Решение № 6241 от 06.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5544/2023
- Вид
- Решение № 6241
- Подписан
- 06.12.2023
- Състав
- Калина Анастасова, МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.325, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 345 · Кодекс на труда
- чл.345, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6241 гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100505544 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20076883 от 30.01.2023 год., постановено по гр.дело №2592/2020 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 60 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. ****, срещу Англоамериканско училище - София, Булстат ****, представлявано от директора Т.Д.Ф., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. ****, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „учител по музика” при ответника; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 15509,74 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 26.10.2019 г. до 26.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца М. Г. Т. с изложени доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че ищцата е узнала за съдебното решение и възстановяването й на работа на 11.10.2019 г., като от тази дата 1 тече и предвидения в закона 14 дневен срок за явяване на работа /чл.345, ал.1 КТ/.
Съобщението по посоченият текст от разпоредбата на закона е било получено от ищцата на 06.01.2020 г. и от този момент в предвидения от закона срок същата се е явила на работа. Изводите в обратен смисъл, жалбоподателят намира за неправилни.
Освен това намира, че същите противоречат на дадените разяснения с ТР № 3/2019 г. от 02.12.2021 г. по тълк.д.№ 3/2019 г. на ОСГК на ВКС. При наличие на нарочно изпратено съобщение, както в случая е приложима първата хипотеза на тълкувателното решение.
Поддържа, че чрез събраните в производството доказателства е установено, че ищцата се е явила на работа на 09.01.2020 г. При така установеното се налага извод за основателност на предявените искове.
Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказано поддържаното от ищцата твърдение, че преди посочената дата се е явила на работа на 17.10.2019 г. Чрез показанията на свидетеля В.П. – адвокат на ищцата е установено, че на 17.10.2019 г. ищцата се е явила на работа, но охраната не я допуснала, тъй като училището е било във ваканция и в сградата не е имало администрация. След този момент, както е установено, са последвали разговори между адвокат В.П. и свидетеля П.П.- експерт човешки ресурси в училището и адвокат Н. – процесуален представител на работодателя. Поддържа, че при постановяване на решението съдът неправилно е дал вяра единствено на показанията на доведените от ответника свидетели. Последните били противоречиви на събраните доказателства и дадените показания от свидетеля В.П..
Освен това, съдът неправилно приел, че издадената заповед за прекратяванена ТПО е законосъобразна, макар и подписана от неправоимащо лице. За опровергаване на последното в производството не били събрани доказателства.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира и присъждането на направените разноски.
Ответникът по жалбата Англо-американско училище - София оспорва същата, като неоснователна. Поддържа, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Моли решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждането на разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в този смисъл се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съдът намира че постановеното решение е и правилно, като споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Настоящият състав намира, че фактическите констатации на СРС са правилни и обосновани и по идентичен начин се установяват от въззивния състав. Идентичен извод се налага и за формираните от първата инстанция правни изводи.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ААУ 6003/01.07.2005 г., със сключването на който ищцата приела да изпълнява длъжността „учител по музика“ при ответника.
С Анекс № 12 от 24.04.2015 г. наименованието на длъжността, заемана от М. Т., било променено на „учител/начален курс/музика“.
Трудовият договор на ищцата бил прекратен от работодателя на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, като уволнението било оспорено от М. Т. по съдебен ред. С Определение № 716 от 08.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1688 по описа за 2019 г. на Върховен касационен съд, IV Гражданско отделение, не било допуснато касационно обжалване на Решение № 264 от 10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6955/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-E състав, с което уволнението на ищцата било признато за незаконно, същата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - „учител/начален курс/музика“ при ответника и й било присъдено обезщетение за оставането й без работа поради уволнението.
Страните спорят относно моментът, в който ищцата е следвало да се яви на работа след възстановяването й на работа с цитираното съдебно решение.
С разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ е предвидено, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той 3 може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
С дадените разяснения с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 02.12.2021 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2019 Г., ОСГК НА ВКС е предвидено, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.
В случая чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ищцата е узнала за влизане в сила на решението на СГС за възстановяването й на работа на 10.10.2019 г. Така в производството е установено и страните не спорят, че с молба вх. № 8580/10.10.2019 г. процесуалният представител на ищцата /по образуваното гр. д. № 6955/2018 г.по описа на Софийски градски съд/ свидетелят - адв.
В. П., поискала да й бъде издаден заверен препис от влязлото в сила Определение № 716 от 08.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1688/2019 г. ВКС, IV Г. О. Именно с оглед дадените разяснения с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 02.12.2021 Г. ПО ТЪЛК.
Д. № 3/2019 Г., ОСГК НА ВКС за разрешаване на спорния въпрос датата на узнаване на съдебното решение за възстановяване на работа е ирелевантна.
Както е посочено в цитираното тълкувателно решение нормата на чл.345, ал. 1 КТ е императивна и специална, дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника или служителя нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Нормата на чл. 345, ал. 1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение.
Уведомяването в този случай е специална процедура - съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд след влизане на решението за възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в разумен срок след приключване на исковото производство и полученото съобщение поставя началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа - съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено 4 влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен.
Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 345, ал.1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение.
Съобразно така дадените разяснения в производството е установено по несъмнен начин, че нарочно съобщение за възстановяване на ищцата на предишната й работа от съда / Софийски районен съд, 87 състав/ е било изпратено и съответно получено от нея на 06.01.2020 г. чрез нейния процесуален представител- адв. М.Р.. Въз основа на това съобщение /уведомление по чл. 345, ал. 1 КТ/ на 09.01.2020 г. М. Т. се явила лично в училището и депозирала заявление с вх. № ААУ-19/20-Ш-006/09.01.2020 г., с което поискала да бъде допусната да заеме длъжността, на която била възстановена.
Доводите на въззивника, че това е приложимата хипотеза в случая и съдът следва да приеме, че ищцата се е явила на работа в срока по чл.345, ал.1 КТ, съдът намира за неоснователни.
Чрез събраните в производството доказателства е установено, че преди да получи съобщението по чл.345, ал.1 КТ на 06.01.2020 г. ищцата е изявила пред работодателя си желанието си да се върне на работата, на която е възстановена, т.е. установено е наличието на втората хипотеза коментирана в ТР № 3 от 02.12.2021 г. по тълк.д. № 3/2019 г., ОСГК НА ВКС. Както е посочено в нея „ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен“.
В подадено до работодателя, чрез куриер, заявление вх. № AAY-19/20-IN004/11.10.2019 г. ищцата се позовала на определението на Върховния касационен съд, с което не било допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция - СГС, постановяващо възстановяването й на предишната длъжност и на основание чл. 345 КТ поискала да бъде допусната на работа за заемане на длъжността „учител/начален курс/музика“ в ответното училище. Т.е. с това си поведение ищцата е изявила пред работодателя си по друг начин, че желае да се върне на работата, на която е възстановена преди да й бъде връчено надлежно съобщение по реда на чл.345, ал.1 КТ от първоинстанционния съд за връщане на работа.
Разпечатката съдържа 43 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/782b7d8e-9231-42df-8849-507ede232e04