Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 250 от 18.01.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3310/2018
Вид
Решение № 250
Подписан
18.01.2019
Състав
АНЕТА АЛЕКСАНДРОВА ТРАЙКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

/неприсъствено/

№ 250 18.01.2019 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета

Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3310 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с член 415, ал.1 ГПК и член 207, ал. 1, т.2 от КТ и член 86 ЗЗД.

Ищецът „Балкам Груп“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. А.С. е предявил против Б.Ю.Т. с ЕГН ********** *** **** № *, вх. *, ет. *, ап. * иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане, представляващо главница от 24 628,75 лева установена при инвентаризация липса на стоки – материални ценности на работодателя, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 16.10.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало ТПО, по силата на което ответникът е работил на длъжността продавач-консултант в предприятието на ищеца, с място на работа – обект в гр. ***. При извършена инвентаризация от работодателя на стоково-материалните ценности, заведени на ответника се установила липса на стоки. Изпълняваната от ответника длъжност била отчетническа, поради което и на осн. член 207, ал. 1, т. 2 от КТ той отговаря пред работодателя за установените липси в пълен размер. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена била съответната заповед, която била връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 5 от ГПК и му били дадени указания да предяви иск за вземането си.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 07.11.2018година, чрез служител на дружеството, в което работи ответника, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 16.01.2019 година, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. С., е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика, заповед за извършване на инвентаризация на ответника, инвентаризационен опис от 25.08.2017г., протокол за излишъци и липси от 25.08.2017г., у-ние за актуално състояние, за да може да се направи извода за вероятната основателност на иска.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.

Ищецът претендира направените по заповедното и исковото производство разноски за държавна такса и адв. възнаграждение, за които представя списък. Същите, възлизат на общата сума от 2485,20 лева. С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Балкам Груп“ ЕООД с ЕИК ********* и Б.Ю.Т. с ЕГН ********** *** ****№ *, вх. *, ет. *, ап. * съществуването на парично вземане в размер на сумата от 24 628,75 лева, представляваща равностойност на установени на 25.08.2016г. липси на стоки, в резултат на извършена инвентаризация на ответника, в качеството му на работник на длъжност „***“ в „Балкам Груп“ ЕООД, за което е съставен инв. опис и протокол за излишъци и липси от 25.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 24 628,75 лева, считано от 16.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16459 от 2017г. на ПРС, ХХІІ гр.с.

ОСЪЖДА

Б.Ю.Т. с ЕГН ********** *** ****№ *, вх. *, ет. *, ап. * съществуването на парично вземане от 24 628,75 лева, представляваща равностойност на установени да заплати на „Балкам Груп“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по заповедното и исковото производство в размер на 2 485,20 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова

Вярно с оригинала: Ц.Т.