Присъда № 11 от 04.03.2026, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 11, постановена на 04.03.2026г. по НЧХД № 995/2025г. по описа на Районен съд - Търговище.

Подсъдимият Д. А. Х., ЕГН ********** от ********** е предаден на съд с обвинение по чл.130, ал.2 от НК - за това, че на 07.06.2024 г. в ********** причинил на В. Я. С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частната тъжителка С. против подсъдимия Х. за сумата от 10 000лв. /5 112,92 евро/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка поддържа частното обвинение като безспорно доказано. Намира фактическата обстановка, описана в тъжбата за доказана и пледира за осъдителна присъда.

Счита, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено най - тежкото наказание, предвидено в закона, а предявеният граждански иск - да бъде уважен в пълен размер. Претендира в полза на тъжителката да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен, отрича да е нанасял удари на тъжителката и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс.Х. намира обвинението за недоказано и пледира за оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения граждански иск като недоказан по основание и размер. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В тъжбата се твърди следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. и тъжителката С. били съученици в 12 клас през 2024 г.

Двамата имали и интимна връзка, която продължила и след като С. станала свидетел как Х. нанесъл побой над бившата си приятелка.

С течение на времето подсъдимият започнал да налага забрани и ограничения на тъжителката, които тя търпяла с надеждата, че той ще се промени.

На 07.06.2024 г. двамата се разхождали с автомобила на подсъдимия в **********. Той шофирал, а тя се возела на предната дясна седалка. Помежду им възникнал скандал и докато се карали, подс. Х. нанесъл на С. удари с ръце в областта на лицето. Ударите били силни и внезапни, главата й отскочила и се ударила в стъклото на дясната врата. Тя се разплакала, а подсъдимият тръгнал с колата към **********. Наближавайки изхода на **********, тъжителката поискала да слезе. Подс.Х. спрял автомобила и започнал да я души с двете си ръце. След като се отскубнала, С. излязла от колата и побягнала. Подсъдимият я настигнал, ударил я и тя паднала на земята. В този момент към тях се приближил мъж, който видял какво се случило и попитал тъжителката дали се 1 нуждае от помощ. Предложил да я откара с неговата кола, но тя му отказала, тъй като не го познавала. Тогава мъжът предупредил подсъдимия, че ако разбере, че нещо се е случило с тъжителката, ще сезира полицията.

Подсъдимият върнал С. с автомобила си в града и тя се прибрала. Била много уплашена, лицето й се подуло и зачервило на мястото на ударите, имала белези по шията от душенето.

Тъжителката не споделила с родителите си за случилото се, а им казала, че се е ударила. През следващите дни подсъдимият стоял с автомобила си пред дома й и наблюдавал дали няма да излезе. След това на два пъти я преследвал с колата си. Вторият път С. се возела в кола с приятелка и нейния приятел, който шофирал и тогава едва не се стигнало до бой между двамата мъже. Тази случка накарала тъжителката да съобщи на родителите си за случващото се и за това, което й е причинил подс.Х.. С майка й подали жалба в полицията и след това се снабдила със съдебно- медицинско удостоверение след преглед от съдебен лекар. От същото било видно, че тъжителката е получила оток с бледосинкав цвят по долния клепач на лявото око по цялата му ширина и дължина, белег от охлузване по задната повърхност на лявата предраменница в горната й трета, които са й причинили болка и страдание.

По подадената жалба било образувано ДП № 464/2024г. по описа на РУТърговище за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.2 от НК, наказателното производство по което било спряно с влязло в сила постановление на РП- Търговище, в което било прието, че са касае за престъпление от частен характер.

За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът изслуша обясненията на подс.Д. Х., показанията на свидетелите Х. Д., Т. Н., С. И., Я.

М., Н. К., Е. Б., взе предвид заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, съдебно - медицинското удостоверение № 190/ 04.07.2024 г., издадено на тъжителката С., писмените доказателства по ДП № 464/2024г. по описа на РУ - Търговище, както и останалите писмени доказателства по делото.

