Решение № 160 от 29.09.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Силистра, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20233420200514 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „СТРОЙ-МАЛ” ЕООД, ЕИК 205975093, седалище и адрес на управление- с.С., представлявано от управителя Г. А. М. обжалва Наказателно постановление № 19-2300139/ 11.07.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра, с което му е било наложено административно наказаниеимуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.89, т.1, б.“б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Администрпативно-наказващ орган – Д. Д. Д., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Силистра, надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява проц.представител- ст.юристконсулт И. А., упълномощен и приет от съда.

Жалбоподателят ”Строй-Мал” ЕООД, надлежно уведомен, явява се представителуправителя на дружеството Г. А. М. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя М. Д. Г. и свидетелите по акта Р. М. П. и М. С.

Д., от които се явиха актосъставителя Г. и свидетеля по акта И., дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по 1 делото.

Вторият свидетел по акта- М. С. Д. въпреки редовното си призоваване не се яви, като по данни на проц.представител на АНО- ст.юрисконсулт А. , служителката е в разрешен платен годишен отпуск, който съвпада с датата на насрочване и провеждане на настоящото съдебно заседание. Същата се намира извън границите на гр.Силистра. Представени са заверени копия на Молба с вх. № 23010718/15.08.2023г. и Заповед № ЧР/О2656/15.08.2023г., поради което съда счете, че фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена и без нейния разпит и даде ход на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.06.2023г. в 10,00 часа е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект: „Внедряване на мерки за енергийна ефективност и осигуряване на достъпна среда в сградата на детска ясла „Детска радост“, гр.Силистра, ул.“Бойка войвода“ № 11, с изпълнител на СМР „Строй-Мал“ ЕООД. По време на проверката било установено от проверяващите органи на Д“ИТ“- Силистра, че на обекта имало заварени работници, извършващи строително-ремонтни дейности, работейки върху изграденото 3-етажно скеле по югозападната фасада на сградата, като извършвали поставяне на изолационни плоскости по фасадата и шпакловка. С цел предотвратяване на паданията от височина като елемент на скелето е следвало да се монтира защитна бордова лента за крака. Органите на Д“ИТ“Силистра установили по време на проверката, че управителя е допуснал до работа работниците да работят върху скелето при липсващи елементи от него- не е монтирана защитна бордова лента за крака на цялото скеле, включително и участъците, където са работили работниците в момента на проверката, а именно югозападната фасада на сградата.

На 23.06.2023г. с уведомително писмо с вх. № 23076843/ 23.06.2023г. в Д“ИТ“Силистра е бил представен снимков материал за състоянието и осигуряване на безопасността на монтираното скеле на сградата.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя „Строй-Мал“ ЕООД бил съставен АУАН № 19-2300139/ 20.06.2023г., който бил съставен и връчен на законния представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.413, ал.2 от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Г. и свидетелят по акта И.; писмени – копие на Удостоверение № 317/20.03.2023г. /л.7/; копие от Удостоверение № 355/20.03.2023г. /л.8/; копие на Информационна табела /л.9/; заверено копие на НП № 192300139/11.07.2023г. /л.10-11/; заверено копие на АУАН № 19-2300139/20.06.2023г. /л.1213/; заверено копие на Уведомително писмо с вх. № 23076843/23.06.2023г. /л.14/; снимков материал /л.15-л.21/ и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

2

Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

АУАН № 19-2300139/ 20.06.2023г. и обжалваното НП № 19-2300139/ 11.07.2023г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.89, т.1, б.“б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата, поддържани от него и в съдебно заседание, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като незаконосъобразно. Проц.представител на АНО оспорва възраженията и излага доводи, въз основа на които счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Претендира и разноски по делото.

По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и проц.представител на АНО съда счита следното:

По първото от възраженията в самата въззивна жалба, следва да се има предвид, че не са допуснати, както при съставянето на акта, така и при издаване на НП, твърдените нарушения на ЗАНН и в частност чл.42 и чл.57, ал.1 от процесуалния закон. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано детайлно и изчерпателно, със съставомерните му черти - определена е датата и мястото на извършване на самото нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Правилно е определена и личността на административнонаказателноотговорното лице, в случая работодателя на търговско дружество „СТРОЙ-МАЛ“ ЕООД, в качеството му на работодател по § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ. В този смисъл, не са създадени пречки, от формална страна, нарушителят да се запознае със състава на осъщественото нарушение и да организира адекватно и пълноценно защитата си спрямо санкционния акт.

