Решение № 16 от 08.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Радомир, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Перник е наложил на жалбоподателя С. Й. В. административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.10.2025 г., около 12:53 ч., на входа на с. П., в посока гр. З., при проверка от контролните органи на ОО „АА“, а именно свидетелите А. Х. А. и К. Д. М., се установило, че жалбоподателят С. Й. В. управлява МПС, марка „М.“, с рег. № ., от категория N3, с 1 прикачено към него ремарке „К.“, с рег. № . от категория O4, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут с. Светля – с.

Друмохар, като при проверката е установено, че водачът управлява и извършва превоз на товари (дървесина) с описаното МПС, оборудвано с дигитален тахограф, марка „Continental Automotive 1381.7550333013“, видно от превозен билет № . от 21.10.2025 г., но не е задействал превключване в режим „друга работа“, като в 7:40 ч. е започнал да товари, товаренето е продължило до 08:47 ч., като за същото време тахографът е бил на период „почивка“, видно от разпечатка от дигитален тахограф от 21.10.2025 г.

Предвид извършената проверка и установеното от АНО административно нарушение, свидетелят А. А., на длъжност „инспектор“ в ОО „АА“, е съставил АУАН № . г., в присъствието на свидетеля К. М..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на така съставения

АУАН, след като е разгледал административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № . г., като е приел, че жалбоподателят С. Й. В. е извършил административно нарушение по чл. 34, § 5, б. „б“, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Тези нарушения са съществени, тъй като нарушават императивните изисквания, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 3, съответно в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, свързани с посочване на мястото на извършване на нарушението, което е съществен реквизит, който индивидуализира самото противоправно деяние. Не е спорно, че в описателната част на АУАН и НП е визирано, че на 21.10.2025 г., около 12:53 ч. на входа на с. П. е била извършена проверка на жалбоподателя, който е управлявал товарния автомобил. Същият е наказан, обаче, за това, че не е използвал правилно превключващия механизъм на дигиталния тахограф, който за периода от 07:40 ч. на 21.10.2025 г. до 08:47 ч. на 21.10.2025 г. е бил поставен в позиция „друга работа“, вместо на „почивка“. Нито в АУАН, нито в НП, обаче е посочено мястото, на което това е извършено. Не е спорно, че процесното нарушение се изразява в действие, породи което и за да се установи къде е мястото на нарушението, АНО е следвало да изясни по ясен и категоричен начин мястото на изпълнение на осъщественото задължение.

По този начин е създадена пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено деяние на кое място е наложено административното наказанието. Това води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на жалбоподателя, което обосновава извод за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на НП.

2

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в случая не се касае за продължено административно нарушение, което не е довършено, т. е. за нарушение, чийто състав се е осъществявал непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било установено на 21.10.2025 г., тъй като жалбоподателят е обвинен за конкретен период от време, през който същият не е използвал правилно превключващия механизъм на дигиталния тахограф.

В тази връзка следва да се отбележи, че фактите, относими към вмененото нарушение, следва да са посочени ясно и категорично в НП, а не да се извличат от правната норма, приета за нарушена или събраните доказателства. В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението както в АУАН, така и в НП, е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова.

По съществото на правния спор съдът констатира, че с АУАН и НП отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“ , т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014. Съгласно цитираната разпоредба водачите задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо, като са посочени 4 възможности (4 вида работни режими) на тахографските апарати: i) време на управление на превозното средство; ii) „друга работа“, което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква „а“ от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; iii) „период на разположение“ по смисъла на член 3, буква „б“ от Директива 2002/15/ЕО и iv) почивки по време на работа или почивки. В настоящия случай в процесното НП липсват мотиви, от които по категоричен начин да се установи, че тахографският апарат е следвало да бъде настроен на някой друг от предвидените в Регламента работни режими, а водачът не е сторил това. Режимът „период на почивка“, на какъвто е бил настроен тахографът на управляваното от жалбоподателя МПС, с оглед нормата на член 3, буква „б“ от Директива 2002/15/ЕО, към която препраща т. iv ) от Регламент (ЕС)165/2014 г., гласи, че са свързани с периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място.

Тези периоди и тяхната предполагаема продължителност трябва да се знаят предварително от транспортните работници, т. е. преди заминаване или точно преди самото начало на въпросния период, или съгласно общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно законодателните условия в държавата-членка, по отношение на транспортните работници, които управляват превозното средство в екип: времето, което прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение.

Доказателства по отношение обстоятелството в какъв режим е бил водачът и 3 осъществявал ли е същият дейност, която попада в обхвата на която и да е от хипотезите за „друга работа“, посочени в легалната дефиниция на режима „друга работа“, не са представени. Липсват доказателства по делото, които са релевантни за доказване съставомерността на деянието, за което е санкциониран В..

В хода на цялото административнонаказателно производство, в това число в съдебната фаза, не са ангажирани каквито и да било доказателства, сочещи на извод за неправилно използване на тахографа. В тази връзка остава неясно на какво основание актосъставителят и АНО са приели, че отразеното в тахографа е неправилно и че тахографът е следвало да бъде настроен в режим „друга работа“. Следва да се отбележи, че в случая нарушението е било възприето като извършено само на база тахографския лист. Очевидно в случая фактите, описани в акта и НП, са приети за настъпили на база на предположение.

Горното обаче е недопустимо в производствата с наказателен характер.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че административнонаказателното обвинение, повдигнато на въззивника, не е доказано, поради което НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.

1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, чийто размер съдът намира за съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Перник, с което на С. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ЖК „З.“ № ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес: гр.

София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на С. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ЖК „З.“ № . сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Радомир, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Перник е наложил на жалбоподателя С. Й. В. административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 34, § 5, б. „б“, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.10.2025 г., около 12:53 ч., на входа на с. П., в посока гр. З., при проверка от контролните органи на ОО „АА“, а именно свидетелите А. Х. А. и К. Д. М., се установило, че жалбоподателят С. Й. В. управлява МПС, марка „М.“, с рег. № ., от категория N3, с 1 прикачено към него ремарке „К.“, с рег. № . от категория O4, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут с. Светля – с.