Решение № 404 от 12.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Русе, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520103570 по описа за 2024 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК:201196810 твърди, че процесното вземане произтича от Договор за потребителски паричен креди т от разстояние N:443102 от 23.06.2023г., сключен между ищеца и ответника К.

С. К. с ЕГН:********** в качеството му на кредитополучател.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника К. С. К. с ЕГН:**********, че същият дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Николчев чрез юрк. А. Гюров сумата от 1809,40 лева, от които: 1500,00 лева главница по предоставен кредит и 309 ,40 лева претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 23.06.2023г. до 18.04.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Твърди се в исковата молба, че за в земането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2322/2024г. по описа на Районен съд Русе.

1

Претендират се разноски в заповедното производство в следния размер:

150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 39.50 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да бъде осъден да заплати направените разноски в настоящото производство, представляващи д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор и не е направила искане делото да се гледа в не гово или на негов представител отсъствие. В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание от 17.02.2025г., за което ответникът бил редовно призован не се явил и не е изпрати свой упълномощен представител.

Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 01.10.2024г. лично на ответни ка препис от разпореждането по чл.131 от ГПК е указал на последния неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок. С исковата молба ищецът е направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установяват облигационните отношения между страните, както и обстоятелството, че процесното вземане произтича от Договор за потребителски паричен креди т от разстояние N:443102 от 23.06.2023г., сключен между ищеца и ответника К.

С. К. с ЕГН:********** в качеството му на кредитополучател.

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът е предоставил в заем на ответника сумата посочена в договора за потребителски кредит, което същия удостоверил по електронен път, чрез последване на изпратен от ищеца линк, съгласно българското законодателство.

Ответник ъ т не е релевирал възражения, които са от категорията да изключват, погасяват или отлагат правата на ищеца и не е представил съответните доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

2

Видно от представените по делото доказателства на 23.06.2023г., дружеството ищец сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 443102. Договора е сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на изрично посочен уеб адрес. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва.

По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер: ********** и актуален имейл.

Активиращият код е бил 3381.

Съдът приема, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. З, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. З, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.. Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи" с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. По този 3 начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Установява се по делото, че по описаната п роцедура извършена от ответника, на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00 лв.

/хиляда и петстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1500.00 лв. / хиляда и петстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът К., а именно: в „Централна кооперативна банка" АД с изрично посочен IВАN.

Видно от чл. 4, ал. З, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1500.00 лв., разпределено на 12 вноски, всяка от които първите в размер на 125.00 лв. за периода 23.07.2023г. - 17.06.2024г.. По делото не са представени доказателства за плащания по главница. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 24.04.2024г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора.

При тези предпоставки към датата на входиране на настоящата искова молба кредитополучателят дължи на ищеца сумата от 1 809.40 лв., от които: 1 500.00 лв. главница по предоставения кредит и 309.40 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 23.06.2023г. до 18.04.2024п, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане следва да бъде съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на дружеството ищец следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса 4 в размер на 70,50 лева – в исковото производство и 39,50 лева – в заповедното производство. По заповедното производство е присъдено юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100,00 лева, а по исковото се претендира 300,00 лева. Така ищецът има право на деловодни разноски в общ размер на 510,00 лева.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. К. с

ЕГН:**********, че дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Николчев чрез юрк. А. Гюров сумата от 1809,40 лева, от които: 1500,00 лева главница по предоставен кредит и 309 ,40 лева претендирана със заявление по заповедно производство възнаградителна лихва за периода 23.06.2023г. до 18.04.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които вземания по ч.гр.д. № 2322 по описа за 2024г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1208/ 29.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН:********** да заплати на ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Николчев чрез юрк. А.

Гюров сумата от 510,00 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5