Приложеното съдебно- медицинско удостоверение № 190/04.07.2024г.

/СМУ/ доказва, че при извършен на 04.07.2024г. преглед от съдебен лекар са установени следните увреждания на тъжителката С. – оток по долния клепач на лявото око, белег от охлузване по задната повърхност на лявата предраменница в горната й трета.

По делото бе назначена и съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От заключението по СМЕ се установи, че посочените увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, при удар /триене с/върху такива предмети, и в съвкупността си са обусловили болка и страдание. В заключението си вещото лице е отбелязало, че от датата на заявения от пострадалата инцидент -07.06.2024г. до датата на прегледа в ОСМ при МБАЛ Търговище, когато е издадено и СМУ – 04.07.2024г., са изминали 27 дни.

2

Поради това, не е възможно по категоричен начин да се заключи, че описаните увреждания са получени при конкретния инцидент. Този извод бе потвърден от вещото лице и в с.з.

За обосноваване на частното обвинение бяха разпитани четирима свидетели - Д., Н., И. и М.. Анализирайки показанията им, съдът отчете факта, че никой от тях не е възприел лично нанасяне на удари или душене на тъжителката от страна на подсъдимия.

Св.Д., за който в тъжбата се твърди, че е очевидец на Д.ието, обясни, че на 07.06.2024 г. на пътя за конната база видял едно момиче да бяга, а след нея да бяга подсъдимият. После забелязал момичето на земята, а подсъдимият да ръкомаха над нея. Тогава запалил колата и отишъл до тях. Видял, че момичето било разплакано, а подсъдимият бил изнервен. Свидетелят, сочен като очевидец, заяви изрично, че физическо насилие и нанасяне на удари не е възприел, както и не е видял следи от насилие по пострадалата. Същият обясни, че забелязал двете лица „в далечината“, от разстояние 500 м. преди да тръгне към тях, което и обективно поставя под съмнение точността на възприятието му.

Св.Н. и св.И. – приятелки на тъжителката, не разполагат с лични впечатления от случая. Същите възпроизведоха разказаното им от С., като според св. Н. подсъдимият упражнил насилие спрямо нея в автомобила, а след това и извън него, а според св.И. проявил агресия само в колата, където я ударил и душил. Според последната, тъжителката не е споделяла, че е излязла от автомобила.

Въпреки, че както св.Н., така и св.И. са имали близък контакт със С. в дните след визирания случай, св.Н. не е видяла по тъжителката следи от насилие. За разлика от нея, св. И. заяви, че два -три дни след случая е възприела такива - синини по ръката и по врата на С., но не и по лявото око, каквито са констатирани от съдебния лекар на 04.07.2024г.

Св.Н. първоначално заяви, че тъжителката й споделила за случилото се докато били навън. По –късно посочи, че й разказала по телефона и тогава не били излезли. Описа и два последващи случая, при които подсъдимият преследвал С., настоявайки да говори с нея. При първия, ситуацията се състояла на паркинга на „**********“ в **********, а при втория случай – след като тъжителката излязла с приятели от кафе „**********“.

Първоначално св.Н. бе категорична в показанията си, че случката до кафе „**********“ е била на 07.06.2024г., а впоследствие допусна възможността на тази дата да са били нанесени процесните удари на тъжителката. Св.И. от своя страна посочи, че случаят, за който С. им споделила, бил в началото или в края на месец юни, но не помни конкретна дата.

От изложеното е видно, че двете свидетелки, които не са възприели лично случая, преразказвайки чутото за него от тъжителката, не дават категорична, точна и еднаква информация – кога точно се е случил инцидентът, за който С. им разказала и и как точно се е развил. Не дават 3 еднозначна информация и за видимото състояние на тъжителката към този момент.

