Решение № 483 от 03.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Русе, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520104577 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Д. П. Н. от гр. Русе против „Русенска строителна компания“ АД, гр. Русе с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е била назначена на длъжност „г.с.“ по трудов договор с ответника. На 04.03.2025 г. отправила до работодателя си писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради забавяне изплащането на дължимото трудово възнаграждение. Твърди, че работодателят не й е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2024 г., м.януари и м.февруари 2025 г., както и полагащите й се обезщетения за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск. Претендира заплащането на следните суми: сума в размер на 1491,17 лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., сума в размер на 1491,17 лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г., сума в размер на 1491,17 лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г., сума в размер на 1729,51 лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и сума в размер на 2594,30 лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 33 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост и частична основателност на исковете, оспорвайки ги по размер. Признава, че към момента на прекратяване на ТПО дължимите на ищеца трудови възнаграждения след приспадане на 1 законовоопределените удръжки са възлизали на 1491,71 лв. за м.декември 2024 г., 1491,18 лв. за м.януари 2025 г. и 1491,18 лв. за м.февруари 2025 г., дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ възлизало на 1740,53 лв., а дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск било в размер на 2853,69 лева. Ответникът релевира възражение за прихващане на сумата от 1639,51 лв., която била получена от ищцата без основание, в брой на касата на ответното дружество по РКО, срещу представени фактури за гориво и разписки за маршрутна карта на автомобил ....., който не бил собственост на ответното дружество.

С протоколно определение от 13.03.2026 г. е допуснато изменение на част от предявените искове чрез увеличаване на размера им съобразно посочените от ответника в отговора на исковата молба размери на дължимите суми, както следва: искът за неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието е увеличен от 1729,51 лв. на 889,92 евро (1740,53 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, а искът за неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 33 дни неизползван платен годишен отпуск е увеличен от 2594,30 лв. на 1459,07 евро (2853,69 лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и е видно от представените писмени доказателства – допълнително споразумение от 30.04.2022 г. към трудов договор № 3/27.03.1996 г. и заповед № 25/04.03.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение, че ищцата Д. П. Н. е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „г.с.“, при пълен 8-часов работен ден, с трудово възнаграждение съгласно представеното допълнително споразумение от 30.04.2022 г. към трудов договор в размер на 1530 лева, което трудово правоотношение е било прекратено на 04.03.2025 г. на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, като към момента на прекратяването не са били изплатени на ищцата дължимите трудови възнаграждения за м. януари, февруари и март 2025 г. и обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.

Ответникът не оспорва, че не е изплатил паричните си задължения към ищцата за горепосочените суми, но противопоставя на ищцата възражение за прихващане на сумата от 1639,51 лв., за която твърди, че е получена неоснователно от ищцата от касата на дружеството без законово основание.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. П., М. Т., Б.

Г., Д. Н., Н. Ш. и Д. С..

Приложени са писмени доказателства – разписки за маршрутни карти за камион с рег.

№ ....., РКО, издадени на Д. Н. за маршрутни карти, извадки от касова книга, РКО, издадени на Д. Н. с изписани номера на фактури, ведно с приложени фактури за закупено гориво.

Сумите от данъчните фактури за закупени горива и от разписките за маршрутни карти са на 2 обща стойност, съответстваща на стойността на получените от ищцата суми по приложените РКО.

От показанията на свид. Г. П., Н. Ш. и Д. С. се установява, че свид. Г. П. през 2024 г. работел в ответното дружество като охранител, но притежавал камион – бетоновоз – 5 куб.м Шкода Мадара с рег. № ......., с който извършвал транспортни услуги на дружеството- превоз на бетон, въпреки че не притежавал лиценз. Услугите били извършвани лично от Г. П., след възлагане от свид. Ш., който заемал ръководна длъжност, със знанието на представляващите дружеството, при по-малки заявки, когато самият обект предразполагал да влезе само този камион, който бил по-малък или когато обектът бил в центъра на града и доставката не можело да се извършва с голям камион. Свидетелите посочват, че при транспорт извън града се попълвали маршрутни карти, които се заплащали само с банкова карта от гл. счетоводител Д. или от Ш., ако тя отсъствала. От дружеството издавали на Г. П. маршрутни карти и експедиционни бележки. Той получавал пари в брой за извършените транспортни услуги от клиентите на обектите.

Представляващият дружеството П.Д. в с.з. на 25.11.2025 г. признава, че в извънработно време Г. П. е извършвал услуги на дружеството, като транспортирал със собствения си бетоновоз бетон до някои обекти или е намирал клиенти на дружеството, но Д. отрича да е разпореждал на ищцата да издава маршрутни карти.

