Решение № 3010 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3010 гр. С. 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110162330 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен e иск от В. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., чрез адвокат М. М., срещу „В.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Л.“, бул. „ Д.у“ №28, бл. „С.“, ет., за прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата на чл.

4, ал. 1, т.2.2 и т.2.3. и чл. 20, ал. 4 от Договор за кредит „В. ” от 03.01.2022г., сключен между страните.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за кредит „В.” от 03.01.2022г., по силата на който получила заем в размер на 800 лв. Ищеца счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т.2.2 и т.2.3. и чл. 20, ал. 4 от процесния договор са нищожни, за което излага подр9обни съображения.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска, като излага съображения за неоснователност.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, е предявен за осъждане на В. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., да заплати на „В.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Л.“, бул. „ Д.у“ №28, бл. „С.“, ет., следните суми: сумата от 731,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит „В.” от 03.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 21.03.2023 г., до окончателното плащане на дължимото; сумата от 62,29 лв., представляваща договорна лихва за периода 04.06.2022г.-03.01.2023г., сумата от 96,94 лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница за периода 04.07.2022 г. до 03.01.2023 г., сумата от 2 1 , 4 8 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора за периода 04.07.2022 г. до 03.01.2023 г., сумата от 85,92 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от договора за периода 04.07.2022 г. до 03.01.2023 г., сумата от 89,50 лв., 1 представляваща начислени такси по чл. 20 ал. 4 от договора за периода 04.07.2022 г. до 03.01.2023 г., сумата от 7,93 лв., представляваща законна лихва за забава по чл. 20 ал. 3 от договора за периода 04.07.2022 г. до 03.01.2023 г., сумата от 15,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху непогасена главница от 731 за периода 03.01.2023 г. до 21.03.2023 г.

Претендират се разноски.

Ищецът по насрещния иск „Мъни плюс мениджмънт“ ООД твърди, че сключил с ответника В. М. Н. Договор за кредит „В.” от 03.01.2022г., по силата на който предоставил заем в размер на 800 лв., като след частично предсрочно погасяване ответника усвоила още 200 лв. Поддържа се, че към датата на предявяване иска задълженията на кредитополучателя са просрочени, поради което претендира всички дължими суми по договора.

В законоустановения срок ответникът по насрещния иск Атанаска Колева Токлуджанова е депозирал отговор. Излага доводи, че процесният договор е нищожен и исковете са неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като в молба от 07.12.2023 г. развива съображения по същество.

Ответникът не се представлява, като в молба от 24.01.2024 г. развива съображения по същество.

По делото са събрани писмени доказателства, приета е съдебно-счетоводна експертиза.

От събраните по делото относими доказателства се установява следното:

Между страните не е спорно и от представен договор за кредит „В.“ от 03.01.2022 г. се установява, че ответникът, в качеството си на кредитодател, се е задължил да предостави на ищцата, в качеството й на кредитополучател, заем в размер на 800,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, кредитополучателят следвало да погасява текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, респ. – съответната част от нея. В ал. 3 от същия член е дефинирано, че текущо задължение представлява сбор от непогасената главница, договорна лихва върху нея, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране на вземанията.

Според чл. 4 страните са договорили срокът на договора да е една година и да се дължи възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница в размер на 0,042% на ден.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т.2.2 от договора ответникът се е задължил да не променя лихвения процент, срещу което ищецът е поел задължение да му заплати такса ангажимент, която според чл. 4, ал. 1, т. 2.3 е в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата. В чл. 4, ал. 1, т. 5 е посочено, че ГПР е в размер на 49,32%. Според чл. 12, ал. 1 страните са постигнали съгласие погасяването на задълженията да се извършва в следната поредност: законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането по чл. 20, ал. 4, неустойка по чл. 15, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, договорна лихва, главница. По силата на чл. 15, ал. 1 кредитополучателят е поел задължение до 5 дни от подписването на договора да даде съгласие за директен дебит за целия срок, като при непредоставянето на такова съгласие е уговорено да дължи неустойка в размер на 2% от усвоената и непогасена главница. В чл. 15, ал. 4 от договора страните са договорили, че в срок до 5 дни от подписването му и до 2 дни от всеки следващ тридесетдневен период на заплащане на текущото задължение кредитополучателят се задължава да предоставя удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на тези задължения са уговорени неустойки в размер на 0,5 % от усвоената и непогасена главница. Съгласно чл.