И двете свидетелки посочиха, макар и не дословно, че при случая, който започнал пред кафе „**********“ и завършил до Първа гимназия в града, възникнал конфликт, при който подс.Х., визирайки тъжителката, казал: „Аз й ударих само два шамара, нищо толкова не съм направил“. Тези данни са лишени от конкретика. Не се установява с изреченото подсъдимият да е визирал свои действия, извършени на 07.06.2024г.

Св. М. – баща на тъжителката, също не е очевидец. Същият свидетелства за цялостните проблемни отношения на дъщеря му с подсъдимия. Според св.М., процесният случай се е състоял на 07.06.2024. На 08.06.2024 преди обяд дъщеря му и св.Н. му разказали за него. Тогава видял, че дъщеря му имала синини около врата, и под лявото око. Същият ден отишли до полицията и подали сигнал срещу подс.Х..

Така представените от св.М. данни не съответстват на хронологията на събитията, описана от св.Н. и св.И.. Опровергават се и от материалите по ДП № 464/2024г., от които е видно, че сигналът до РУ- Търговище е подаден на 22.06.2024г., а не на 08.06.2024г. Последното поражда несигурност и относно датата, на която същият е възприел телесните увреждания на дъщеря си, имайки предвид и че непосредствено след 07.06.2024г. нито св.Н., нито св.И. се видели синини по окото на тъжителката.

Предвид изложеното, съдът прие за доказано обстоятелството, че към 04.07.2024 г. пострадалата е имала уврежданията, описани в СМУ. Според вещото лице обаче не може да се направи категоричен извод, че те са причинени точно на 07.06.2024 г. Както бе посочено, няма очевидец, който да е възприел причиняването им от подсъдимия на тази дата. Съгласно съдебната практика /Решение №19 от 19.03.2019 г. по н.д. № 1108/2018 г., II н.о. на ВКС, Решение № 119 от 12.03.2001 г. по н.д. № 39/2001 г., II н.о. на ВКС и др./ е допустимо постановяване на осъдителна присъда и въз основа на косвени доказателства, но само когато същите са непротиворечиви и в съвкупността си водят до единствено възможния извод относно основния факт, изключвайки всяка друга хипотеза.

В случая предвид обстоятелството, че и тримата свидетели - Н., И. и М., предоставиха информация за случая, която са получили единствено и само от тъжителката, а същевременно в показанията им са налице посочените по-горе несъответствия, разминавания и противоречия, съдът намира, че същите не са в състояние да обосноват такъв безспорен и несъмнен извод, респ. да опровергаят версията на подсъдимия относно процесните събития. Тя не се опровергава и от показанията на св.Д., който макар и да е участвал в тях, не е видял физическо насилие над пострадалата.

В обясненията си, които освен средство за защита, са и доказателствено средство в процеса, подс.Х. отрича да е удрял тъжителката. Твърди, че двамата със С. се скарали, като поводът бил, че тя пушела в колата му, с 4 което той не бил съглА.. Затова спрял автомобила и й казал да пуши навън, при което тя се разплакала и изтичала на поляната, като заявила, че не иска подсъдимият да й налага забрани, да й казва какво да прави. Двамата продължили да се разправят, като подс.Х. й казал, че тогава е по-добре да се разделят, а тя продължавала да плаче клекнала на земята. Тогава дошъл един мъж и започнал да говори с нея, като въпреки предложението той да я закара с колата си, тъжителката се качила в автомобила на Х..

Като свидетели по делото бяха разпитани майката на подсъдимия – св.К. и св.Б. – негов съученик, които свидетелстваха, че подс. Х. и тъжителката С. поддържали близки отношения и след 07.06.2024 г., като в средата на м.юни 2024г. били заедно и на море. Съдът намира, че тези данни не се опровергават от свидетелите на обвинението, доколкото и св.Н. посочи, че връзката между двамата „тотално“ спряла след случката до кафе „**********“, а на следващия ден била подадена и жалбата в полицията, а тя, както бе посочено, е подадена на 22.06.2024г.