Решение № 411 от 12.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Враца, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело № 20221420102619 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание по чл.42, б“б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание, направено от П. И. П., ЕГН:

******, б.ж. на община Враца починал на ***.**.**г., за което е издаден акт за смърт №**/**.**.**г., съставен в гр. Б.

При условията на евентуалност е предявен е иск с правно основание по чл.

30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещанието в полза на ответницата до размера, необходим за възстановяване на запазена част на ищцата от наследството на П.

И. П., ЕГН: **********, б.ж. на община Враца починал на 19.02.2021г.

Ищцата Ю. П. И. твърди, е единствен наследник по закон– дъщеря, на П. И.П., ЕГН: *********, б.ж. на община Враца починал на **.**.***г.

Заявява, че в последните дни от живота си баща й живял при сестра си Д. И. П. в гр. Б. На **.**.**г. направил саморъчно завещание, с което завещал цялото си имущество на Д. И. П.. Завещанието е обявено на **.**.****г. само три дни след смъртта на бащата на ищцата. Същото е вписано в Имотен регистър към Агенция по вписванията на **.**.**г. под №***, дв. Вх. №***, персонална партида **, дело **, том**, акт **, имотна партида **.

Според завещанието цялото си движимо и недвижимо имущество П. И. П. завещава на сестра си Д. И. П.. За завещанието ищцата разбрала случайно през тази година. Ответницата не е уведомила ищцата, че има завещание нито на погребението 1 на П. И. П., нито след това.

Посочва, че като се вземат предвид завещателните разпореждания в процесното завещание, ищцата реално не получава нищо в наследство. Това е така, тъй като единственото имущество на наследодателя са идеална част от наследствената му къща с двор и земеделска земя в село Мраморен, а именно:Поземлен имот с пл. №45, парцел IV, с площ от 1216 кв.м., заедно с построените в имота МЖС от 162 кв.м., второстепенна постройка от 56 кв. м. и подобрения, находящ се в с. Мраморен, общ.

Враца, обл. Враца и Поземлен имот пл. №022023 с площ от 22788,00 кв.м., находящ се в землището на с. Мраморен, местност „Сладуня", общ. Враца, обл. Враца.

В последните години от живота си П И. П. не е работел, тъй като бил пенсионер по болест, като освен завещаното на ответницата, последният не е притежавал друго имущество. Не е притежавал МПС, пари в сметки, или каквото и да било друго имущество.

След като се запознала със завещанието, ищцата смята, че то не е написано и подписано от баща й, тъй като доколкото си спомня това не е неговия почерк и подпис, а допълнително в завещанието има и удебелявания. Поради това намира, че завещанието е недействително.

Същевременно, дори да се приеме, че завещанието е действително, то с него се нарушава запазената част на ищцата, съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството, тъй като със завещанието е извършено разпореждане с цялото имущество на баща й и тя реално не получава никакво наследство.

Въз основана изложеното се иска от съда да провъзгласи нищожността на Завещание от 02.02.2021г., вписано в Имотен регистър към Агенция по вписванията на 11.03.2021г. под №1067, дв. Вх. №1063, персонална партида 82460, дело 507, том 1, акт 259, имотна партида 153818, като оспорва то да е писано и подписано от наследодателя и завещател П И. П. ЕГН:**********.

При условията на евентуалност, в случай, че завещанието е валидно, завещателните разпоредби да бъдат редуцирани така, че да бъде възстановена полагащата се по закон запазена част от наследството на ищцата.

В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК отговор, ответницата намира, че искът за прогласяване нищожността на завещанието е допустим, но неоснователен и го оспорва, искът за намаляване на завещателните разпореждания и възстановяване на запазената част от наследството на ищцата е недопустим и неоснователен, с оглед предвиденото в чл. 30, ал. 2 от ЗН и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.

Посочва, че до ноември 2020 г. брат й - П И. П. живеел в наследствената им къща в с. Мраморен, общ. Враца.През месец ноември 2020 г. се влоши здравословно и тя го 2 взела при нея в гр. Бяла. Той не могъл да се грижи сам за себе си. От години страдал от епилепсия и имал проблеми с черния дроб. В последните месеци му се поставила и диагноза тежък интоксикационно консумативен синдром. Здравословните му проблеми били сериозни, имал нужда от грижи и подкрепа и тя, като негова сестра преценила, че най - добре ще може да се грижи за него, ако е при нея.

Брат й я изненадал, като й предаде завещанието. Казал, че иска тя да наследи това, което има той и това е волята му. Затова и след смъртта му обявила завещанието и го вписала по предвидения ред. До получаване на исковата молба не знаела, че ищцата има запазена част от наследството на брат й.

С брат й и майка им били съсобственици, по наследство - след смъртта на баща им, на посочените в исковата молба два недвижими имота, при права: за имота в с.

Мраморен - по 1/6 идеална част за ответницата и брат й, както и 4/6 идеални части за майка им; за другия имот - нива, при правата по 1/3 идеална част за всеки.Брат й и завещал притежаваното от него имущество - идеалните части от двата недвижими имота със завещанието, приложено към исковата молба, което вписала на 11.03.21 г. в СВ-Враца.Тогова майка й и продала притежаваните от нея идеални части от недвижимите имоти и така станала едноличен собственик на двата имота, които след това продала на сина си.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представеното саморъчно завещание /л. 6/, съставено на 02.02.2021 г., вписано в Имотен регистър към Агенция по вписванията на 11.03.2021г. под №1067, дв. Вх. №1063, персонална партида 82460, дело 507, том 1, акт 259, имотна партида 153818, че наследодателят П. И. П. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава на ответницата Д. И. П.. Представен и протокол за обявяване на саморъчно завещание /л.7/.

Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 2749 / 01.03.2021 г., че ищцата Ю. П. И. е единствен наследник по закон– дъщеря, на П. И. П., ЕГН: 68100151920, б.ж. на община Враца починал на 19.02.2021г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства.Разпитан свидетеля Р.

П.И., леля на ищцата изяснява, че познава наследодателя П. П., той бил съпруг на нейната сестра и баща на племенницата й - ищцата Ю.. За последно го виждала в болницата, при нейния личен лекар. Видимо тогава той бил в недобро здравословно състояние. Имал епилепсия, припадъци, много употребявал алкохол, попитала го – „докъде е стигнал?“, а той казал, че му се влошава състоянието. Говорили за Ю., попитал я как се справя, отговорила му, че е добре, учи. Съжалявал, че я е изоставил и със сълзи на очите казал, че не е прав затова, което е станало.

Разпитан свидетеля Г Й А, без родство, дела и зависимости със страните по 3 делото твърди, че познава П. П., израснали са заедно.Знае, че той се оженил и имал момиченце. Не са имали контакти с жена му. Жена му взела детето, когато то било на 5-6 години и го напуснала. Оттогава не са имали контакти. Той казвал, че тя не го търси и той не я търси. Той живеел с неговата майка. С П. се виждали за последно през 2019 г., преди да го вземе неговата сестра, за да го гледа в гр.Б.. Той употребявал алкохол.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.

По делото е приета съдебно-почеркова експертиза /неоспорена от страните/ съгласно чието заключение положеният подпис за „завещател” в саморъчното завещание е изпълнен от П. И. П., а ръкописният текст в него не е изпълнен от наследодателя на ищцата П. И.П..

Съдът кредитира заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, като компетентно и професионално изготвено.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 42, ал. 1 б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:

Саморъчното завещание по същността си представлява частен диспозитивен документ, което означава, че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това число автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената тежест да установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН.В настоящия казус ищцата оспорва действителността на завещанието извършено от нейния баща П. И. П. в полза на ответницата по иска с твърдения, че същото не е изписано лично и не носи подписа на завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл.

42 от ЗН, ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради което на основание чл.154 ГПК, ал.1 ГПК нему е доказателствената тежест да установи този факт, при условията на пълно и пряко доказване.

Саморъчното завещанието е формален акт и според чл. 42, б. „б” ЗН неспазването на формата, предвидена в на чл. 25, ал. 1 ЗН има за поледица неговата нищожност. Три са изискванията за форма, предвидени в чл. 25, ал. 1 ЗН, за да бъде валидно завещателното разпореждане: 1. завещанието да е написано ръкописно и изцяло от самия завещател; 2. да съдържа означение на датата, когато е съставено и 3. да е положен подпис на завещателя след завещателните разпореждания.

4

Въпреки разпределената доказателствена тежест на ответника с определението по реда на чл.140 ГПК, последният не ангажира каквито и да е доказателства, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради което искът подлежи на уважаване само на това основание. Напротив, ищецът проведе успешно обратно доказване, като за установяване на обстоятелството дали завещанието е написано и подписано от завещателя беше приета съдебно-почеркова експертиза, поискана от ищцата по делото. От нея категорично се установява, че целият ръкописен текст на завещанието не е изпълнен от наследодателя на ищцата, но подписът под него е изпълнен от завещателя П. П.. Съдът кредитира приетото заключение като пълно и компетентно.Като строго формален акт, саморъчното завещание е нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му - чл.42, б. “б” ЗН.

Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др. Дори и завещанието да е написано под диктовката на завещателя ида е прочетено в присъствието на свидетели и за това отклонение от чл.

25, ал. 1 ЗН да имоправдателни причини, не се санира порокът във формата му (решение № 1160-94-II г.о. ВС). Не прави действително машинописно изписаното завещание и саморъчната добавка в края му, че текстът се поддържа от завещателя (решение № 892-99-I г.о. на ВКС). Налага се извод, че при съставянето на саморъчното завещание е опорочена предвидената в закона форма, поради което същото е нищожно.

Искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

При несбъдване на вътрешно процесуалното условие за отхвърляне на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възникват за ищеца.Последният е доказал разноски в размер на 1462.97 лева, от които:

1000.00 лева адвокатско възнаграждение, 354.24 лева депозит за вещо лице и 108.73 лева държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца всички сторени по делото разноски.