От показанията на свид. Д. Н., М. Т., Б. Г. и Н. Ш. се установява, че според обичайната практика в ответното дружество, установена със знанието на ръководството, за изпълнение на заявки със служебните автомобили, лицата, които управляват съответното МПС, получавали суми за зареждане на автомобилите с гориво по устно разпореждане на ръководството – изпълнителните директори или свид. Ш., от касата на дружеството, като подписвали РКО. При липса на парични средства в касата, такива се предоставяли от Н. Ш., М., П.Д., от главния счетоводител Д.. Когато средствата се предоставяли от други лица, а не от касата, не се издавали РКО. След зареждане на гориво от обществена бензиностанция, шофьорите вземали фактура или касов бон и ги предавали на лицето, от което са взели съответните суми. Свид. Ш. пояснява, че при липса на пари в касата лично той е предоставял на шофьорите свои лични парични средства, като с РКО си осребрявал дадените лични средства, когато в касата имало наличност. Свид. Д. С., работила в ответното дружество като икономист труд и касиер в периода 2008 г. – 2025 г., посочва, че Д.

Н. и Н. Ш. са заплащали маршрутни карти със собствените си дебитни карти, като за възстановяване на сумите свид. С. издавала РКО. Свид. С. сочи, че за превозното средство на Г. П. също се издавали маршрутни карти. Според свидетелката С., на Д. Н. се възстановявали парични суми и за горива и материали, след като ги е заплатила със свои лични средства. Свид. С. заявява, че често е нямало пари в касата, за което уведомявала ръководството, но теглела от банката средства само, когато й е било наредено.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото са логични, последователни и непротиворечиви, основани са на техни лични наблюдения при работата им в ответното дружество и не противоречат на писмените доказателства по делото.

3

От приетата по делото и неоспорена от страните първоначална съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е осчетоводило задължения на Д. Н. за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. в размер на 3640,60 лв., от които дружеството претендира чрез възражение за прихващане сума в размер на 1639,51 лв., както следва:

189,47 лв. – за заплатени маршрутни карти за МПС с рег. № ....., което не е собственост на „Русенска строителна компания“ АД и не е начислен в счетоводството на ответника и 1450,04 лв. – за закупено гориво, с приложени фактури, в които не е изписан рег. номер на съответното МПС и без приложени пътни листи. Съдът кредитира експертното заключение по първоначалната експертиза, като счита същото за пълно, обосновано, компетентно и отговарящо на поставените въпроси.

Според допълнителното заключение по ССчЕ, оспорено от ищцата, в процесните периоди към датите на фактурите и РКО, приложени по делото, в касата на дружеството е имало парични средства в брой, налични средства е имало и по банковата сметка на ответника в „Алианц Банк България“ АД. Вещото лице е формирало своите изводи относно наличностите в брой в касата на дружеството въз основа на представена от счетоводството на ответника електронна касова книга. От показанията на касиера Д. С. обаче се установява, че в касата на дружеството често е нямало пари в брой и касовата книга е водена само на хартия, ръкописно. Свид. С. сочи, че е описвала касата в края на месеца. Относно изписания текст в извадката от касовата книга на л.73 от делото – „Алианц банк АД – 15 000“ твърди, че означава, че тази сума е изтеглена от банката и заприходена в касата. Съдът кредитира допълнителното заключение по назначената ССчЕ в частта относно наличностите по банкова сметка на дружеството, като счита същото за обективно и кореспондиращо на останалите доказателства по делото, но не и в частта относно наличностите в брой в касата на дружеството за процесните периоди, тъй като изводите на вещото лице в тази част са основани на представена от ответника електронна касова книга, за която не е ясно кога и от кого е съставена, доколкото касиерът на дружеството към датите на издаване на процесните РКО – свид. С. твърди, че е водена касова книга единствено на хартиен носител и копие от тази книга е приложена по делото. Всички разпитани по делото свидетели, работили като шофьори при ответника, са единодушни, че когато по информация на касиерката в касата няма наличност, те са получавали парични средства за зареждане на служебните автомобили с гориво от Ш., Д., М. или от ищцата Д. Н.. От свидетелските показания категорично се установява, че лицата, предоставили лични средства на шофьорите, впоследствие ги отчитали чрез представяне на фактури или касов бон, при което средствата са им възстановявани от касата при наличие на средства, за което им се издавал РКО. Свидетелите сочат, че такава е била организацията на работните процеси при ответника, разпорежданията са давани устно от представляващите дружеството или Ш. и този ред на разходване и отчитане на средства е бил известен на ръководството на дружеството.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита същите за логични, последователни и непротиворечиви, основани на техни лични наблюдения при работата им в ответното дружество и не противоречащи на писмените доказателства по 4 делото.

Съдът намира, че по делото не са събрани други доказателства, които да са относими към предмета на производството и които да подлежат на обсъждане в настоящия съдебен акт.