Решение № 1007 от 30.12.2025, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Казанлък., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510101660 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗС и чл.124, ал.4 от ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.К. с административен адрес - ***, в едно с построените в него сгради и подобрения и монтирани съоръжения. Още преди да придобие изключителните права на собственост върху този ПИ с вече покойния си от 11.04.1998г. баща И.А.М., след като се уволнил от казармата в края на 1987г. през 1988г. с баща му решили до западната граница на този ПИ да монтират навесно защитно съоръжение, като откъм съседния от запад ПИ поставят за ограда метални колони и телена мрежа, а от горната страна в посока изток - запад от неговия ПИ към съседния от запад да поставят покривни ламаринени листове за да може поне частично да защитят леките автомобили, които паркирали там с баща му. Това решили да извършат понеже целия терен, в който паркирали с баща му два леки автомобила от запад на неговия ПИ бил част от бивш дворищен парцел съгласно нотариален акт №67, том I, дело 125 от 08.03.1952г. издаден от Казанлъшки околийски съдия за придобиване право на собственост чрез покупка на недвижим имот от З.Г.З. /негов вуйчо / и П.Г.З. /майка му/ - съответно негови праводатели за придобиване правото му на собственост изцяло върху *** по КККР на гр.К. с административен адрес - ***. Така от края на 1988г. до 11.04.1998г. заедно с баща си осъществявали фактическо владение на това място ивично разположено от западната страна на неговия ПИ, а след смъртта на баща му и до днес го владее еднолично, като там паркирал един от товарните си автомобили, с които извършвал дейност като пътна помощ.

Независимо от факта на осъществено повече от десет години давностно владение върху този дворищен терен, през 2017г. предприел инициатива за 1 изменение на ПУП, като това място и още малко от съседния от запад имот се придадат към неговия ПИ. Първоначално проектът бил одобрен, но по възражения на лица без права върху съседния ПИ, процедурата не била завършена и така останал във фактическо владение на дворното място в границите на навесното съоръжение, което монтирали с баща си през 1988г., което окомерно счита, че било около 100 кв.м. По този повод на 12.07.2018г. в писмен отговор вх.№94-К-2686- 1#3 по регистъра на община К. уведомил кмета на община К., че повече от 10 години, от преди 19.09.2016г. владее терен от около 100 кв.м. от западната страна на притежавания от него поземлен имот, за който било отредено УПИ №II-3316, в кв.77 в гр.К.. Сочи, че след тази дата против него били употребени неистинни и неверни документи и съчинени неистинни и неверни твърдения от страна на община К., за да издаде Заповед №1862/03.11.2022г. на Кмета на Община К., с която било разпоредено премахване на незаконен строеж “пристройка“, изградена в ПИ с идентификатор *** и в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К.. Тази административна заповед оспорил пред Административен съд-*** в хода на а.д.№816/2022г. по описа на СтОС, но не успял да постигне отмяната й и тя била оставена в сила от АС-*** и след това от ВАС. По тази причина в периода от 02.04.2024г. до 20.06.2024г. доброволно премахнал покривната част на монтираното през 1988г. навесно защитно съоръжение и така реално счита, че доброволно изпълнил Заповед №1862/ 03.11.2022г. на Кмета на Община К.. На 25.06.2024г. му било връчено заповедно изявление на заместник кмета на община К. №94-К-26861/21.06.2024г., с което се насрочило принудително изпълнение на Заповедта на 04.07.2024г. от 10:00 часа, най - вероятно за да бъде премахната принудително съществуващата ограда от метални колони и мрежа от запад на неговия ПИ и метална врата от север - съответно очертаваща и защитаваща границите на фактическо владение над имота, който придобил в собственост по давностно владение на основание чл.79, ал.1 от ЗС в периода от 01.01.1989г. до преди 20.12.2022г., когато бил съставен и издаден частично неверния по съдържание акт за частна общинска собственост №4275/20.12.2022г., издаден от кмет на община К.. Установителният иск не попадал в нито едно от ограничителните разрешения дадени в ТР№5/14.11.2012г. по тълк.д.№5/2012г. на ВКС, ОСГТК и бил правно и процесуално допустим, защото имал правен интерес да бъде установена и удостоверена със сила на присъдено нещо тази частична неистинност на този свидетелстващ документ, за който узнал от публичното му оповестяване в имотния регистър воден от Служба по вписванията гр.К., понеже касаел невярно записване на действителното фактическо и правно положение на площта на *** по КККР на гр.К. с административен адрес - гр.К., *** и защото тази неистинност и невярност се използвал от ответника дори и в хода на настоящото съдебно производство, за да бъде найвероятно лишен по противоправен и незаконен ред от фактическо владение и държане на собствения му недвижим имот, индивидуализиран точно в първия му съдебен иск записан в исковата молба. Твърди, че на 10.09.2024г. от 09.00часа до към 12.00 часа лица пратени от заместник кмета на община К., се опитали да поставят оградни колове северно от процесния му имот, като че щели да поставят ограда на *** по КККР на гр.К. с административен адрес гр.К., *** от северната му страна към *** по възлагане на община К.. Наложило се устно да им възрази и да ги уведоми, че за частта, която фактически и правно владеел имало висящ в PC- К. правен спор, до приключването на който всяко действие от страна на община К. и наети от нея 2 лица по премахването на страничните огради на този негов имот и съответно ограничаване достъпа му до него би било самоуправно и би му причинило значителни имуществени и неимуществени вреди и, че те биха били персонално отговорни за това, независимо, че действали по възлагане от страна на община К. - ответник в производството по гр.д.№1660/2024г. по описа на PC К. след като уведомил кмета на община К. за това обстоятелство и правен факт още на 03.07.2024г. с изрично писмено уведомление №94-К2686-1#29 от 03.07.2024г. по регистъра на община К.. Тези действия счита за морално и правно укорими, поради което за да защити правото си на собственост върху дворното място, което владеел повече от 10 години бил принуден да внесе за разглеждане исковата молба. Моли съда да постанови решение с което: По първи иск: Да признае за установено между него Г. И. А., с ЕГН-********** с адрес *** и ответника Община К., с ЕИК:*** с адрес гр.К., ул.“***, представлявана от кмета Г.Г.С., че на основание чл.79, ал.1 от ЗС е придобил правото на собственост на основание осъществено непрекъснато давностно владение продължило повече от 10г./десет години/ в периода 01.01.1989г. до преди 20.12.2022г. продължаващо и към момента на подаване на искова молба върху Поземлен имот /ПИ/ с площ от 62кв.м. находащ се от запад на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К. с административен адрес - ***, с лице на север към *** от 4,20м. и граница от запад на оградна линия с дължина от 17,87м. към ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К., с административен адрес: гр.К., *** №19 и граница на оградна линия с дължина от 2.99м. от юг - към ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К., при граници и съседи : от изток - ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К.; от север *** в гр.К.; от запад - ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К. и от юг - ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К..; По втори иск: Да постанови решение с което бъде установено, че акт за частна общинска собственост, издаден от кмета на община К. с №4275/20.12.2022г. вписан в имотния регистър воден от Служба по вписванията гр.К. с дв.вх.№8 и вх.№8 акт №6 том.1, н.д.6 от 04.01.2023г. е частично неистинен и неверен по отношение на записаната площ на ПИ с идентификатор *** за площта над 1412 кв.м., понеже разликата от 62 кв.м. площ до записаната площ от 1474 кв.м. съставлявали придобитите от него в собственост по давностно владение реални части предмет на установяване по първия установителен иск формулиран в настоящата искова молба. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявения иск за признаване правото на собственост върху реална част от поземлен имот идентификатор *** по КККР на гр.К., придобито въз основа давностно владение за допустим, а предявеният иск за установяване на частична неистинност и невярност на АОС за недопустим. Позовава се на определение №160/30.09.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.

