Решение № 162 от 23.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Смолян, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100056 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. Д. Т. срещу ответника Регионална дирекция „***“- Смолян, с правното основание на чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 2 601,02лева- за положен извънреден нощен труд за периода 19.01.2020г. до 31.12.2022г., 377,05 левамораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 18.01.2023г. до изплащане на вземането.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.Б..

За ответника юриск.Х. оспорва исковете. Представя писмени бележки.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.

Правят се възражения, че следва да се вземе предвид законодателната промяна през сочения от ищеца период 19.01.2020г.- 31.12.2022г.

Неоснователни са изложените в исковата молба аргументи за наличието на празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби и тази празнота да бъде запълнена от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния 1 отчетен период има положен извънреден труд. С оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично фиксиран размер на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд. За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.

Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари, поради което няма неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1. т. 1 от ЗМВР. пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно па по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този смисъл са и съображения и направените изводи в решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022 г.

Видно от диспозитива на цитираното решение „ 1) Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни 2 придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. 2) Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел“. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в други закони.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните искове.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата за съдебно заседание, писмените бележки на ответната страна, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че отработените от ищеца нощни смени през процесния период са 188. За целият период от 19.01.2020г. до 31.12.2022г., ищецът С. Д. Т. е положил 1504 часа нощен труд, от които 160 часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени заедно с дневния без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен труд след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“ е 1536 часа.

Разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата е 192 часа.

Според заключението по ССчЕ общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за исковия период е на стойност 2601,02 лева.

Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до датата на предявяване на иска (18.01.2023г.) по тримесечия е 377,05 лева .

Съдът намира, че предявените искове подлежат на отхвърляне.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за 3 извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.

През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (д.в. бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. Последното не е предвидено в действалата през исковия период нормативна уредба.

С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно решение, не следва да се възприема и дадения вариант от вещото лице със заключението по ССчЕ, съобразно което е поискано и допуснато изменение на исковете. Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР у словията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Според заключението по ССчЕ положеният от ищеца нощен труд е заплатен, но без същите нощни часове да бъдат превръщани в дневни съгласно чл.9 от НСОРЗ. Т.е., в случая, допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е заплатено според приетото в ЗМВР- на база заповед на министъра на вътрешните работи.

След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ.