Решение № 260007 от 26.08.2020, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 624/2020
- Вид
- Решение № 260007
- Подписан
- 26.08.2020
- В сила
- 18.12.2020
- Състав
- ТАНЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.102 ал.3 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.53 ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№….. гр. Пазарджик, 26.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА при секретаря
Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 624/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М.- С.А.“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., обл. Пазарджишка, ул. „27-ма“ № 6, представляван от С.К.А., против Наказателно постановление № 497980-F533709 от 05.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 235,47 лева Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се явява законовия представител, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано становище за основателност на жалбата. Не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява подробно устно и писмено становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона, като предлага същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в същата доводи и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „М.- С.А.“ е санкционирано с НП при следната приета за установена фактология:
ЕТ подало Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх. № 0000-0063249 на 30.10.2019 г. С оглед на това на инспектори към ТД на НАП Пловдив било възложено да извършат проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката било установено, че за периода 01.08.2018г.- 31.07.2019 г. търговецът бил реализирал облагаем оборот по от чл.96 ал.2 ЗДДС в размер на 50 445,15 лева.
Затова дружеството следвало да подаде Заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.08.2019 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който бил достигнат оборот над 50 000лв.).
Заявлението за регистрация било подадено от представляващия ЕТ на 30.10.2019 г., т.е. със закъснение от 2 месеца и 23 дни. Задълженото лице било регистрирано по ЗДДС на 14.11.2019 г. на основание чл.102 ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421902839090 от 13.11.2019г.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС разписва, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден Акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
При това положение, ако задълженото лице ЕТ „М.- С.А.“ беше изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 21.08.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 14.11.2019 г., лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.
Установено било, че ЕТ осъществявал независима икономическа дейност- експлоатация на кафетерия. Тази дейност се осъществявала в нает търговски обект, находящ се на територията на хипермаркет „***“ в гр.
Пазарджик, на ул. „***“ № 13. За обекта бил въведен в експлоатация ЕКАФП с номер на ФУ DY494220.
При извършена проверка на задълженото лице, било установено и че за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. същото било извършило облагаеми доставки на обща стойност 7 412,80 лв., отчетени чрез ФУ в търговския обект и не било начислено ДДС в размер на 1 235,47 лв.
Размерът на неначисленият ДДС бил определен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС.
Така констатираното било отразено в съставения ПИП
Сер. АА № 1460612/08.01.2020 г.
Въз основа на така установените факти, било прието, че ако ЕТ „М.- С.А.“ е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.09.2019 г.-30.09.2019г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец септември 2019 г., съгласно чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.10.2019 г.
Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвижда санкция за лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в предвидените от закона срокове, като ал.2 на посочената разпоредба предвижда санкция за лицата и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
ЕТ „М.- С.А.“ подало Справка-декларация за ДДС с вх. №
13001671266/12.12.2019 г. в данъчен период месец ноември 2019 г., в която начислило дължимия ДДС за данъчен период м. септември 2019 г. като издало Протокол № 2/14.11.2019 г., включен в отчетен регистър по ЗДДС- дневник продажби.
Нарушението било установено при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с посочения по-горе Акт за регистрация.
Нарушението било за първи път.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, поради което св. Д.А.- гл. инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик съставила АУАН № F533709 от 10.01.2020 г. срещу ЕТ „М.- С.А.“ в присъствието на представляващия ЕТ- С.А., на която бил предявен и връчен срещу подпис.
Срещу така съставения акт било подадено писмено възражение, което не било уважено от АНО, който на 05.03.2020 г. въз основа на АУАН издал атакуваното НП. Последното било връчено лично на представляващия ЕТ по пощата на 07.04.2020 г., видно от известие за доставяне (л.5). Жалбата против НП е подадена от представляващия ЕТ до съда по пощата на 14.04.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.29), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Д.А., които като категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че свидетелката е служебно обвързана с АНО. В същото време този свидетел няма никакъв личен мотив да уличава дружеството-жалбоподател като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е извършено от същото. Св. А. бе категорична, че във връзка с подадено заявление за регистрация по ДДС от ЕТ „М.- С.А.“ било установено, че същото не е било регистрирано своевременно, като същевременно е извършило облагаеми доставки в дейността си, като облагаемият оборот за задължителна регистрация е бил постигнат от ЕТ в един по-ранен момент от момента на подаване на заявлението за регистрация. Св. А. посочи, че търговецът впоследствие е самоначислил дължимия ДДС и го е включил в справката-декларация.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на законовия представител на дружеството-нарушител и в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от с.з. на 30.10.2019 г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е установила, че за периода 01.09.2019 г.-30.09.2019 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на 7 412,80 лева, като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.08.2018 г.- 31.07.2019 г. и бил в размер на 50 445,15 лева. Установи се, че с оглед на така констатираното, ЕТ е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.08.2019 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.). При това положение правилно АНО е приел, че заявлението за регистрация е било подадено от дружеството със закъснение от 2 месеца и 23 дни.
Безспорно е също, че за периода 01.09.2019 г.-30.09.2019 г. ЕТ е извършил облагаеми доставки на обща стойност 7 412,80 лева, представляващи доставки на услуги в кафетерия, отчетени чрез монтираното и въведено в експлоатация ФУ в експлоатирания търговски обект. Установено е, че с оглед на така констатираното, неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на 1 235,47 лева.
С оглед на посоченото, няма съмнение, че ЕТ „М.“ е следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до 07.08.2019 г., но е сторило това едва на 30.10.2019 г., т.е. със закъснение от 2 месеца и 23 дни. В случая става дума за едно продължително бездействие от страна на дружеството, но то осъществява състава на едно друго нарушение, а именно неизпълнение от страна на дружеството-жалбоподател на задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата, когато за същото е възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е подало заявлението.
Процесното нарушение обаче е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък.
Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок- се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на административните органи, че ако ЕТ е бил изпълнил в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 21.08.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 14.11.2019 г. ЕТ дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.
Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78269c9e-a642-44a2-8bbc-6e08435ada4c