№2488/2020 г. на ВКС, I г.о., решение №41/11.02.2011 г. по гр.д.№1401/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №97/29.03.2011 г. по гр.д.№431/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №321/14.10.2011 г. по гр.д.№1167/2010 г. на ВКС, І г.о., решение №391/10.10.2012 г. по гр.д.№1139/11 г. на ВКС, І г.о., решение №149/12.06.2013 г. по гр.д.№647/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Счита предявените искове за неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба правни и фактически твърдения относно придобиването на имота по давност от ищеца.

Оспорва твърдението, че имотът се владеел от ищеца през сочения в исковата молба период: 01.01.1989г. – 20.12.2022г. Твърди, че имотът бил частна 3 общинска собственост по силата на закона на основанието, посочено в издадения Акт за общинска частна собственост №4275/20.12.2022г., представен с исковата молба, а именно: поземлен имот с идентификатор *** бил общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС– имоти, предоставени в собственост на Община К. по силата на закон, а именно §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Твърди, че имотът бил завладян от ищеца в периода 2003г. – 2007г. и към настоящия момент не била изтекла в негова полза десетгодишната придобивна давност. Възразява срещу твърдението, чe имотът е придобит от ищеца по давност. За периода 31.05.2006г.- 30.12.2017г. и 20.01.2018г. -07.03.2022г. придобивната давност за имоти - частна общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум, въведен с §1, ал.1 от ЗД към ЗС. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Не е спорно, а и от представените заверени копия на нотариален акт №67, том I , дело №125/08.03.1952г. на КРС, нотариален акт №133, том I, дело №224/03.03.1986г. на КРС, нотариален акт №65, том II, рег.№3871, дело №245/27.08.2010г. на Павел Павлов, нотариус с рег.№443 на НК и скица №15447216/29.04.2024г. на СГКК- гр.***, нотариален акт за собственост на недвижим имот -констативен №100, т.III, рег.№4280, н.д.№497/27.09.2007 г., нотариус Иван Генов, с рег.№440 на НК, нотариален акт за продажба на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане №172, т.II, рег.

№4683, дело №317/07.08.2001 г. на нотариус Петранка Куцарова, с рег.№100 на НК, удостоверение за наследници изх.№*** г. и удостоверение за раждане, е видно, че ищецът Г. И. А. е собственик на поземлен имот *** по КККР на гр.К. с административен адрес: гр.К., *** №21, с площ 390 кв.м., с номер по предходен план: 3316, кв.77, парцел II; при съседи: ***, ***, *** и ***; с четири сгради попадащи в имота.

Съгласно скица №15-447232/29.04.2024г. на СГКК -гр.***, поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр.К., ***, с площ 1474 кв.м., с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, с номер по предходен план: 3320, кв.77, парцел I, е отразен като собственост на Община К., и че в имота попада сграда ***: застроена площ 280 кв.м., брой етажи 5, предназначение: Жилищна сграда- многофамилна.

Видно от Заповед №1862/03.11.2022г. на Община К., на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено Г. А. да премахне строеж:

Пристройка, изградена на западната страна към жил.сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., която жл.сграда се намира в ПИ с идентификатор ***, за който е отреден УПИ II-3316, кв.77 по плана на регулация на гр.К..Пристройката е изградена както в ПИ с ид.