Решение № 21 от 29.01.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Нови пазар, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620101309 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** г., поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** г., с който е бил предоставен паричен заем в размер на 1100 лв., при фиксиран лихвен процент - 50 %; ГПР – 62,27%, със срок за погасяване - 4 месеца, на вноски, от които първата в размер на 45,83 лв. и 3 вноски по 397,64 лв. и крайна падежна дата 24.10.2024 г. Страните договорили, по избор на длъжника, обезпечение: поръчител или банкова гаранция, съгл. чл.

6, ал.1 от Договора. Съгласно посоченото в чл. 18, ал. 1 била предвидена неустойка, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6, ал.1 от договора, при непредоставяне на обезпечение, която е в размер на 497,15 лв. Ищецът твърди, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те са част от нищожна кредитна сделка. Ищецът сочи, че процесният договор е нищожен поради неговата изначална недействителност, поради договарянето на договорна лихва, която е в противоречие с добрите нрави, поради значителната й нееквивалентност на насрещните престации по договореното, и водеща до злепоставяне на интересите на потребителя. Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 1

ЗПК , тъй като посочения ГПР е в нарушение на чл. 19, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК. 1 Ищецът твърди, че неустоечната клауза в договора също е нищожна, както и договорната лихва. Счита, че договорената договорна лихва е неравноправна клауза по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Ищецът сочи, че невярното посочване на ГЛП и ГПР е и заблуждаваща клауза в договора с потребителя, което е в нарушение на чл. 68д, ал.1 ЗЗП. Ищецът твърди, че в случая е неприложима нормата на чл.26, а.4 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор, ако те са заместени по право от нормите на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Ищецът счита, че целият договор е нищожен и следва да се прогласи тази негова нищожност на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД.

От ответната страна е постъпил писмен отговор по иска, с който се оспорва иска като неоснователен. Ответникът сочи, че са неоснователни претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит, поради противоречие на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Ответникът твърди, че не е налице сочената недействителност на договора. Ответникът сочи, че договорът е валиден във всички договорени с него параметри главница, лихва, сключен е в изискуемата форма и отговаря на всички изисквания на ЗПК. Оспорва твърдението, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и при липса на добросъвестност и справедливост. Ответникът твърди, че клаузите по договора са индивидуално договорени. Относно клаузата за приложимата лихва, също. Тя била уговорена като фиксирана лихва за целия период на договора, а условията за нея били уточнени с ищеца. Ответникът сочи, че при определянето на ГПР в процесния договор са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Излага мотиви, че ГПР не надвишава критерия на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка не е разход по кредита и не следва да се включва при изчислението на ГПР. Твърди, че договорения лихвен процент по договора е действителен, индивидуално договорен и в съответствие със закона. Ответникът оспорва и твърденията, че договорът е проява на заблуждаваща търговска практика, поради невярно посочения в него ГПР. Ответникът твърди, че договорената неустойка е действителна и същата е в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 8 ЗПК и служи за обезпечение изпълнението по договора. Оспорва твърденията за неравноправност на договора, на основанията по чл. 143 ЗЗП.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на Договор за потребителски кредит № *** г.

Договорът е сключен с предмет заем на парична сума от 1 100 лв., който да бъде 2 погасяван с месечни вноски, общо 4 броя, първата от която в размер на 45,83 лв. а следващите три по 397,64 лева.

Съгласно посоченото в договора, същия е сключен при ГПР 62,27 %, фиксиран лихвен процент от 50%, дата на първо плащане 24.07.2024 г. и с предоставено обезпечение поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя. Посочена е обща сума за плащане-1 238,75 лв.

Съгласно посоченото в чл. 6, ал. 1 от договора, страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с едно от посочените там обезпечения, което да бъде предоставено на кредитора в срок от 2 дни от сключване на договора. Посочено е още в чл. 6, ал. 6 от договора, че договорът не би бил сключен от страна на кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.

В чл. 18 от договора е посочено, че ако потребителят не предостави посоченото в чл.

6 от договора обезпечение, същия дължи неустойка в размер на 497,15 лв. Посочено е също, че неустойката представлява отделно от главницата и лихвата вземане и не се включва при изчисляване на ГПР.

В договора е включен и погасителен план, съгласно който дължимата по договора главница е 1100 лв., договорната лихва е в размер на 138,75 лв., неустойката е в размер на 505,25 лв. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 1744 лв.

По правото:

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Ищецът от своя страна има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тези обстоятелства определят разглеждания договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да има точно посочено съдържание. Съдът намира, че сключения от страните договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, които правят договора недействителен.

Нарушение на чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК.

Съгласно т. 7 от чл. 11, ал.1 ЗПК, в договора следва да се посочи общия размер на кредита и условията за усвояването му.

От посоченото в чл. 18 от договора, че неустойката представлява отделно от главницата и лихвата вземане и не се включва при изчисляване на ГПР се установява, че посочения общ размер на кредита не включва сумата за неустойката, поради което 3 посоченото в договора не съответства на действителното.

Съгласно §1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по чл. 18, ал. 1 не е включена в посочения от кредитора общ размер на кредита и условията за усвояването му.

Съгласно т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В този смисъл, съдът намира, че посочената в договора в чл. 3, ал. 2, т. 10 обща сума за плащане е подвеждаща за потребителя и същия не е могъл да прецени действителният размер на задължението си и последиците от неизпълнението на договорните си задължения.

Нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 9а ЗПК.

Съгласно т. 9 и т. 9а, в договора следва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.

Съгласно посоченото в договора ГЛП е определен в размер на 50 %.

При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В този смисъл са Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС и мн.др. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.

4

Като е надвишен трикратния размер на законната лихва (10 %) още при сключването на договора, то очевидно посоченото в него е в нарушение на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.11 предл. 3-то ЗЗД.

Нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно посоченото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%. Съгласно чл. 19, ал.1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – в разходите по кредита се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.