Решение № 33 от 31.01.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1128/2023
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- Михаил Ангелов Алексов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 142, ал. 6 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Перник, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Наташа Т. ДинЕ. като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно наказателно дело № 20231720201128 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 14-2300006 от 11.05.2023г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/лЕ. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
142, ал. 6 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се сочи, че административнонаказателното обвинение не е достатъчно обосновано, тъй като се основана само на писмената декларация, в която е посочен часови диапазон на работа, но не е съобразил, че декларатора може да е използвал не 24-часово изписване на часовете, а 12-часовото им изписване.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт М., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като изтъква, че същото е издадено от компетентен орган предвид приложената заповед на директора на ГИТ. На следващо място се сочи, в рамките на производството са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които да потвърдят извършеното 1 нарушение, като не са допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД, с ЕИК *********, е търговско дружество, то има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР от КТ.
На 20.03.2023г. в 17.20 часа свидетелите Е. Т. и М. Д. извършили проверка на място в обект „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД, находящ се в с. Р., ул. ***.
В хода на проверката установили на място в обекта лицето О.П.Л., което в предоставената му декларация посочило, че работи в „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД на длъжност „Санитар“ с работно време от 7.30 до 7.30 часа. В хода на проверката в коридора имало поставен график за м. март, на който пишело „актуален“ и в който смените били двадесет и четири часови.
В тази връзка с АУАН № 14-2300006/27.03.2023г., съставен от свидетеля Т. била ангажирана административно-наказателната отговорност на „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД за това, че „При извършена на 20.03.2023 г., в 17.20 часа проверка на място в обект на контрол: резиденция за възрастни „Сердика", находящ се в с. Р., ул.
***, стопанисван от "РЕЗИДЕНЦИЯ ЗА ВЪЗРАСТНИ СЕРДИКА" ЕООД, ЕИК:*********, е заварено да полага труд като „санитар", лицето О.П.Л., ЕГН:
**********. В собственоръчно попълнена декларация, лицето посочва че работи в "РЕЗИДЕНЦИЯ ЗА ВЪЗРАСТНИ СЕРДИКА" с. Р. на длъжност „санитар", с работно време от „7.30 до 07.30" часа. В тази връзка е установено, че продължителността на работната смяна на О.П.Л. на 20.03.2023г. е 24 часа.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 14-2300006 от 11.05.2023г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/лЕ. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ.
Видно от показанията на св. О.Л. при попълване на декларацията тя технически е сбъркала, без да е искала е написала, че работи от 7.30 до 7.30 часа, като иначе заявява, че работи на 12-часови смени, като се редуват дневна смяна, нощна смяна и два дни почивка. Свидетелката е категорична, че фиксирания от проверяващия график за месец март 2023г., находящ се в коридора на обекта тя не го е виждала.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни 2 доказателства - показанията на свидетеля М. Д., свидетеля Е. Т. и свидетеля О.Л..
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Д. и свидетеля Т. като от същите се изясняват обстоятелствата по протичането на процесната проверка, както и установените в хода на проверката обстоятелства, които намират пълно потвърждение в приобщените по делото писмени доказателства, в частност факта на извършената проверка на място на 20.03.2023г., както и снетите писмени сведения от заварен на място работник. Съдът възприема в цялост и приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.
Съдът не кредитира показанията на св. О.Л., че при попълване на декларацията е допуснала техническа грешка, като е вписала като край на работното време 7.30 часа вместо 19.30 часа. На първо място нейните показания следва да се преценяват оценявайки обстоятелството, че тя и към момента на провеждане на разпита работи при жалбоподателя. На следващо място показанията й в частта, че никога не е виждала предявения й график са нелогични, графика е поставен на видно място в коридора на обекта, останалите свидетели се категорични че този график е бил наличен към момента на извършване на проверката. Фотоснимка на същия е приложена по административно-наказателната преписка. На графика явно личи, че на същия са били поставяни многократно кабарчета, от което може да се направи извода, че той е бил наличен на посоченото място за дълъг период от време. Именно анализирайки показанията на свидетелката О.Л. съпоставени с писмените доказателства, другите гласни показания и отчитайки трудовата й заетост при жалбоподателя, съдът намира, че показанията й в частта им относно допусната техническа грешка и дванадесет часова работна смяна не следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, като разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, се явява основателна по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 142300006 от 27.03.2023г., издаден от главен инспектор при ДИТ Перник, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели.
3
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, и с участието на управителя на дружеството с връчване на препис от същия. Актът отговаря на изискванията за съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН или други процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съдът намира, че при съставяне на акта не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на наказателното постановление. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателят. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема становището на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма От показанията на свидетелите Д. и Т. и от писмените доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на трудовото законодателство. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е било допуснато нарушение на посочените в НП разпоредби на Кодекса на труда. От друга страна „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД, представлявано от жалбоподателят безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява юридическо лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно текста посочената за нарушена норма максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 36 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В конкретния случай с помощта на гласните и писмените доказателства се установява, че работника О.Л. е положил труд на смяна с продължителност по-голяма от 12 часа. Видно от събраните гласни доказателства работника О.Л. е заварен на работното си място, полагайки труд.
4
Същият собственоръчно е попълнил декларация в която е описал продължителността на работната си смяна.
Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоб а . В настоящото административнонаказателно производство сме изправени пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието е лишено от воля и не може да се търси вина.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „Резиденция за възрастни „Сердика“„ ЕООД.
Съдът намира, че случаят не е за маловажен. Необходимостта от непрекъсната седмична почивка на работника, не по-малко от 36 часа е приета от законодателя на базата на влиянието на трудовия процес върху човешкия организъм. Тази почивка е необходима на всеки работник, за да може да бъде възстановена работоспособността му. Съдът намира, че спазването на конкретната норма от трудовото законодателство е от изключително значение за опазване здравето на всеки един работник. Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да се приеме, че конкретното нарушение е маловажно.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е определо наказание около минималния размер предвиден в закона, което е справедливо и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лЕ..
Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/782b4fac-bb46-4b7b-8227-0c074112c414