20, ал. 3 при забава в плащането на което и да е парично задължение кредитополучателят дължи законна лихва за забава. В чл. 20, ал. 4 е уговорено, че при забава в плащането на 2 текущото задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, като е пояснено, че се касае за разходи за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и др.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 03.01.2022 г. ищцата е усвоила сумата от 800,00 лв., а след частично погасяване на 05.04.2022 г. е усвоила още 200,00 лв., като погасената главница по процесния договор е в размер на 269,00 лв. Според вещото лице последното плащане по договора е извършено на 06.07.2022 г., като към този момент са била заплатени суми по процесния договор в общ размер от 551,40 лв., като с тях са погасени задължения, както следва: главница в размер на 269,00 лв., неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер на 82,87 лв., договорна лихва в размер на 43,92 лв., мораторна лихва в размер на 1,02 лв., неустойка за непредоставяне на удостоверение за настоящ адрес в размер на 20,73 лв., такса ангажимент за фиксирана лихва в размер на 84,13 лв., такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие в размер на 29,00 лв., неустойка за непредоставяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК в размер на 20,73 лв. От експертното заключение се доказва, че по процесния договор не са погасени следните задължения: главница в размер на 731,00 лв., неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер на 85,92 лв., договорна лихва в размер на 62,69 лв., мораторна лихва в размер на 7,98 лв., неустойка за непредоставяне на удостоверение за настоящ адрес в размер на 21,48 лв., такса ангажимент за фиксирана лихва в размер на 96,94 лв., такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие в размер на 89,50 лв., неустойка за непредоставяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК в размер на 21,48 лв. Според експерта размерът на мораторната лихва върху главницата за периода от изтичането на срока на договора – 03.01.2023 г., до датата на насрещната искова молба – 21.03.2023 г., е 18,07 лв. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ищеца е водено редовно.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с първоначално предявени искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и с насрещни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По първоначално предявените искове съдът намира следното:

По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също, че кредитодателят – ответникът по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС ).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предвидените в чл. 4, ал. 1, т.2.2 и т.2.3. и чл. 20, ал. 4 уговорки от процесния договор, предвиждащи заплащането на такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, както и разходи за действия по събиране на задълженията и такси за действия по 3 ограничаване на негативните последици при просрочие, са нищожни, поради противоречие със законна - в частност с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е неприложима, тъй като процесните такси се начисляват след като кредитът е вече отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него.

Поради изложеното се налага извод, че горепосочените такси са всъщност печалба за кредитора - надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, което не е спазено. С оглед предходното, съдът намира горепосочените клаузи за неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, следователно нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което исковете на ищеца следва да бъдат уважени, без да се разглеждат останалите основания за нищожност, посочени в исковата молба.

По насрещните искове:

Безспорно е между страните, че са били обвързани от договор за кредит „В.“ от 03.01.2022 г., с посоченото в насрещната исковата молба съдържание, като от съдебносчетоводна експертиза се установи, че ищцата не е заплатила следните задължения по него: главница в размер на 731,00 лв., неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер на 85,92 лв., договорна лихва в размер на 62,69 лв., мораторна лихва в размер на 7,98 лв., неустойка за непредоставяне на удостоверение за настоящ адрес в размер на 21,48 лв., такса ангажимент за фиксирана лихва в размер на 96,94 лв., такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие в размер на 89,50 лв., неустойка за непредоставяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК в размер на 21,48 лв.