По съществото на самия спор, настоящия съдебен състав счита, че както от приложените към административнонаказателната преписка доказателства, така и от събраните гласни такива в хода на настоящото съдебно производство, по безспорен начин се установи извършването на самото нарушение, а именно необезопасяването на строителното скеле, което е използвано при работата на самия строителен обект.

В конкретния случай няма абсолютно никакво значение, че както твърди жалбоподателя, само преди 2 дни преди проверката е започнало саниране на самата сграда, с оглед задължението на работодателя преди започване на строително-монтажни работи да обезопаси използваното работно оборудване, в случая строителното скеле и едва тогава да възложи извършването на самостоятелна работа от наетия към дружеството персонал.

3

Що се отнася до разминаването между мотивите и диспозитива на обжалваното НП, настоящия съдебен състав счита, че няма противоречие или колизия. В самите мотиви ясно, точно и категорично са изложени белезите на самото нарушение, като правилно е определена и самата санкционна норма, в случая чл.413, ал.2 от КТ, която предвижда налагане на административно наказание по вид „Имуществена санкция“ на работодатели, които не спазват изискванията и не осигуряват безопасна и здравословна работна среда. В този смисъл между нарушената разпоредба и наложеното наказание съществува причинна връзка и единност, което по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя на този етап от самото административнонаказателно производство.

Следващото искане, което се съдържа в самата жалба и се поддържа в настоящото производство е за преквалифициране на нарушението, съответно по чл.28 от ЗАНН като маловажно такова. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че не са налице признаците на маловажен случай на нарушение спрямо цитираната разпоредба. Нещо повече, с тълкувателно решение № 3 по Тълкувателно дело от 2011г., Върховния административен съд се е произнесъл, че състава на маловажно нарушение по чл.415в, сега ал.1 изключва общото приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е налице е колизия между общия и специален закон, като ударението и приложението пада върху материалния закон, какъвто се явява КТ, т.е. той е специалния закон, който подлежи на правоприлагане.

Дори и хипотетично да се възприеме довода на жалбоподателя за приложението на чл.28 от ЗАНН, то съда счита в тази насока, че в настоящата хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл.11 и чл.28 от ЗАНН във вр. чл.93, т.9 от НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от КТ. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. чл.93, т.9 от НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

От друга страна не са налице предпоставките за приложението на привилегирования състав на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като за нейното приложение е необходимо наличието на две кумулативно дадени материалноправни предпоставкипървата, от които е нарушението да е своевременно, веднага, на момента отстранено и втората предпоставка - от него да не са настъпили вредоносни последици за наетия персонал. В конкретния казус е видно, че по делото не са събрани доказателства за своевременното отстраняване на нарушението. В тази връзка, следва да се посочи, че нарушението е установено на 07.06.2023г., а снимков доказателствен материал е депозиран в 4

Д „ИТ“ 16 дни след това - на 23.06.2023г., и то след съставянето на АУАН-ът от 20.06.2023г., т.е. няма данни, които да водят до извода и да обосновават твърдението, че самото нарушение е отстранено веднага след неговото установяване по реда, определен в КТ. Има 16-дневен срок от момента на установяването до момента на прилагането на доказателствата за предприетите действия за обезопасяване на опасното работно оборудване, в случая строителното скеле на самия строителен обект.

Всичко това е дало основание АНО да не приложи привилегирования състав на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ и да се позове при самото административно наказване на общия състав по чл.413, ал.2 от КТ, който предвижда минимална санкция в размер на 1 500 лева. В този смисъл, настоящия съдебен състав счита, че изводите, направени от АНО не са правилни и законосъобразни, тъй като при определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като е определил размера на наказанието в предвидения от закона, но значително над минималния размер. Както е видно от материалите по делото, въпреки, че нарушението не е било отстранено веднага след проверката, то същото все пак е било отстранено, няма данни за налагане на наказания на жалбоподателя за неспазване разпоредбите на КТ, въпреки, че от страна на проц.представител на АНО се излагат такива доводи. Дори и хипотетично да се възприеме довода на АНО, че спрямо наказаното лице са били налице и други нарушения, санкционирани с други НП, то същите към момента на издаването на настоящето НП не са били влезли в законно сила, поради което и съда не може да ги приеме като отегчаващи вината обстоятелства, водещи до по-високо наказание.