разлог.

На 27.06.2018 г. в открито съдебно заседание по НЧХД № 734/2017 г. по описа на PC - Разлог, в качеството на свидетел бил разпитан подсъдимия Й. Л.. Видно от така съставения протокол /л.87/, като показания на Л. е отразено следното: : „... По-младото лице ... започна да се закача със сервитьорката Р.. ... Мисля, че си плати сметката, извини се и си тръгна. Не съм чул да е имало между тримата крамоли.”

НЧХД № 734/2017 г. по описа на Районен съд - Разлог, е приключило с Присъда № 4876/13.09.2018 г., с която съдът е признал за виновни П А и Н А в това, че на 14.09.2017 г. около 12.45 ч. в центъра на село Е, община Разлог, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака от подсъдимия П А и нанасяне на удари с ръце от подсъдимия Н А по тялото на Е К от град Разлог, му причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

За да постанови оправдателната присъда по отношение на подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л., районният съд е съобразил, че от обективна 4 страна за да бъде осъществен състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК освен, че свидетелите следва да са дали неверни показания, е необходимо изложените неверни факти и обстоятелства, респ. затаената истина, да са относими към основните факти от предмета на доказване по делото, при което кредитирането им води до постановяването на неправилен съдебен акт.

В случая районният съд отчита, че предметът на доказване в НЧХД № 734/2017 г. по описа на PC - Разлог с оглед разпоредбата на чл.102 от НПК са били обстоятелствата - има ли извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и дали привлечените лица П А и Н А са негови автори. От фактическа страна с подадената от Е К частна тъжба са инкриминирани действия, касаещи нанасяне на удари с ръце и крака от подсъдимия П А и нанасяне на удари с ръце от подсъдимия Н А по тялото на пострадалия К на посочените дата и място. В тази връзка е прието, че отразените в показанията им по това дело в качеството на свидетели на подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. обстоятелства, са обстоятелства извън предмета на доказване в това производство. Ето защо съдът счита, че инкриминираните действия следва да бъдат възприети като несъставомерни.

Въззивният съд намира, че макар с лаконични мотиви, крайните изводите на районния съд, че подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. следва да бъдат оправдани по възведените им обвинения за извършени престъпления по чл.290, ал.1 от НК по същество са правилни:

Обект на защита на престъплението "лъжесвидетелстване" са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдието, за което е от съществено значение разкриването на обективната истина, за да може законът да бъде приложен правилно. От обективна страна изпълнителното деяния по чл.290, ал.1, пр.1 от НК се изразява в потвърждаване на неистина от свидетел, т. е. в показанията си той свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил, или го възпроизвел не по начина, по който го е възприел, като свидетелските показания трябва да са депозирани пред надлежен орган. За да е налице съставът на престъплението е необходимо деецът да е затаил истина или да е потвърдил неистина по отношение на факти и обстоятелства, които са относими към предмета на доказване по конкретно производство и имат значение за правилното разрешаване на делото. От субективна страна 5 престъплението може да бъде осъществено само при форма на вината пряк умисъл.

Престъплението лъжесвидетелствуване е насочено против правилното функциониране на правосъдната дейност. С тези деяния се създават затруднения на правораздавателните органи при разкриване на обективната истина във връзка с основния факт, предмет на разследване, създават пречки за правилно и обективно правораздаване. Следователно потвърждаването на неистина и затаяването на истина е деяние съставомерно по чл.290, ал.1 НК само когато се отнася до факти или обстоятелство, които имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти или обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване, те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е несъставомерно.

В случая правилно е прието, че инкриминираните обстоятелства, за които подсъдимите са свидетелствали, са вън от предмета на доказване по делото на районния съд, защото за съда е водещо предметния обхват на обвинението с оглед обстоятелствата, подлежащи на доказване с оглед на разпоредбата на чл.102 от НПК, а не визираните от прокурора обстоятелства.

Твърденията на подс. Р. А., които са инкриминирани в случая, а именно: „На 14.09.2017 г. ... Дойде мъжа ми, видя че съм разстроена и отиде някъде. След това момчето се върна, заедно със съпруга ми ... Двамата със съпруга ми се върнаха ... В заведението работим по един човек на смяна. Тогава бях само аз.

... М. Г. не беше на работа този ден. ... Свекър ми не се появи. ... Когато си тръгна частният тъжител ми плати и ми се извини. ... Когато си тръгна частният тъжител нямаше по него кръв, нито синини по тялото. Другото лице не беше там. Говорим за втория път.”, се отнасят за обстоятелства, които имат второстепенно значение за делото, чийто предмет е обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – за това, че на 14.09.2017 год., около 12,45 часа в център на с. Е общ. Разлог, по подсъдимите Петър и Н Аи са нанесели удари с ръце и крака по тялото на Е К. Наред с това, част от тези изявления, сами по себе си, не могат да бъдат приети за неверни. Инкриминираните откъслечни извадки от свидетелски показания, кореспондират с данни и от други доказателствени източници.