Определение № 35514 от 30.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35514 гр. Ся, 30.09.2026 г.

СЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110149370 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 340015/17.10.2025 г., на Р П. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ся, квСТ, бл.372, вх.1, ет.3, ап.6, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „ДМ“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*******, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Сйски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. Ся, ***-2, ет. 5, офис 5.3., представлявано от адвокат ДММв – Управител, e-mail: [email protected] против „ФБ“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Ся, ***, „СЦ“, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ПБД, със съдебен адрес: гр. Ся, ***, „СЦ“, ет. 2, ап. 40-46, чрез юрк. МЗ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание чл.140 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2027 г. в 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД за прогласяване на нищожността Договор за предоставяне па поръчителство/гаранция № 5475956 от 19.06.2025 г., сключен между страните е нищожен, с цена на иска 1728,17 евро, равностойност на 3380 лева.

В исковата молба и в уточнителна молба от 25.08.2026 г. се твърди, че на 19.06.2025 г. П. П. С. е сключила договор за паричен заем № 5475956 с „ИАМ” АД. Страните по този договор се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1700 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 10 месеца, посочено е ГПР в размер на 49.02%, ГЛП в размер на 40.00 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

1

Размерът на месечната погасителна вноска следвало да бъде в размер на 206.99 лв., а общата сума, която доверителката ми е следвало да върне е в размер на 2069.9 лв. Сочи, че чл. 4 от процесния договор е уговорено, че потребителят следва да предостави едно от трите обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители 2. Банкова гаранция 3. Одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Сочи, че на същата дата бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 5475956 с ответника, по силата на който „ФБ” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИАМ“ АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, доверителят ми се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1310.1 лева, която е разсрочена за 1 изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Подписвайки договорът за поръчителство, ежемесечната вноска на ищцата била изменена от 206.99 лв. на 338 лв., а общото и задължение по кредита станало на 3380 /три хиляди триста и осемдесет/ лева, вместо първоначално уговорените 2069.90 лв.

Твърди, че съгласно договора за поръчителство, ищцата следвало да предоставя дължимите парични думи на „ИАМ“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФБ” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „ФБ“ ЕООД, като „ИАМ“ АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя), поради което счита, че именно „ФБ“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Ищецът твърди, че между „ИАМ“ АД, като заемодател и него самия, като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1700 лева. Сочи, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че предвид изложеното, с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № 5070682, сключен между ищеца и ответника „ФБ“ ЕООД, доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит като действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.

Предвид изложеното, ищецът счита, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, респективно на отделни негови клаузи, включително и чл. 4. Счита, че горното е основание да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „ИАМ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФБ“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Ищецът сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител). Счита, че от съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, се налагало разбирането, че по своето същество тази 2 клауза е неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в размер на 1700 лева. Твърди също така, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „ИАМ“ АД дружество, а именно „ФБ“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.

Счита, че по този начин разходът за потребителя по договора за поръчителство с „ФБ“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Ищецът сочи, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР и по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид това, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за 3 потребителя не включва нотариалните такси".

Твърди, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.02 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, а Кредиторът не е включил в ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчител. Счита, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс. Счита, че посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. По този начин, както отразената обща стойност на плащанията, така и годишния размер на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни и реално изискванията на чл.11,т.10 от ЗПК не са спазени.

Счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 5475956 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 от 3

ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя“, тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира 4 вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая. Сочи, че собственик на капитала на поръчителя „ФБ“ ЕООД е заемодателят по договора за заем – „ИАМ“ АД, основен предмет на дейност на ответника „ФБ“ ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната, а печалбата на „ФБ“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „ИАМ“ АД. Ето защо, счита, че търговецът–кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.

Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „ИАМ“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „ИАМ“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че предвид изложеното, Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти половината от сумата по отпуснатия заем. Твърди, че по посочения начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Моли съда на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК да обяви Договора за предоставяне па поръчителство/гаранния № 5475956 от 19.06.2025 за нищожен. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.